Схиархимандрит Зосима относно кодовете и ИНН

Схиархимандрит Зосима, бидейки ревнител на Православната вяра, винаги без страх и без да гледа на лице защитавал чистотата на Православието, изобличавайки всяка лъжа и неправда. И когато в Църквата врагът посял смутовете около ИНН (в украински вариант „кодове”), когато кампанията на „кодоборчеството” започнала да набира обороти, заплашвайки единството на Църквата, мъжественият схимник, основавайки се на преданието на своите велики наставници и старци, издигнал своя глас в защита на Божия народ против новите смутове на нашето лукаво време.

Ще приведем някои от неговите слова по повод тази наболяла тема, казани в жива беседа пред паството му, пред тези хора, които от всички краища на света идвали в Николское, за да чуят истината.

***

„Безкрайни въпроси и огромно смущение е налице в Божията Църква заради тези кодове, тези прословути карти и т.н. Много духовници заемат крайна позиция и смятат, че това вече е печатът на антихриста.

Христос е бил против тези неща: изобличавал нас, фарисеите, че възлагаме върху хората бремена, тежки за носене. Разбира се, Свещеният Синод е против това нещо глобализацията, тя е първата крачка към антихристовия печат, тук няма нищо тайно. Но сега още за Бога никой не ни пита и това е просто държавен отчет, както каза Светейшият патриарх. А някои духовници заеха непримирима позиция – никакви отстъпки. И този N-ски манастир! А на този манастир кой му прикачи код? Вие още понятие си нямахте за кодовете, а манастирът вече имаше код. Казват там: така трябва, иначе как ще превеждаме пари, как ще живеем? Аха, значи за вас „така трябва”, а за народа не трябва? А как ще живее народът? Ако човек не получи пенсия, с какво ще си купи хляб, с какво ще живее? И кой ще запали свещичка в този манастир?

Засега аз не одобрявам такова крайно мнение. Трябва да съчувстваме на вас, бедничките. А когато ни попитат за Бога, за нашето упование, за вярата – тогава ще изречем своята твърда християнска дума, тогава ще започне нашият път на изповедници, както се е случвало в историята на Светата Православна Църква. Но докато още не ни питат за Бога, аз се отнасям към това спокойно. Все едно, знайте, че получиш или не получиш код, ние отдавна всички сме „закодирани”. Какво имате в паспорта? Код, номер някакъв. И откъде да знаем какво означава този номер. На военния билет и на пенсионната книжка какво има? Номер. Ето виждате ли? А фарисеите, даже да разказвам ме е срам, вече са обявили, че това е краят, отлъчват от причастие Божия народ и сеят смутове. Защо трябва да се сеят смутове и да се бунтува народът? Нека народът се моли за слава Божия. Пред нас има още много изкушения и изпитания. Дай ни, Господи, да бъдем готови за тях!

Ето това е моето просто пастирско слово.”

***

„Пак ми пишат писма, пак някакви пасквили за тези прословути кодове! Днес четох писмо на една жена от Мариупол: „Батюшка Зосима, какво да правим, монасите от N-ския манастир ни „ошашавиха” с тези кодове. От глад умрете, казват, но кодовете не приемайте! Моята съседка е решена да умре от глад, но да не вземе код. Пишат, че ако приемеш код си 30 процента в ада, а ако вземеш карта - 60 процента.”

Колко много съм живял, а такова нещо не съм чувал, дори ада да измерват в проценти. Интересно по техните тарифи, ако звъниш по телефона и набираш код, номер – колко процента си в ада? И дотам ще стигнат.

„А освен това, тук дойде някой си старец Василий, който имал някакви видения, че в никакъв случай не бива да се приемат кодовете. Батюшка Зосима, обяснете на проповед; (подпис: грешна Елена)”.

Но какъв старец е този, измамник някакъв, шарлатанин, това е. Предната седмица при нас беше светителят Софроний и с него имахме благодатна беседа, наистина мъдър старец. И той каза: „Защо е тази дандания, защо нанасяте вреда на Църквата? Още не е дошло времето. Не трябва да се правят смутове, отнасяйте се спокойно, това е държавен отчет”. Ето това е – просто и ясно. И не четете никакви пропагандни листовки, за да не ви „ошашави” и вас някой.

