Обсъждане на филма «Под маската на лъжата»

На втори юли в московския Културен център «Възраждане» бе показан филмът за йога «Под маската на лъжата». След края на филма се състоя дискусия върху видяното, в която участие взе и авторът на кинолентата Александър Николаевич Синица.

Откривайки вечерта, водещият помоли режисьора да разкаже за замисъла на филма. Като начало Александър Николаевич отбеляза необичайното разпространение на различни йогийски кръжоци и оздравителни центрове особено в Москва. Реклама с покана за посещение на техните занятия може да се види и в метрото, и на Всерусийския изложбен център, както и на много други места. При това «индуистите не предупреждават, че се касае за религиозна практика, а представят йогата като вид спорт или оздравителна гимнастика. Именно за изобличаването на тази лъжа направих своя филм», – поясни А. Н. Синица.

Започна и самата прожекция. Документалните кадри с йогийски псевдочудеса бяха своевременно откоментирвани от православен свещеник, спортисти, лекари и просто вярващи хора, които от своя горчив опит са познали опасността от заниманията с йога за физическо и духовно здраве. След това се състоя обсъждане, в което взеха участие събралите се на мероприятието журналисти, педагози, лекари, студенти от духовните учебни заведения, а също и енориаши от православни храмове от различни епархии.

Помолихме иеромонах Пьотр (Семьонов) да сподели своите впечатления от видяното. Кинолентата му беше направила много добро впечатление: по неговите думи «такива филми трябва да се снимат по-често, защото днес индуизмът с неговите различни направления и течения развива активен прозелитизъм в Русия. Много наши съотечественици, намиращи се далеч от вярата, но стремящи се към духовен живот, в своите търсения се отбиват от пътя, повярвали на обещанията за бърз успех в достигането на „благодатни дарования“. При това никой не ги предупреждава, че тези „дарования“ не са от Господа Бога, а от Неговия лукав противник. Филмът трябва да бъде гледан от учениците от по-горните класове и въобще от всички, които се интересуват от източен мистицизъм за мисионерски или други подобни цели».

След това всички желаещи успяха да зададат своите въпроси към отец Пьотр и Александър Синица. Въпросът на педагога от средното училище Лариса Рязанцева беше свързан с филма «Тайните на индийските йоги», където се разказва за свещения за индуистите връх Кидернат. Съгласно техните вярвания, тези, които завършат живота си там, незабавно излизат от колелото на самсара и потъват в нирвана, поради което до момента вече 150 хил. индуисти са се хвърлили от този връх. Людмила Анатолиевна се позаинтересува какво е това колело на самсара и нирвана и пожела да чуе коментара на свещеника по повод самоубийствата на индуистите.

От отговорите на отец Пьотр присъстващите научиха, че «колелото на самсара е поредица от превъплъщения на човешката душа, чрез която, според вярванията на индусите, става нейното постепенно очистване. Когато индусът достигне възможното за него съвършенство, той се потапя в нирвана. Нирвана е такова състояние на душата, което не се влияе нито от отрицателните, нито от положителните емоции. Съгласно учението на индусите, нирвана също е и висше блаженство – това е техният аналог на вечното блаженство в Царството Небесно. Ясно е, че Православната Църква счита тези вярвания за лъжливи».

По повод масовите самоубийства на Кидернат батюшката напомни, че «самоубийците няма да наследят Царството Божие. Както пише блаж. Августин Ипонски, „ние говорим едно, едно утвърждаваме, и едно всячески доказваме – че никой самоволно не трябва да се убива, както за да избегне временна скръб, защото иначе се подхвърля на скръб вечна; така и заради чужди грехове, защото иначе неосквернен още от чуждия грях, той ще извърши свой собствен, който ще бъде и най-тежък; нито пък за свои предишни грехове, заради които настоящият живот му е особено необходим, за да ги умие с покаяние; нито пък заради желанието да придобие по-добър живот, който се надява да получи след смъртта, защото виновните за собствената си смърт, няма да получат по-добър живот след смъртта“.

