Писмо до един свещеник

Вие, честни отче, считате свещеническите одежди, брадата и косите за „дреболии”. Вас ви удивлява, че свещеноначалието следи за тях. В същото време говорите колко е важно да се проведат реформи, касаещи външността и поведението на свещениците. Как точно се съгласуват „дреболиите” с важността на реформите?

Всеки приятел на Църквата трябва да се запита защо офицерите на земния цар не протестират срещу своите униформи, не протестират тъй също и митничарите, полицаите, лесничеите, железничарите. Те без ропот носят униформите, изисквани от началството и се държат така, както повеляват правилата им. Как е възможно само „офицерите” на Небесния Цар да въстават против своите „униформи” и правила за поведение?

Ако народът иска да види своя свещеник с расо, брада и дълги коси, всички останали причини отпадат. Ако на хората им е неприятно да виждат свещеника облечен като търговец, подстриган и без брада, такава „реформа” трябва на всяка цена да бъде прекратена като оскърбителна за благочестието на народа. Следователно в тези неща критерий са религиозните чувства на народа и неговия съд, а не вкусовете на отделните свещеници. Освен това, ако брадата и дългите коси не пречат на поетите, художниците, дори на партийните вождове, защо да пречат само на Христовите свещеници, духовници и пастири народни?

Блажени Иероним пише иронично за свещениците на своето време, които обичали външния блясък: „Срам ме е да го кажа, но има хора, които приемат свещенически или дяконски сан, само за да общуват по-свободно с жените. Те се грижат единствено за своите дрехи и дължината на косите, носят скъпоценни пръстени с брилянти, вървят, едва стъпвайки по земята, за да не си изцапат дрехите. Човек може да си помисли, че са новобрачни, а не свещеници”.

В античността брадата била отличителен белег на философите. Веднъж дори станало така, че поради увеличаване броя на философите-шарлатани, кесарят издал разпореждане брадите на всички философи да бъдат обръснати. Епиктет* - най-големият философ от това време, отговорил на кесаревото разпореждане така: „Кесарят може да ме лиши от главата, но не и от брадата!” Ето какво значение придавал той на външното отличие на своето звание.

Всичко това са дреболии, ще кажете вие. Да, без съмнение, са дреболии. В сравнение с душата на християнина дрехите и брадата са нещо незначително. Но целият живот се състои от значителни и незначителни неща. А нашата вяра е толкова крехка и фина, че дори дреболиите могат да й навредят или подпомогнат. Ако словесното стадо иска пастирите му и по външен вид да се отличават от него, както и да имат определени и характерни отличителни знаци, защо да се противим на това? Католическите мисионери в Китай, съобразяващи се с психологията на народа, комуто проповядват, не се срамуват да връзват косите си на опашка, да носят дълги жилетки и панталони.

Защо тогава христолюбивият свещеник да се противи на народа и заради „незначителното” да поставя под въпрос значителното в духовния живот и възрастване?

Мир Вам от Господа!

Миссионерские письма

Превод: Десислава Главева

* Епиктет (ок. 50 – ок. 140), римски философ-стоик. В младостта си бил роб на Епафродит – фаворит на Нерон, а по-късно – освободен. „Беседите” на Епиктет представляват морални проповеди с централна тема вътрешната свобода на човека. Записани са от неговия ученик Ариан.