Помогни, Господи, у нас да няма такива глупости и крайности! Много хора казват: „Батюшка, колко е спокойно тук при вас, мирно, тихо, никой не пише, не прави митинги. Тук се молят, четат Псалтир”. Така и трябва да бъде. Никакво политиканство, светът умира зад тези врати. Тук е умиротворение, спокойствие и тишина – дошли сме при Бога.”

***

Разсъждавайки за събитията, които трябва да се случат в края на света, при възцаряването на антихриста, схимникът често казвал: „Четете Лаврентий Черниговски. Както е написано при него, така и ще бъде”. Той не обичаше да говори от себе си, а имаше обичай да се обръща към авторитета на известни подвижници, вече прославени в лика на светиите, подчертавайки по този начин, че главният аргумент в решението на трудните въпроси е приемствеността на духа, чувствата и мислите. А когато един православен журналист, който се беше начел със статии и книги за кодовете, поиска да даде своята лепта в „борбата със световното зло”, батюшката в кратка беседа, обръщайки се към духовното наследство на преп. Лаврентий, бързо охлади този неуместен плам.

„Преподобни Лаврентий Черниговски е велик, светъл старец на нашето време. Нему било дадено от Господа да пророчества за последните времена. При него идвали пророците Енох и Илия и цяла нощ беседвали със стареца за края на света, за идващия Страшен Съд Божий. Идвал при него и св. апостол и евангелист Иоан Богослов и го посвещавал в тайните на книга Откровение. Ако преподобният Лаврентий би поискал, ако това беше нужно за нашето спасение, той би изписал цели томове какво и как ще се случи в края на времената. Но той не говорел от себе си, а от Светия Дух. А Светият Дух е немногословен. Затова и старецът ни е оставил няколко слова, необходими за нашето спасение, оставил ни е предупреждение и чудно утешение. А не като днешните драскачи, изписали цели томове с книги за края на света и плашат с ужаси простия народ. Това е плод на болна фантазия, това е истинска литература на ужасите, прелъстяваща нашето празно любопитство и тщеславието ни.

За какво ни предупреждавал богоносният старец Лаврентий? За кодовете, за пластмасовите карти, за това, че ще има някакъв ИНН и че не трябва да се приема? Ако наистина беше толкова важно, старецът със сигурност щеше да ни каже, нямаше да крие от нас. Но старецът ни предупреди за това, на което бил научен от пророците Енох и Илия и от апостол Иоан, а не от днешните лъжепророци и мними праведници: „Внимавайте и се пазете, казва той, защото голяма част от духовенството ще погине и ще поведе към погибел и паството си”. Как ще погинат? От това, че може би са приели кодовете? Но старецът изобщо не споменава за тях, а казва ясно и определено: заради разколи, чрез отделяне от Майката Църква, заради гордостта си. И  тези мними съвременни праведници, лъжестарци и лъжепророци, ако не се усмирят, ще направят нов разкол.

„По плодовете им ще ги познаете” (Мат. 7:16). Смут, политиканство, разделение и разорение на обителите, разрушаване на семейства, съвършено ненужно озлобяване на властите срещу Църквата, лъжи и клевети срещу патриарха, бесовско униние и отчаяние, душевно и духовно разстройство – ето плодовете на ревността не по разум.

Но преподобни Лаврентий ни е оставил и чудно утешение, за което ние сме му благодарни: Господ няма да изостави Светата Рус и както и дяволът да въстава срещу Църквата, Русия ще съхрани Светото Православие до края на времената, до Второто славно Христово Пришествие. Само не отстъпвайте от Майката Църква, не се занимавайте с политиканство, не митингувайте! Нашето дело е да се молим, да очистваме сърцето си от страстите: „Отдалечи се от злото и върши добро” (Пс. 36:27).

Не се бойте, Църквата обезателно ще предупреди своите чеда, когато дойде антихристът и когато действително ще се слага печата!”

„Батюшка, а какво да правим като някои старци са против ИНН?” – плахо попита един журналист. - „Лъжестарчеството е бичът на нашето време”, тъжно отговори батюшката. - „Истинските старци винаги са пазили църковния мир”.

Виждайки упорството на тези нови православни донкихотовци, водещи война не на живот, а на смърт с въздушните мелници ИНН, старецът с тъга и болка казвал: „Бесът ще се надсмее над тези лъжеревнители. Тези, които днес най-силно викат против кодовете, първи ще приемат печата на антихриста”.