Самоубийството е хула срещу Светия Дух, която не се прощава нито в този, нито в бъдещия век. И затова Православната Църква отказва опело на самоубийци, православно погребение и църковно поменаване. Фактът с масовите самоубийства на индуистите по религиозни мотиви се явява едно от най-ярките свидетелства, разкриващи демоничната същност на индуизма».

Студентът от Духовната семинария Семьон Волков помоли свещеника да коментира в светлината на светоотеческото учение фокусите на йогите, показани във филма: пробиване на бузите, ходене върху натрошено стъкло и др. В отговор батюшката приведе словата на светител Игнатий (Брянчанинов) за това, че Христовите чудеса имат конкретна цел и се правят за доброто на хората, докато в същото време чудесата, които ще върши антихристът, ще бъдат насочени за прелъстяване на хората, без да принесе на душите им никаква реална полза. Всичко, което е казано за антихристовите чудеса, според свещеника, може в пълна мяра да се отнесе и към тези на йогите: «Защо му е на човека да си пробива бузите? Какъв смисъл има в това? Кому принася някаква полза това? Никому. Това са псевдодуховни фокуси, а не истински Божии чудеса».

Отец Пьотр също прочете на присъстващите цитат от книгата на старец Паисий (Слова. Т. III. Духовная борьба), когато му казват: «Отче, индуистите достигат известен самоконтрол, защото им помагат усилените аскетически упражнения, с които се занимават в йога“, – а старецът отговаря: „Че се занимават с всички тези упражнения – занимават се, само че какво придобиват в края на краищата? Православното въздържание и въобще духовната аскеза винаги има преди очи една висша духовна цел – освещението на душите. А сатанинската светска аскеза на тези, за които говорите, се извършва, за да стане тялото гъвкаво, така че да могат да си кривят ръцете и краката като хартиения Карагиозис (главен герой от гръцкия народен театър на сенките, шут – бел. ред.), и да им се възхищават на тези „аскети” неразумни хора, както и да им се присмиват бесовете, които сами са достойни за присмех. <…> В Православието присъстват чудесата и Божествената благодат. В индуизма – магьосничеството и философията. Чудесата индуизмът заменя с магьосничество, а Божествената благодат – с философия. Дяволът дава сили на гуруто, магьосника и подобните тям, защото те самите са му дали права над себе си. Така тези хора могат уж да вършат чудеса, при вида на които другите да се възхищават.

Когато човек, увлечен от източните религиозни учения, види, че този, който върши лъжливи чудеса, няма нищо общо с Христос, трябва да разбере, че всичко вършено от такива „чудотворци” е дяволска лъжа. Дяволът не е способен да говори истината. Той говори лъжи и вкарва в заблуда Божиите създания*. Ако хората, увличащите се по източните учения са били поне малко запознати с Православието и имат добро разположение към него, те ще се замислят, виждайки, че животът на източните чародеи е замаскирана нечистота, докато в същото това време в Православието те намират чист живот и висши духовни дарования. В Православието те намират и хора, които са свети и вършат истински чудеса.

Доброто в Православието представлява насочване на любовта на човека към Бога и ближния. Всички останали привидно добри дела, които вършат инославните, прелъстените и подобните на тях, нямат духовна основа на живота в Христа, дори и да обладават в себе си някакви положителни човешки качества. Този, който живее правилен православен живот има смирение, любов и е всецяло отдаден на своя ближен, комуто се принася в жертва. И своите аскетически подвизи, пост, бдение и т.н. той върши от любов към Бога, а не за да почувства нещо приятно“.

Затова е важно всеки човек да знае, че йога не е разновидност на физически упражнения, не е способ за разпускане и сваляне на душевното напрежение, а духовно опасно занимание», – заключи свещеникът.

Православный крест

Превод: Десислава Главева

* В този случай старец Паисий греши, защото със същата цел - да вкара в заблуда Божиите създания, като преди това им спечели доверието, дяволът може да говори и истината. Например случката с изгонването на беса от слугинята, у когото имало дух да предрича (вж. Деян. 16 глава) или когато бесовете публично признават, че Христос е Син Божий (вж. Марк. 1:34, Лука 4:41) и др. – бел. прев.