Ако ти още не си се кръстил – част 7

Възражение седмо:

"Аз по рождение съм мюсюлманин (иудеин или будист) и затова всеки трябва да изповядва религията, която са изповядвали неговите предци."

На това възражение ще отговорим така: нима Истината може да бъде свързана с националния произход на човека? Отговорът е очевиден. Разбира се, че не! Защото иначе се получава, че самото понятие Истина е понятие чисто човешко. А и Писанието, и житейският опит показват, че „всеки човек е лъжа”.

А след като за всеки от нас е свойствено да се заблуждава, тогава как да се опрем на изменчивите човешки мнения по този най-важен въпрос? И откъде се взима тази презумпция, че щом нещо ни е предадено от предците, то е добро само заради това? Та ако се замислим ще видим, че неверността на такова твърдение е очевидна. Нима способността да се заблуди човек зависи от това, какъв ти се пада той или от това по кое време е живял? Никакво уважение към нашите родители не може да ни застави да постъпваме по техния лош пример. Освен това е недопустимо да се оправдава беззаконието, позовавайки се на това, че така са постъпвали предците. Защото по тази логика излиза, че децата на алкохолиците непременно трябва да се пропият, а децата на престъпниците да станат престъпници. Ето до какви абсурдни изводи може да ни доведе неоправданото доверие към гласа на предците, когато то не се проверява чрез Божественото Откровение. Та нали и самото почитане на родителите е защото така Бог е заповядал на човека. Но ако приемаме и изпълняваме Петата заповед, на какво основание отхвърляме Първата?

А и самото твърдение, че човек по рождение е мюсюлманин или будист е невярно. Ако беше вярно, тогава защо трябва да се извършват специални обреди на посвещение, ако не за да се предаде нещо, което още не е налице? Ние, православните, също казваме, че душата на всеки човек е християнка, но от това съвсем не следва, че новороденият не се нуждае от Кръщение. Така че по рождение всеки човек е „бял лист”, на който и родители, и възпитатели, (но най-вече сам той) изписват живота, с който той ще се отправи във Вечността. Така че се иска съзнателно решение от човека и избор на Откровение или отказ от него. И човекът носи цялата отговорност за този избор.

„Националният” подход към религията е неверен още и заради това, че често прикрива двоен стандарт. Защото и мюсюлманите смятат, (опирайки се на един от хадисите), че Аллах е изпратил множество посланици (към 124 000) из различните народи. По думите на един съвременен апологет на исляма „няма народ или нация, където да не е пратен пророк”. И будизмът се е разпространявал из цялата земя независимо от националните граници. Тогава очевидно Истината не е свързана с националността на човека, а с Бога, Който е неин Източник.

Божественото откровение също потвърждава такъв възглед. Господ Иисус Христос преди Възнесението при Своя Отец казал на апостолите, (за които дори Мохамед твърдял, че са „помощници на Аллах”, Коран 61, 14): „идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Марк 16:15-16). Той също възвестил, че в Съдния Ден „ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие” (Лука 13:29). Но в това Царство ще влязат само онези, които са повярвали в Него. „Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него” (Иоан 3:36). Това свидетелства Божият пророк Иоан Кръстител. Много време преди въплъщението на Словото Божие за това говори и св. цар и пророк Давид в Псалтира (срв. Коран 21, 105): „Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават” (Пс. 2:12).

И тъй, виждаме, че Библията и Коранът говорят за едно и също нещо. И това е разбираемо, защото сам човек не е способен да изобрети вярно понятие за Създателя, така както картината не може сама да познае художника. А след като е така, тогава нищо човешко (в това число и нацията) не трябва да застава между него и Властелина на света.

Освен това за Мохамед условие за спасение на всеки човек се явява вярата в него (пророка) и в Аллах (Коран 8, 13). Мисля, че мюсюлманите от която и да било националност няма да кажат на новоприсъединявания от която и да било култура, че трябва да си остане в своята национална вяра. Така че говорещите за „вяра по рождение” използват системата на двойните стандарти. А лъжците не са угодни Богу. Твърдението на Мохамед, разбира се, е погрешно, (което ще докажем по-нататък), но сама по себе си подобна постановка се явява признак на лукавство.

При разговор за вярата трябва да се говори само за това, дали въпросното учение се явява Божествено Откровение или не и какви са доказателствата за такова твърдение. Последният въпрос е много важен, защото винаги се намират измамници, които изопачават Божието учение. И именно заради тях (и заради дявола, който стои зад тях) са възникнали толкова много религии.

Така че отказът от Кръщение по национални съображения се явява или признак на незнание, или признак за нечестност на ума, за което, уви, ще трябва да се плаща в безкрайната вечност.

<< предишна || следваща >>

„Если ты еще не крестился”

Превод: свещ. Божидар Главев