Противоречие на еволюционната теория с Новия Завет

Според еволюционния модел и скàлата на огромните времеви периоди от развитието на света, признавани от съвременната наука, съществуването на човека се позиционира в края на тази скàла. Такова разбиране няма как да бъде съвместено със Свещеното Писание, защото Сам Господ Иисус Христос потвърждава буквалния смисъл на Моисеевия разказ: „И дойдоха при Него фарисеите и, изкушавайки Го, думаха Му: позволено ли е човеку да напусне жена си по всяка причина? Той им отговори и рече: не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори...”  (Мат. 19:4).

Според Христовите думи се оказва, че човекът, ако и да е завършек и венец на цялото творение, е създаден в началото на времената, а не се е появил в края, както учат съвременните богослови, изкривявайки библейския текст, за да го съгласуват с „науката”. Ако бяха верни басните, че светът е на няколко милиарда години, а появата на човека е преди 200 хил. години, това би означавало, че човешкият род на практика е новороден. Освен това в еволюционистки контекст въобще не би могло да става дума за първосъздаден човек, както е в случая с Адам, а би трябвало да се говори за множество питекантропи^[1]. Така еволюционистите, подучени от бащата на лъжата, изкарват лъжец Самия Христос! Нека всеки направи избора си с кого иска да бъде във вечността – с модернистите-еволюционисти или с Христа.

Това Христово благовестие донасят в света и светите апостоли, като свидетелстват за буквалното разбиране на Шестоднева. Св. ап. Павел казва, че „влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: "затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище", макар че Неговите дела бяха извършени още от създание (!) мира. Защото нейде е казано за седмия ден тъй: "и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела" (Евр. 4:3-4).

Тоест Шестодневът е завършен в началото „от създание мира” и това няма как да бъде съгласувано с учението на новите богослови, за някои от които той още продължава.

За Православната Църква валидна е единствено библейската хронология независимо от това какви хипотези придобиват публичност и какви „открития” се правят. На едно от заседанията на Седмия Вселенски събор е заявено следното становище: „Христос нашият Бог в 5501-ва година дошъл сред хората”^[2] Значи за отците от VII Всел. Събор библейската хронология се разбира буквално и е очевидна.

Затова звучат съвсем безумно, необосновано и богохулно заявленията на дякон Андрей Кураев, като например това, че: „преди всичко трябва да отбележим, че отричането на еволюцията в православните среди се явява по-скоро новост, отколкото традиция”. Това са добре познатите ни словесни еквилибристики на дякона, който нищо друго не прави с такова голямо наслаждение, както размяната на местата на новост и традиция. Да видим обаче кои са носителите на тази „новост” (по Кураев). С появата на антихристиянската еволюционна теория на бял свят срещу нея въстават именно православните светии:

Още св. Филарет Московски критикува додарвиновския „просвещенчески” еволюционизъм. „В мъдруванията на синовете на този свят са ясно различими две убеждения, които ги предразполагат понастоящем да живеят със сляпа надежда, или напротив с отчаяна безгрижност по отношение на бъдещето. Първото е, че светът следва свои неумолими закони, поради което един или няколко души напразно биха полагали усилия да дадат на тази неумолима машина желано от тях направление. Другата е, че човечеството само по себе си върви към съвършенство и затова не е особено важно колко силно удряш със своето весло по широката река на времето. <...> Мислят си, че могат с един поглед да обхванат цялото човечество, указват на някакъв самозадвижващ се ход към съвършенство, превъзнасят успехите на т. нар. просвещение и образованост, <...> и най-малко от всичко се грижат за просвещение и благословение свише”^[3].

Св. Теофан Затворник е абсолютно безкомпромисен: „еволюционистите подлежат по достойнство на църковното наказание анатема. У нас сега са се нароили много нихилисти, естественици, дарвинисти, спиритисти и въобще западняци. И как мислите, нима Църквата трябва да мълчи и да не издигне своя глас, за да ги осъди и анатемоса като такива, в чието учение има нещо ново? Напротив, събор трябва да има непременно и всички те със своите учения да бъдат предадени на анатема. Към днешния чин на Неделя Православна трябва да се прибави още един пункт: „Бюхнер, Фойербах, Дарвин, Ренан, Кардек - анатема (за отбелязване е, че св. Теофан подвежда под общ знаменател еволюционисти и окултисти, ск. а.) Но всъщност няма нужда от някакъв особен събор, нито от някаква прибавка, защото всички техни лъжеучения отдавна са анатемосани.”^[4]