Как да разбираме тези думи? Схиигумен Илий от Оптинската пустиня така обясни думите на о. Зосима: „Ще стане като в приказката за лъжливото овчарче. То все викало вълци, вълци, а когато наистина вълци нападнали стадото никой не му повярвал. И сега крещят „Печат! Печат!”, а когато действително започнат да слагат печата, кой ще повярва? Тези мними ревнители не съзнават, че режат клона, на който седят”.

„Колкото и да е парадоксално, оказва се, че мисията на съвременните „кодоборци” е абсолютно противоположна на това, което декларират: ние, видите ли, се застъпваме, че хората не трябва да приемат кодовете, за да не получат в бъдеще и печата. А на практика е точно обратното – мисията на „кодоборците” е да подготвят масовото съзнание за приемане на печата! Мисля си, че дяволът в своята борба срещу Църквата отново използва картата на Апокалипсиса, която нееднократно с успех е разигравал във всички смутни времена. Но днес освен разколите се преследва и още една цел: всички, дори невярващите, да осъзнаят, че ние вече живеем в предапокалиптичните времена. Идеята за края на света буквално се усеща във въздуха, за което пишат дори светските средства за масова информация. И за да не възприема човечеството сериозно апокалипсиса, идеята за антихриста и печата, тя трябва да бъде дискредитирана, изтъркана и банализирана, за да предизвиква само скептична усмивка. И когато наистина антихристът дойде и Църквата каже своето слово, много хора няма да повярват: „Я колко печати имаше и колко антихристи? Стига толкова, вече се наслушахме”. Кой ще отговаря тогава за тези съблазни, от кого Господ ще потърси тези души?”

***

„Вчера ви говорих, скъпи мои, че сега в Църквата има вътрешни междуособици. С тези прословути кодове и с някакви там ИНН в Русия. При нас кодове, а там ИНН измислили, но общо взето става въпрос за едно и също нещо – на всички присвояват някакъв данъчен номер. Иван Петрович Михайлов – такива има десетки, как да се знае кой кой е? Затова на всеки присвояват номер, за да е ясно къде и кой под какъв номер се намира. Мярка, касаеща държавния отчет. И как свързаха този въпрос с Църквата? Това вече не разбирам. Тези монаси какво са се впили като зли кучета в тези номера: „Това вече е дяволският печат, това е антихристовият печат!” В този светогорски манастир този Серафим... брада пуснал, само преди няколко години се обърна към вярата, а беше безбожник! А сега, давай, всички учи!

Отидох на Света Гора и ме питат: „Ти прие ли код?” Пет пари не давам за твоите кодове, казвам, моля се на Бога и душата ми е спокойна. Който приел – приел, заради това никой не е отстъпил от Бога, какво пък, трябва да се подчиняваме на държавната власт. „Ето, този е погинал, край”. Смущават всички, тормозят ги да пишат купища заявления. А колко нещо са превели – по-добре да бяха напечатали някой акатист и да го дадат на хората да го четат. Аз тези книжки и листовки за ИНН, всичките ги накъсвам и ги слагам в тоалетната, колко е добре те да се ползват там. Много са подходящи за тази работа. И нищо от тях не чета, защото знам, че това са басни от мира сего.

Всичко приписват на старците. Старците казали това, старците казали онова. Отец Иоан Крестянкин казал да не се взимат (кодовете), о. Кирил Павлов казал да не се взимат, о. Николай Гурянов, дето служи на острова, казал да не се взимат, че това е смърт; по-добре да умрат, но да не ги взимат. А горките старци и понятие си нямат за това. И с моето име често се спекулира: „Зосима бил казал...”. А аз - Зосима, и понятие си нямам, дори не съм чувал това нещо, дето съм „казал”. Басни някакви там съчиняват, същото е и при старците. И се получава смут. Тези старци са вече деветдесет годишни, какво им е нужно сега? Спокойствие. Вече се налага да ги крият от хората, а вие сте такива досадници, покой не им давате. Прибере се старецът на покой, да си почине, да полежи и тръгват слухове: „Запретен е от служение, не пускат при него, край, вече е под запрет, старецът е страдалец и т.н.”

И за да спре всичко това, о. Иоан Крестянкин, този деветдесетгодишен, много почитан старец, се обърна към цяла Русия, към всички свои чеда с писмо, публикувано в интернет. Сега ще ви го прочета, за да не се смущавате и да не говорите срамни думи като тези днешни фарисеи на Света Гора. Защо вече не искам да ходя на Света Гора и изобщо не ме влече натам? Заради техните кодове, с които още беснуват там. Не, благодаря, по-далеч сега от там!

