Клането в Сребреница през 1995 година - инсценировка по заповед на Запада
Мемориален център на жертвите на „геноцида”
В Хагския трибунал бе възобновен процесът по делото срещу сръбския генерал Ратко Младич, обвинен за геноцида над мюсюлмани в град Сребреница на територията на Босна и Херцеговина през юли 1995 година. Процесът неслучайно започва именно сега, пише ръководителят на Центъра по изучаване на съвременните балкански кризи към Института по славянознание към РАН Елена Гусковав материал за сайта «Гласът на Русия».
Днес проблемът Сребреница стана предмет на политически спекулации, в които са намесени сърбите, въпреки че вече се появяват все повече нови и нови данни, че Сребреница е планирана и добре осъществена операция на мюсюлманските спецслужби. Лъжата за Сребреница се разпространява из целия свят с огромна бързина и борбата с нея става все по-трудна.
Сребреница се превърна в синоним на геноцид за мюсюлманското население, извършен уж от сръбските военни през юли 1995 година. Манипулацията с броя на жертвите започна още тогава, през 1995 г. и в СМИ се появиха цифри от 8 до 27 хил. убити мюсюлмани. На 15 януари 2009 г. Европейският парламент провъзгласи 11 юли за «ден в памет на геноцида в Сребреница, където силите на босненските сърби убиват през 1995 г. 8 хил. граждански лица».
При това за броя на жертвите винаги се е говорило само с предположения, тъй като не е имало никакви преки доказателства и никой не е провел досега по-сериозно изследване на тази трагедия. Никой не е проверявал мюсюлманската версия за жертвите, всички я приемат за аксиома. Само че данните за броя на жертвите не се потвърждава от фактите, така че много от обвиненията изглеждат измислени.
Да си припомним, че на 6 юли 1995 г. сърбите започват мащабно настъпление в Сребреница. Операцията, която осъществява армията на Република Сърбия, е била свързана, преди всичко, с осигуряване безопасността на сръбското население в този край. Целта е била да се изтласкат мюсюлманските военни части от селската местност в града и да се предотвратят по-нататъшни нападения над сръбските райони, с каквото те се занимавали години наред под прикритието на силите на ООН, намиращи се в града. Мюсюлманските бойни отряди унищожили в община Сребреница 91% от сръбското население.
Влизайки в града, сръбското командване осигурило автобуси за извозване на мирното население. А войниците от 28 пехотна дивизия от Армията на Босна и Херцеговина още преди това решават да напуснат Сребреница и с бой да си пробият път до Тузла. По мнение на експерти, болшинството войници стигат до Тузла, въпреки че част от тях загива в стълкновенията със сръбските отряди.
В Института по славянознание се състоя международна конференция за Сребреница. В работата взеха участие повече от 30 учени от различни страни. В началото юристи, историци, патологоанатоми, демографи и изследователи от други специалности анализираха множество данни, които бяха в противоречие с официалната версия, използвайки нова методика за изследване броя на жертвите; всички събития бяха поставени в историческия контекст, открити бяха нови аспекти от тогавашните събития, които променят общата картина за случилото се там. Това позволи проблемът Сребреница да се трактува по нов начин, с преразглеждане на официалната версия.
След известните събития започнаха да се появяват документи и материали, разкриващи друга версия за причините, довели до падането на Сребреница и коригиращи броя на жертвите. Бяха изслушани участници в събитията, публикувани документи от спецслужбите на някои страни, проведоха се сериозни аналитически изследвания, в това число и от западни журналисти и учени. Ето само някои от новите аргументи, опровергаващи официалната версия за геноцида над мюсюлманския народ в Сребреница.
1. Ибран Мустафич, основател на клон от Партията на демократичните действия начело с Алия Изетбегович в Сребреница, депутат в Скупщината на Федерацията на Босна и Хеерцеговина през 1996 г., в интервю за сараевския вестник «Слободна Босна» открито заявява, че «сценарият с превземането на Сребреница е съзнателно подготвен. За съжаление, в това дело бяха замесени босненският Президиум и командването на армията».