Преп. Варсануфий Оптински пък вече пише конкретно за Дарвин, наричайки го не учен, а философ: „Английският философ Дарвин създал цяла система, според която животът е борба за съществуване, борба на силните срещу слабите, в която победените се обричат на гибел, а победителите тържествуват. Това е вече началото на зверската философия, а повярвалите в нея не се и замислят, когато убиват човек, оскърбяват жена или обират най-близкия си приятел. И всичко това съвършено спокойно, с пълното съзнание за право да извършват всички тези престъпления.”^[5]

Св. Иоан Кронщадски акцентира върху ниския духовен и интелектуален ръст на вярващите в учението за еволюцията и посочва нравствените му корени, а именно желанието на човека да бъде автономен и да не отговаря за делата си пред Твореца: „Учили-недоучили хора не вярват в личностния, праведен, всемогъщ и безначален Бог, а вярват в безлично начало и в някаква еволюция на света и всички същества <...> и затова живеят и действат така, като че на никого няма да дават отчет за своите думи и дела, обожествявайки самите себе си, своя разум и своите страсти. Те ходят в заслепление и стигат до безумие като отричат самото Божие битие и твърдят, че всичко е произлязло от сляпата еволюция. Но който има разум няма да повярва на такива безумни бълнувания.”^[6]

Св. Николай Сръбски пише: „Как превитият гръбнак се е изправил, без да се счупи? Как неподвижната шия се е завъртяла без болка? Трябвало да минат милиони години, твърдят безсловесни умове в наше време, за да може гръбнакът на маймуната да се изправи и маймуната да стане човек! Говорят така, защото не познават силата и могъществото на Живия Бог. Вгледайте се и вижте, че е била достатъчна вероятно само една секунда,за да се изправи по едното само слово на нашия Господ Иисус Христос гръбнакът на тази жена, а той бил по-изкривен от този на маймуната. Но как се е изправил гръбнакът? Как се е завъртяла шията? <...> За всичко това не питай, но иди и слави Бога, както го е славила тази жена.”^[7]

Св. Нектарий Егински също е изразявал своя праведен гняв, изобличавайки онези, които желаели „да докажат, че човекът е маймуна, от която те се хвалят, че са произлезли.”^[8]

Категорично са се изказали против еволюционната хипотеза и преп. Иустин Попович, свщмчк. Тадей Успенски, свщмчк. Владимир Киевски, свт. Инокентий Херсонски, свщмчк. Иларион Троицки, свт. Лука Войно-Яснецки, свт. Иоан Шанхайски и Сан-Франциски, чийто ученик е и най-детайлният изследовател на светоотеческото разбиране на книга Битие - иером. Серафим Роуз.

И така ние виждаме, че по въпроса за Сътворението на света имаме пълно съгласие на светите отци от всички времена и те не допускат възможността за дълговременна постепенна еволюция за разлика от Кураев.

Нравствена основа на еволюционизма

Основание за усърдните трудове на „православните” еволюционисти да съгласуват Божественото Откровение с еволюционната теория се явява тяхното убеждение в безспорната научна стойност на тази теория. Такава научна стойност тази теория обаче няма. И до днес няма нито едно безспорно научно доказателство, че видовете са се развили по описвания от нея начин. Професорът-медик и блестящ учен с множество научни достижения в областта на медицината св. Лука (Войно-Ясенецки) заявява, че „Дарвинизмът противоречи на Библията, но той представлява не наука, а само мнения на учени, противоречащи на научно доказаните факти.”^[9]