В женския манастир, в който беше отишъл този Серафим, монахините бяха нормални, молеха се и изведнъж полудяха. Всички полудяха. Там полудяха монахини, другаде полудяха монаси, в Оптина вдигат дандания заради тези кодове, не се молят на Бога, за спасението на душите не мислят, не мислят за митаревото покаяние, а Бог знае за какво мислят, за глупости мислят. И главното, смущават народа – „не взимайте!”. А какво да се прави по-нататък, никой не казва, как да ядат, как да изучават децата си, как да получат образование, как да живеят, как да плащат наем? „Ами ние това не знаем”. Но що за водачи сте вие, като сте такива глухи и безумни? Казвате на хората: „не взимайте (кодовете, ИНН)!”, а след това, какво - „ние не знаем”! Ами тогава вие хранете народа, издържайте народа, ето, тогава ще сте истински пастири.

Сега ще ви прочета тези чудни слова, само че бъдете внимателни. После ще окача този текст ето там, във витрината, за да могат всички, които сега не присъстват, да го прочетат. Ще ми се да го пратя и на нашите светогорци там, за да го прочетат, но те все едно няма да разберат, като вцепенени са. В женския манастир трябва да го пратя, на владиката ще го пратя, за да потушим, доколкото е възможно този пожар, тази глупост. С Църквата водят борба тези еретици, сектанти и разколници чрез някакви глупави номера. От номера ли зависи спасението или погибелта? Никога от това не може да дойде погибел, глупост е това. И така:

Тук отец Зосима чете и коментира писмото на архим. Иоан Крестянкин за ИНН, след което продължава:

Ето го живото слово на великия старец, което е нещо като завещание преди неговата скорошна кончина. Скоро старецът ще напусне този живот, той живя повече от деветдесет години на земята. Премина през затвори, заточения, гонения, ненавист, всичко премина и остана верен на Църквата. Той се отнася с голяма любов към Църквата, към Божия народ, към светейшия патриарх се отнася с огромна почит и за всичко винаги благодари на Бога. И злите люде специално спекулират с името му, за да произведат смут в Църквата. На църковния разум, на съборния разум ние сме длъжни свято и безпрекословно да се подчиняваме. А който не се подчинява, ето, идва Страшният Съд Божий, ето, анатемосаният Филарет ще гори в ада, ето и нас ни чака това. Тъй че вразуми, Господи, и тези светогорски монаси, и този брадат Серафим, на който тозчас трябва да му оскубят брадата заради тези негови проповеди. Заблудил се е, но дай Боже, всички те да се вразумят и да утихнат смутовете, за да дойде мир в Църквата и във вашите сърца. Ето всичко ви разказвам и обяснявам и така моята отговорност пред Господа се снема. Ако утре светейшият патриарх каже да не се приемат кодовете, ще умра, но няма да ги приема. Сега казаха, че няма нищо греховно. Трябва да се слуша Църквата, в нея е спасението.

Следващата неделя ще ви прочета интервюто на о. Тихон, защото старецът помолил архим. Тихон Шевкунов да дойде при него с камерата и да го снима в килията. Отец Тихон бил и на острова при о. Николай, и при о. Кирил, бил при всички старци и взел интервю. Ще ви разкажа за мнението на тези старци, за да не вярвате на разни бабешки слухове, някаква баба казала, накакъв лъжепроповедник казал, а да вярвате на действително свети хора, които ги боли за бъдещето на всички ни, боли ги за Църквата и се грижат за нашето спасение.

Ето, всичко ви разказах, уморихте ли се? Аз се уморих. Сега ясно ли е всичко? Някакви въпроси? Ще ме пита ли пак някоя глупава жена за тези кодове? Не осъждам тези, които взимат, не осъждам и които не взимат. Това е лично дело на всеки, нищо смъртно, нищо погрешително няма в този номер и това е.Чак когато ни заставят да се отричаме от Бога, тогава вече никой не бива да отстъпва от Господа, това е.

Помагай, Господи, всичко разказах!”

***

Из «Любовь превыше всего. Светлой памяти схиархимандрита Зосимы». Православный благовестник, 2004.

Из „Проповед в Неделята на митаря и фарисея”, Pravoslavie.ru.

Превод: свещ. Божидар Главев