Всея твари Содетелю, времена и лета во Своей власти положивий, благослови венец лета благости Твоея, Господи, сохраняя в мире люди и град Твой, молитвами Богородици и спаси ни.

Тропар на Индикта, гл. 2

Във всички Православни църковни календари 14 септември, който тази година (2012) се пада в петък, е отбелязан като начало на Индикта – Църковната Нова година. Светата Църква отново ни призовава да встъпим в годишния кръг на свещените възпоминания, където в цялата си дълбина и пълнота се съхраняват Свещеното Писание и Свещеното Предание. Новият богослужебен кръг на главните Дванадесет църковни празници започва с празника Рождество на Пресвета Богородица, който се отбелязва на седмия ден след Църковната Нова година - 21 септември. Започва Църковната богослужебна година. Именно Пресвета Богородица се явила вратата, през която Бог влязъл в нашия живот. Празникът Успение на Пресвета Богородица - 28 август, пък завършва годишния богослужебен цикъл.

Новолетието се явява най-незабележимият православен празник, който в Църковния календар е наречен начало на Индикта. За съжаление, малцина знаят кога започва нашата Православна Църковна година и защо празникът е наречен така.

За някои хора е чудно защо в Православната Църква Новата година настъпва на 1 септември, в началото на есента. Та нали на пръв поглед по-логично би било за начало на Новата година да се смята първият ден на пролетта, а не на есента! Но това е само на пръв поглед, от който убягват първопричините на битието на този свят. А логиката тук е както тази, която е залегнала в основата на изчисляването на началото на богослужебния ден не от сутринта, както е прието в светското гражданско изчисление, а от вечерта на предния ден. Затова в православните храмове църковните празници започват не от утренното богослужение, а с Всенощното бдение, което се извършва в навечерието на празника.

Свещеното Писание, когато разказва за Сътворението на света, свидетелства: „А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната ... И рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един (Бит. 1:2-5).

Затова и Божиите служители още от древни ветхозаветни времена са определили началото на богослужебния ден да бъде именно вечерта, а не сутринта. Ето защо и Църковната Нова година започва именно от вечерта на годишния кръговрат на времето, а не от сутринта: тоест с настъпването на есента, а не на пролетта. В основата на такова определяне на началото както на земния ден, така и на годината, лежи дълбоката мисъл за Сътворяването на този свят от нищо.

Трябва да кажем, че еврейската гражданска Нова година от древни ветхозаветни времена настъпва също през септември, по-точно през месец атаним или както започнали да го назовават след Вавилонския плен – тишри, който поради изместването в еврейския лунен календар настъпва около средата на нашия септември. Този месец тишри се явява седми от месеца на Сътворението на света, който се нарича авив или нисан. Празниците на новолетието при евреите били празници не само за хората, но и за цялата природа. Те донасяли покой не само на хората и животните, но и на плуга и сърпа, косата и ножа, с които се кастрели лозята.

Месец септември е най-важният месец както от гледна точка на движението на природните процеси, така и от гледна точка на устройството на старозаветната Църква. В първия ден на седмия месец, когато през старозаветното време празнували новата година, Иисус Христос прочел в Назаретската синагога пророчеството от Исаия (Ис. 61:1-2) за настъпването на благоприятната Господня година. В прочетеното от Него (Лука 4:16-22) византийците видели указание за празнуването на деня на новолетието. Преданието свързва това събитие с деня 1-ви септември. В Менология на Василий II (X в.) пише: „От това време Той дал на нас, християните, този свят празник” (PG. 117, Col. 21). И до днес в Православната Църква 1 септември (по църковния календар, на който ден отговаря датата 14 септември от гражданския) на Литургията се чете именно това Зачало с тази проповед на Спасителя.

Самото название на месец септември произхожда от латинската дума „septem”, което в превод значи „седем” – месец септември е именуван седми. Думата „индикт” също е с латински произход и означава „обявление”. В дадения случай обявяване на началото на Новата богослужебна година.

Самият празник на Църковната Нова година е установен от отците на Първия Вселенски Събор в Никея през 325 година в памет на официалното прекратяване през 313 г. от страна на равноапостолния цар Константин Велики три вековно гонение на Християнската Църква. Това решение на първия римски император-християнин последвало след неговата чудесна победа над римския тиранин Максенций, чиито войски и злоба значително превъзхождали силите и войските на Константин. Това се случило именно на 1 септември 312 г. Затова светите отци от Първия Вселенски Събор установили празнуването на новолетието като начало на християнската свобода, при това без да забравят Старозаветната традиция. От това време годишният кръг в Римската империя започва от септември. Това летоизчисление било господстващо почти в цяла Европа до средата на XVІ век, когато папата реформира календара. Заедно с християнската вяра Византийската църква предала своето летоизчисление на всички останали Православни църкви, сред които и Руската, която и до днес го съхранява.

От времето на Кръщението на Русия Новата година се отбелязвала на първи септември чак до царуването на Петър I, който през 1700 г. пренесъл началото на гражданската година на 1 януари. Църквата не следва изменчивия дух на този свят, а се съобразява с библейската традиция и продължава да смята за начало на Индикта, тоест за Църковно новолетие първият ден на седмия месец от Сътворението на света - 1 септември по стар стил (14 септември по нов или граждански стил).

Основополагащ принцип в Православната Църква се явява неприкосновеността на светините и догматите. Историята на Църквата знае какви мощни еретически движения са възниквали при опита да се подобри, който и да било догмат, приет от Съборния църковен разум. Също толкова неприкосновена се явява и тази светиня - осветеният от Църквата Велик Индиктион, основан на юлианския календар. Затова приетата през 1582 година уж по най-добри подбуди (за по-голяма астрономическа точност и да се избегне постепенното изместване на Пасхата от пролетта към лятото) календарна реформа от папа Григорий XIII, довела до немислимо за православното съзнание изкривяване на последователността на събитията. Пасхата, изчислявана по григорианския календар, често съвпада с иудейската, а понякога дори я изпреварва, което е много сериозно каноническо нарушение.

Календарът, това е ритъмът, който свързва всеки човек с Бога и се явява историческа памет на цялото човечество. С всяко начало на богослужебната Нова година Църквата свидетелства пред света за Христовото Пришествие, за Неговото свято Въплъщение от Дева Мария, за Неговото Небесно учение за жертвената любов, към която и ние сме призвани, за Неговата Божествена Жертва на Голгота за човешките грехове, за Неговото славно Възкресение и Възнесение, а после и за изпращането от Отца на Всеосвещаващия и Възраждащ ни за вечен живот в Бога Свят и Божествен Дух.

Да ви е честита Новата Църковна година, скъпи братя и сестри!

Сибирская Православная газета

Превод: свещ. Божидар Главев