Благодарение на тази псевдонаучна теория в училищата се изучават нелепици от рода на: „На четвъртия месец от развитието си човешкият плод прилича на зародиша на човекоподобна маймуна и е изцяло покрит с косми.“^[10]Всеки гинеколог би се изсмял на подобно твърдение, защото отдавна е известно, че това изобщо не е истина. Тази теория обаче изглежда непоклатима и всякакви опити да се въведе някаква нейна алтернатива в общото образование се посреща на нож.Тъй като нейната антинаучност е несъмнена, ясно е, че устойчивостта ѝ в историческото развитие на човечеството през последните векове се дължи на нещо друго. Обяснението за нейната жилавост и устойчивост е в това, че тя се явява много привлекателна за ума на съвременния човек, който би предпочел Бог да не съществува. Иеромонах Серафим Роуз добре посочва връзката между разграничаването на видовете (съзнанието, че всички животински и растителни видове са сътворени в готов вид „всеки според рода си”) и различаването на добро и зло: „Както разграничаването на видовете се отнася към разграничаването на доброто и злото, точно така смешението на видовете се отнася към нравствения релативизъм. Разбира се, добре е известно, как вярващите в относителността на доброто и злото, добродетелта и порока използват космологическата теория за всеобщата еволюция, за да защитят своите вярвания, че те видите ли били „научни” и „основани на фактите”. Ако човек „някога” е бил низше животно и е „еволюирал” в нещо друго, как може да бъде заставяна неговата непостоянна природа да се подчинява на заповеди, дадени на определена степен от неговото „развитие”? Марксисткият атеизъм привързал себе си към тази теория за еволюцията от самото начало и до днес я проповядва като една от кардиналните доктрини на своята релативистка философия.

Еволюционистът Олдъс Хъксли в своите мемоари разказва как теорията за всеобщата еволюция го е „освободила” от оковите на „стария морал”:

″Намирах в себе си основания да не искам светът да има смисъл, следователно допуснах, че това наистина е така и без всякакъв труд ще успея да намеря удовлетворителни аргументи в полза на това предположение ... За самия мен, както несъмнено и за голяма част от моите съвременници, философията на безсмислеността бе оръдие на освобождението. Желаното освобождение бе едновременно освобождение от определена политическа и икономическа система и освобождение от определена система на нравственост. Ние ненавиждахме нравствеността, защото тя пречеше на нашата сексуална свобода″”.^[11]

Заключение

В края на своята статия дякон Кураев прави още няколко важни самопризнания: „На мен ми се струва, че чисто по пастирски не е добре да се възлагат върху хората бремена повече от необходимото. Да, в християнството има моменти, когато е необходима „жертва на интелекта.” Но ми се струва, че тази жертва трябва да бъде принесена пред догмата за Троичния Бог, а не пред „догмата” за точното число на часовете, в които е бил сътворен светът".

Тук отново под вид на лицемерна пастирска загриженост ни се предлага да си затворим очите пред истината на Божественото Откровение или най-малкото да не я разпространяваме прекалено усърдно, та да не би някоя немощна душа да бъде съблазнена и загубена за Църквата. Що се отнася до „жертвата на интелекта”, не ние, а Бог избира как и кога човек ще принесе тази жертва. На един ще се наложи да я принесе пред догмата за Светата Троица, на друг да признае мигновените действия на Твореца при Сътворението, на трети ще е нещо друго, и тази жертва не е само един конкретен акт, който се принася в определен момент, а после всичко приключва. Тази жертва представлява цялостно подчиняване на човешкия ум на Божествения ум и тя продължава във времето до смъртта на човека. Въпросът тук е как дякон Кураев принася тази жертва? Защото неговата „жертва на интелекта” безспорно е огромна. Пожертвал го е. Докрай. И нищичко не му е останало. Защото това безумно съвместяване на библейския разказ с еволюционните възгледи е въпиюща глупост и ужасяващ абсурд. Дори самата еволюционна теория в чистия си вид не е толкова абсурдна от рационална гледна точка. И пред кого е принесена тази жертва? Не пред Бога, а пред неговия враг бащата на лъжата. Защото случаите на „жертва на интелект” при цялото им многообразие могат да бъдат сведени до два типа.

Първи тип: „Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога” (1Кор. 3:18-19). Жертваш мъдростта на този свят, за да прозреш Божията Премъдрост. Това е жертва срещу света и за Бога. Последствието от тази жертва е придобиване благодатта на Светия Дух и богоозарен ум, почиващ в Божия Ум.

Втори тип: „Рече безумец в сърце си: "няма Бог"”. Това е точно обратната по същество жертва – за света и срещу Бога. Последствията пък са:  „Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро” (Пс. 13:1). Тоест загубване на благодатта на Светия Дух и „придобиване” на размирен дух и развратен ум, постоянно въставащ срещу Божия ум.