Целта – да се даде повод на сръбските сили за нападение на демилитаризираната зона. Естествено, възниква въпросът защо. В Доклада на Генералния секретар на ООН за падането на Сребреница (1999) се казва, че някои босненци от Сребреница твърдели, че «президентът Изетбегович … им казал, че бил научил, че намеса на НАТО в Босна и Херцеговина е възможна само, ако сърбите нападнат Сребреница и убият поне 5000 от нейните жители».
Това потвърди и бившият шеф на полицията в Сребреница ХакиеМехолич. В интервю за списание «Дани» той цитира думите на Изетбегович в обръщението му към делегацията от Сребреница: «Знайте, че Клинтън ми предложи през април 1993 г. четническите сили да влязат в Сребреница, да изколят пет хиляди мюсюлмани и тогава вече да може да се извърши военна интервенция от НАТО».
2. През 2000 г. не мюсюлманските власти, а Главният представител за Босна и Херцеговина Волфганг Петрич предложи да се издигне Мемориален център и гробище в Сребреница-Поточари. С всяка изминала година броят на погребаните там започва да се увеличава: докарвани били телата на много мюсюлмани, умрели и загинали през други години и на други места. Така от 2442 тела, намерени в масовите погребения през периода 2003-2006 години и уж разстреляни през юли 1995 година, 914 са участвали в изборите през септември 1996 година. По документи на общината става ясно също, че част от хората в тези списъци въобще не са били разстреляни, а са умрели от естествена смърт, докато друга част са загинали в бойните действия до 1995 година.
3. Анализът от съдебно-медицинските заключения, направен от експерти на Хагския трибунал въз основа на обработката на останките от масовите погребения, показва, че от 3568 заключения в 92,4% от случаите причината за смъртта не е била официално установена.
4. Щателният демографски анализ върху населението на Сребреница до и след юли 1995 година дава крайно интересни резултати. Делът на боеспособните мъже, които са регистрирани живи месец след юлските събития в общия брой регистрирани бежанци и военни от 28 дивизия от Армията на Босна и Херцеговина, е нараснал в сравнение с юли 1995 година.
5. През юли 1995 година в миротворческите сили на ООН на територията на Босна и Херцеговина сред многочислените журналисти няма нито един свидетел, който да е видял със собствените си очи «геноцида» в Сребреница.
Под давление на Евросъюза сърбите побързаха да признаят вината си и през март 2010 г. сръбската Скупщина излезе с извинение за извършеното престъпление. Само че тогава бе рано да се прави такова изявление, докато всички обстоятелства от събитията в Сребреница не бъдат изяснени и не станат достояние на обществеността. Иначе това слага едно тежко бреме върху плещите на целия сръбски народ и потвърждава версията на натовците за вината на сърбите за всичко, случило се на Балканите през 90-те години и оправдание за бомбардировките от 1999 година.
Сега главната задача е да се изследва този най-сложен епизод от войната в Босна и Херцеговина, да се проверят всички факти, да се обявят новите данни, а обнародваните до момента да се подложат на научна, медицинска и правна експертиза, да се анализират всички документи, да се открие причинно-следствената връзка с предходните събития по унищожаването на сръбското население и да се предложи на света истинската картина за събитията в Сребреница.
Още живите свидетели, участниците в тези събития, холандските миротворци вече започват да говорят, а учените публикуват своите изследвания, в това число и на Запад. Сръбският народ не бива да носи отговорност за нещо, което не е извършил, а ръководителите му да се извиняват безкрайно, като се унижават и оправдават, се казва в заключението на ръководителя на Центъра по изучаване на съвременните балкански кризи към Института по славянознание към РАН.
Новый регион2.ру
Превод: Десислава Главева