След края на службата, свещеникът обявил на всеослушание:

- Следващата неделя ще проведем беседа за лъжата. За да ви бъде по-лесно да разберете за какво ще говорим, нека всеки от вас си прочете преди това у дома седемнадесетата глава от Евангелие на Марк!

На другата неделя преди началото на проповедта свещеникът попитал:

- Моля тези, които са прочели седемнадесета глава от Евангелие на Марк, да вдигнат ръка!

В отговор почти всички присъстващи вдигнали ръце.

- Ето затова и пожелах да говорим за лъжата, - казал свещеникът. - В Евангелие от Марк няма седемнадесета глава.

Ямата

Веднъж един овчар обидил някакъв човек, който затаил злоба срещу него и решил да си отмъсти. Знаейки, че овчарят пасе животните си на едно отдалечено място, където почти никой не отива, човекът решил да се възползва от това и да изкопае една дълбока яма, така че овчарят да падне в нея.

Късно една нощ той започнал да копае. Докато копаел, си представял, как този, който го е обидил, пада в нея и как навярно ще си счупи нещо или пък дори ще умре, нямайки възможност да излезе от ямата. Или в краен случай вътре ще падне някоя от кравите му или от овцете или поне някоя коза.

Той така дълго и упорито копаел, унесен в мисли за отмъщение, че дори не забелязал как ямата ставала все по-дълбока и по-дълбока. Но ето че пукнала зора и той излязъл от унеса. И какво било удивлението му, когато видял, че през това време изкопал толкова дълбока яма, че сам вече не можел да излезе от нея. 

Затова преди дори мислено да изкопаеш яма другиму, помисли, че за да я изкопаеш, първо сам трябва влезеш вътре, защото този, който копае яма другиму, сам влиза първо в нея. И преди да хвърлиш кал по някого, помисли, че ще се наложи да изцапаш своите ръце преди това.

За доброто и лошото семе

Веднъж при един старец дошли учениците му и го попитали:

— Защо лошите наклонности така леко овладяват човека, а добрите — толкова трудно и са толкова непостоянни?

— Какво ще стане, ако оставите на слънце здраво семе, а болното заровите в земята? — попитал старецът.

— Доброто семе, оставено без пръст, ще загине, а лошото семе ще покълне и ще даде слаб и болен плод — отвърнали учениците.

— Така постъпват и хората: вместо да вършат тайно добри дела и да отгледат дълбоко в душата си добър начатък, те ги вадят на показ и по този начин ги губят. А недостатъците и греховете си крият дълбоко в душата, за да не ги видят другите. Ала там те растат и погубват човека в самото му сърце. Вие обаче бъдете мъдри.

Учениците благодарили на аввата за поучението и се оттеглили за размисъл.

Трите тенджерки

- Татко, уморих се, животът ми е толкова тежък, такива трудности и проблеми имам и толкова дълго време плувам срещу течението, че сили не ми останаха вече... Какво да правя?

Вместо отговор бащата поставил на котлона три еднакви тенджерки с вода. В едната сложил морков, в другата - яйце, а в третата изсипал кафе на гранули. След известно време изкарал моркова и яйцето, и сипал в чаша кафето от третата тенджерка.

- Какво се промени? – попитал той дъщеря си.

- Яйцето и морковът се свариха, а кафето на гранули се разтвори във водата – отговорила тя.

- Така е, дъще, на пръв поглед. Но виж – след като се свари, твърдият морков стана мек и лесен за дъвчене. Чупливото и сурово яйце се свари и стана твърдо. Външно и двете не се измениха, измени се само тяхната структура под въздействието на еднакви неблагоприятни обстоятелства като врящата вода. Така е и с хората – силните външно могат да отпаднат и да станат слаби там, където крехките и слаби могат да станат твърди и да укрепнат.

- А кафето? - попитала дъщерята.

- О! При него е най-интересно! Гранулите на кафето се разтвориха в новата враждебна среда и я измениха – те превърнаха врящата вода във великолепна ароматна напитка. Има такива особени хора, които не се променят от обстоятелствата – напротив, те променят самите обстоятелства и ги превръщат в нещо ново и прекрасно, извличайки полза и знание от случващото се...

Християнские притчи

Превод: Десислава Главева