От всичко изложено дотук виждаме, че жертвата на дякон Андрей Кураев е от втория тип. Той е убеден, че „за да бъдат преведени през църковния праг хората, които все още са далеч от него”,истината трябва да бъде изкривена до уродливост само и само да бъде приведена в достатъчно приемлив вид за противящия се на истината свят. Но така истината променя самата си същност и се превръща в лъжа. Несъгласните с това изкривяване дяконът обявява за хора, чието „хоби е да се убеждават един друг в своята православност” и такива, чиято единствена грижа е да придобият репутация на суперправославни ... и да укрепят собствения си авторитет.”

Изхождайки от собствената си низост, дяконът преповтаря до болка познати изтъркани клишета и клевети, отказвайки да допусне, че ако той винаги се движи от примитивни, утилитарни и низки съображения, това не означава непременно, че не съществуват хора, които може да са движени и от по-висши. А и по-горе в изложението стана дума, че точно той съвсем не е безразличен към висотата на собствения си авторитет пред хората.

Що се отнася до защитаващите истината и чистотата на вярата, най-глупавото нещо, което можеш да заявиш е, че такива хора „укрепяват собствения си авторитет”, защото сме свидетели, как винаги когато някой надигне глас в защита на истината, срещу него разтварят усти какви ли не хора – и разбойници, и сънародници, и езичници, и лъжебратя (вж. 2 Кор. 11:26), и кой ли още не. Отстояването на истината и изобличаването на еретика и кощунника е най-сигурният начин да си спечелиш безславие или петно (вж. Притчи 9:7), тъй че такива разсъждения са напълно лишени от смисъл.

Според него „Въпросът за това, приемаме ли ние еволюционисткия прочит на първите старозаветни страници (като самия него) или ги тълкуваме в рамките на строгия креационизъм (като светите отци) не е въпрос за разбирането на най-древните страници от нашата история. Това е въпрос за нашето бъдеще. Искаме ли да видим нашата църква мисионерски активна и открита или целия църковен живот и мисъл свеждаме до повтарянето на цитати от минали столетия?”

Мисля, че за всички вече е ясно, какви са тези „цитати от минали столетия”, които според дякона са загубили давност и позоваването на които е така противно и нежелателно за него. Това, че използваме светоотеческите цитати за разобличаване на лъжеучители като него съвсем не означава, че свеждаме целия църковен живот дотам. Просто разобличаването на лъжеучителите е съществена и неотменна част от църковния живот и ако той иска да бъде член на Църквата, трябва да приеме този факт и да се откаже от лъжеученията си, а не да бълнува за някаква „мисионерски активна (в отстъплението и лъжата) и открита (за лъжеученията) Църква”.

И накрая ще обобщим, че като цяло учението теистичен еволюционизъм, съвместяващо библейския разказ за Сътворението и еволюционната теория е в противоречие не просто с определен православен догмат, а е в пълен разрив с цялото Православно вероучение. Ще посочим онези въпроси, на които теистичният еволюционизъм или не дава ясни отговори или, ако даде такива, те се оказват в рязък контраст с отговорите, които дава Свещ. Предание на Православната Църква:

1. Съществувал ли е Адам като историческо лице, отговорно за личното си деяние – престъпването на Божията заповед и първото грехопадение? - Така твърди Божият пророк Моисей. Вярваме ли в Духа Светаго, „Който е говорил чрез пророците”?

2. Бил ли е Адам сътворен от земна пръст или пък е сътворен от друг животински вид? Имал ли е изобщо първият човек Адам някакви „предци”? - Ключов въпрос от библейската антропология.

3. Имал ли е същите тези „предци” Господ Иисус Христос? Единосъщно ли е Неговото Тяло с тялото на останалите животни? Текла ли е в Неговите вени кръвта на адамовите „предци”? В тази връзка, с какво според православните еволюционисти се причащаваме в тайнството Св. Евхаристия? - Христология, литургика, учение за тайнственото пресъществяване на хляба и виното в истински Тяло и Кръв Христови.

4. Спасителят само за хората ли е пролял Своята Божествена кръв или и за всички останали твари? Допустимо ли е да бъдат кръщавани и причащавани далечните адамови „сродници” - маймуните? - Сотирология, учение за тайнствата.

