Защо Църквата не се бори за правата на народа
Ако ти още не си се кръстил – част 5
Възражение пето:
"Защо Църквата не се бори за правата на народа?"
"Не искам да се кръстя, защото във вашата Църква приемат всякакви негодници. И изобщо Църквата не се бори за народните права. Не желая да бъда член на такава Църква."
Интересното при това възражение е, че то се основава на предположението, че ти самият си напълно безгрешен човек, който в живота си не е сторил нищо лошо, а на всичкото отгоре е и всезнаещ. На теб, разбира се, всичко ти е ясно. Всички сърца за теб са открити и на теб са известни всички мисли и наклонности на хората. Освен това ти вероятно по някакъв начин се явяваш създател на всички онези, които влизат в храма, и затова обладаваш изключителното право да ги съдиш. Ако това наистина е така, тогава на практика ти си бог, а не човек и за нас, грешните, да говорим с теб е просто невъзможно.
Разбирам, че за теб е трудно да признаеш горделивостта си, дори пред себе си. Ще напомня, че истинският Творец е казал на изпадналия в подобно душевно разположение цар на Тир, (който не се отличавал с голямо смирение): „Ще кажеш ли тогава пред твоя убиец: "аз съм бог", когато в ръката на оногова, който те убива, ти ще бъдеш човек, а не бог? Ти ще умреш от ръката на другоземци със смърт на необрязани; защото Аз рекох това, казва Господ Бог (Иезек. 28:9-10). И за този цар нещата наистина завършили зле. Според преданието цар Навуходоносор го взел в плен и затворил в кула, където го хранел със собствената му плът до самата му смърт. Тук виждаме духовен символ. Горделивецът наистина яде сам себе си, защото, отдалечавайки се от Извора на Живота, той е принуден да се самоизяжда. Това всъщност е и адът на земята.
Но ако нямаш претенциите да притежаваш божествени атрибути, тогава ще разгледаме твоето възражение по-нататък. Ти твърдиш, че ако някой до неотдавна е вярвал в отсъствието на Бога, то неговата сегашна вяра в Божието съществуване е чисто лицемерие. Но откъде пък си толкова сигурен, че този човек по-рано наистина не е вярвал в Твореца и сега лъже? Та това са само догадки! И във времената на КПСС много хора само външно приемали догматите на компартията, имайки предвид единствено своите интереси. Но човекът е доста сложно същество, за да се ограничи само в икономическата или политическата сфера. Във всеки потомък на Адам звучи гласът на Твореца, дори човек да полага старания да не го чуе. И откъде знаеш, че сега именно Този глас не е заставил бившия искрен атеист да се върне към Началника на светлината? Защо претълкуваш всички свидетелства във вреда на обвиняемия (да предположим за момент, че ти имаш право да съдиш)? Та нали и в обичайния съд действа презумпцията за невинност, а по този въпрос ти изхождаш от обратното предположение. А и кой ти е дал право да съдиш за това, което не знаеш и не би могъл да знаеш? Та дори свещениците, на които Бог е дал власт да връзват и развързват, не дръзват да решават вместо Него кой може да влезе в храма и кой - не. В най-важния въпрос – кого да причащават и кого - не, те се основават на личното свидетелство на каещия се. Също и при кръщението, ние, по думите на св. Кирил Иерусалимски, сме само портиери. Проверяваме изповядва ли гласно човекът православния Символ на вярата, и ако потвърди, че вярва в съгласие със Символа, тогава ние го кръщаваме, вземайки от него обещание да живее по християнски. А дали той изпълнява обещанието си или не, за това ще се погрижи Сам Всезнаещият! А ти, който в Църквата нямаш никакви права, (тъй като дори още не си влязъл в нея), откъде намираш смелост да съдиш за това, което със сигурност не ти е известно? Нима ти можеш да постигнеш това, което е в дълбините на човешкия дух? А ако ли не, тогава защо лъжеш сам себе си и използвайки този предлог, бягаш от живота и се криеш под сянката на крилете на смъртта?
А сега да видим защо си толкова сигурен, че Църквата не се бори за народните правдини. Да, наистина, ние изобщо не поддържаме днешните илюзии и не се опитваме да съборим съществуващите власти, както не сме се занимавали с това и при властта на КПСС. Но нима това е предназначението на Църквата? Нима за това я е създал Господ? Разбира се, че не. Нелепо е да се мисли така. Нейната цел е спасението на всички човеци от греха, проклятието и смъртта. Нима тази мисия може да бъде извършена от някаква земна организация? Не! Тогава защо някой се опитва да ни натрапи несвойствени функции, че още и ни осъжда за това, че не ги изпълняваме? Това е все едно да смятаме, че лекарите, вместо да лекуват болните, са длъжни да излизат по площадите и да демонстрират в подкрепа подобряването на технологиите за добив на въглища. Ясно е как би завършил такъв експеримент – с гибелни епидемии, както сред митингуващите, така и сред въгледобивниците. Но не е ли още по-голяма глупост да се използва Църквата като инструмент за подобряване на условията, които тъй или иначе ще завършат със смърт? Нима повишените заплати и пенсии ще продължат да бъдат изплащани в задгробния живот? Тогава защо да се затрупваме с дела, чийто край може да дойде след няколко минути? Та нали смъртта не е някъде далеч, а винаги е съвсем близо, макар да е невидима!
Но твоят патос е неоправдан и от фактическа гледна точка. Колко пъти и патриархът, и църковните Събори са призовавали и властите, и богатите хора да изпълняват Божиите заповеди, и да постъпват справедливо! А ако богатите и властимащите не искат да постъпват така, то и над тях, както и над теб има Съдия, на Който не можеш да дадеш подкуп, Който няма да вземе предвид богат ли си или беден, и Който ще въздаде всекиму (на теб и на мен също) според делата му. От Него не можеш да избягаш или да се скриеш.
Тъй че за теб е по-добре да се примириш с Него чрез Кръщението, отколкото да се занимаваш с явни грехове, (а осъждането е тежко антихристово престъпление) и да бъдеш хвърлен във вечния огън заедно с всички нечестивци. Там ти, разбира се, ще имаш възможност през цялата вековечна вечност да изясняваш кой от вас е повече или по-малко грешен. Но нима от това ще ти стане по-леко?!
„Если ты еще не крестился”
Превод: свещ. Божидар Главев