5. Безсмъртен ли е създаден първият човек Адам? - Учението в катехизиса за спасението от греха, проклятието и смъртта.

6. Съществувала ли е смъртта в природата преди грехопадението на Адам и Ева? - Христология, сотириология.

7. Видовете един от друг ли произхождат (чрез еволюция) или са били създадени още в началото „според рода им”? Да считаме ли Бог за „Творец на всичко видимо и невидимо”?

8. Буквално ли следва да се разбира родословието на Иисус Христос от Адам, съгласно Евангелието от Лука трета глава? В изопачаването на това родословие не се ли съдържа хула към Господа, Който е „Син Човечески”?

9. Трябва ли буквално да се разбират думите от Символа на вярата „Чакам възкресение на мъртвите”? Да очакваме ли в контекста на еволюционната перспектива някакъв земен рай и благоденствие, царство на „ноосферата”? Доколко буквално следва да се отнасяме към очакването за идването на антихриста?^[12]

Ще добавим, че еволюционисткият прочит на библейския разказ за Сътворението представлява нарушение на 19-то правило на Трулския събор, в което се казва: „Предстоятелите на църкви са длъжни, <...> ако правят тълкувания върху съдържанието на Писанието, да го изясняват не иначе, освен както са го изложили светилата и църковните учители в своите творения, задоволявайки се в случая повече с тези творения, отколкото да съставят собствени слова, за да не би, при недостиг на учение в това, да се отклонят от смисъла и съдържанието”.

Защото нито един свети отец не е влагал в този библейски текст смисъла, търсен усърдно от съвременните „православни” еволюционисти.

Няма смисъл да изреждаме повече, защото и от казаното дотук става ясно, че еволюционизмът, точно както модернизмът и икуменизмът не е просто ерес, а специфична умствена нагласа, особена хранителна среда, от която изникват десетки ереси и лъжеучения. Затова нека държим ума си далеч от тези инкубатори за ереси и да следваме пътя начертан от богопросветените и богоносни отци на Светата Православна Църква.

<< предишна

[1] Питекантроп – този термин е въведен от Ернст Хекел през 1866 г. като обозначение на хипотетично свързващо звено между маймуната и човека. През 1890 г. Йожен Дюбоа се отправя на остров Ява, за да търси предците на съвременния човек. След около месец разкопки намира зъб на маймуна, след още месец част от череп и прави извода, че тези части принадлежат на голяма човекоподобна маймуна. След година на 14 метра от предишните находки намира бедрена кост, която също била отнесена към останките от човекоподобното същество, а новият вид е наречен Pithecantropus erectus (Мамуночовек изправен). Това откритие е прието със скептицизъм от тогавашното научно общество пред вид на пълната липса на доказателства, че намерените части са от едно същество.

[2] Деяния Вселенских Соборов, СПб, 2006, т. 7, стр. 212.

[3] Mитрополит Филарет Московский и Коломенский, Слова и речи, избранные самим проповедником для изданий 1844, 1848, 1861 годов, 107. Слово в день рождения Его Императорскаго Величества Благочестивейшаго Государя Императора Николая Павловича.

[4] Феофан Затворник, свт. Созерцание и размышление. М.: Правило веры. 1998, с. 146.

[5] Варсонофий Оптинский, прп., Беседы с духовными детьми. СПб. 1991, с.57.

[6] Иоанн Кронштадский, св. прав. Полное собрание сочинений. Т. 1. СПб. 1893 //Репринт: Изд-во Л.С. Яковлевой. 1994, с. 13,91.

[7] Николай Сербский (Велемирович), свт. Беседы. М.: Ладья, 2001; с. 398–399.

[8] Цит. по Серафим (Роуз), иером. Православный взгляд на эволюцию // Приношение православного американца. М. 1998, с. 514.

[9] Лука (Войно-Ясенецкий) свт. Наука и религия. Троицкое слово, 2001, стр. 44.

[10] Учебник по биология за 10-ти клас на Ботю Ботев и сътрудници, издателство Анубис.

[11] Aldous Huxley, Confessions of a Professed Atheist, Report, June, 1966, р. 19, цит. по Fr. Seraphim Rose, Genesis, Creation and Early Man.

[12] Константин Буфеев, прот., Православное осмысление творения мира и современная наука, Выпуск 5, Москва 2009, стр. 11-12.