И за лъжеименния разум

Ти се съмняваш в съществуването на ада и вечните мъки, като повтаряш възражението, което днес е на мода: „Това е несъвместимо с милосърдието на такова благо същество като Бога”.

Ах, приятелю мой, може ли такова слабо, ограничено същество като човека да съди от себе си за Бога – Същество безпределно, превишаващо всякакви човешки разбирания и разсъждения - и да прави заключения за Него въз основа на своите представи! Остави собствените си разсъждения и вярвай от цялото си сърце на всичко, на което ни учи Евангелието. Сам Спасителят е казал: И тия ще отидат във вечна мъка (Мат. 25:46), а на друго място: в ада, когато беше на мъки, подигна очите си” (Лука 16:23). Спасителят е казал, че има ад, че има вечни мъки, тогава на какво възразяваш? Ако дадеш място на това възражение, значи се съмняваш, че думите на Спасителя са истински и ги отхвърляш. Който отхвърля дори един догмат от Христовото учение, той се отрича от Христа. Помисли добре: твоето съмнение съвсем не е толкова малък грях. Ако го приемеш и го изповядаш дори само с думи, изпадаш в смъртен грях. Една дума, произтичаща от вярата може да спаси и една дума от неверие - да погуби. Разбойникът на кръста в смъртния си час изповядал Христа и си отворил вратите на рая. Фарисеите, които отхвърлили Истината, похулили Светия Дух и погинали.

По думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден (Мат. 12:37), възвестява Спасителят. Ако позволиш на своя разум да възразява срещу учението Христово, той ще намери хиляда и десетки хиляди аргументи и ще стане неизчерпаем извор, ако му позволим да се зарази от неприязън към Христа. Накрая малко по малко ще отхвърли всички християнски догмати! Плодовете на необуздания и своеволен разум съвсем не са от вчера и колко безбожници и богохулници се появиха в света заради него! Външно, за неопитното око, те изглеждат блестящи умове, разкъсват веригите, излизат на свобода и откривайки истината, показват я и на другите. Но последствията разкриват, че тяхната мнима истина се оказва най-ужасно и пагубно заблуждение. Дори умивани с потоци кръв лъжливите мисли остават и разумът пак не е успял да се очисти от тях! Страшно е да се опетни мисълта с лъжа и човешката кръв не е в състояние да умие тези люти петна. Именно за да ги умие, човечеството имало нужда от кръвта на Богочовека. Сподобило се с тази кръв, то се умило в нея и се очистило! С помощта на вярата истинното богопознание и самопознание се появили на бял свят, избавени от дълбоката и тъмна пропаст на плътския, лъжеименен разум. Но този разум отново зове към пропастта и човек се вслушва в неговия убийствен призив! Какво има да се чудиш? Човекът останал верен на себе си. Още от рая, който бил изпълнен с благоухание и наслада от Божественото присъствие, той не можал да се удържи и повярвал на лъстивите думи на дявола, като това продължава и досега.

Приятелю мой! Ти си християнин, член на Източната Православна Църква, съхрани своята вярност към духовното тяло, на което си член, съхрани съединението си със светата Църква, на която принадлежиш и пази своето духовно достойнство като безценно съкровище. Не се отдавай на разсъждения за догматите поради немощ – това е дълбока бездна, опасно море, в което са потънали мнозина неопитни и самонадеяни плувци.

Безопасно и с надежда за изобилна духовна полза могат да плуват и да се носят по чудните вълни на богословието само тези, на които кормилото-ум е в десницата на Светия Дух. По съвета на св. ап. Павел унищожавай всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, за да бъде разумът покорен на Христа (срв. 2 Кор. 10:4–5). Не влизай в спор, още повече в разсъждения със съмнения и възражения, внушавани от лъжеименния разум. С меча на вярата посичай главите на тези змейове, още щом ги подадат от своите леговища! Това дело е право, това дело е истинно! Това е достойно дело за този, който веднъж завинаги се е съчетал с Христа. Преди съюза с Христа разсъждението има място, но след съюза, то вече е престъпление. Нищо, нищо да не нарушава и да не разколебава твоята вярност! Ах, по-добре да не встъпиш в съюз, отколкото да се окажеш предател! Преклони смирено глава пред благото иго, живей благочестиво, ходи по-често на църква, чети Новия Завет и писанията на светите отци, прави добрини на ближния. Тогава в свое време душата ти ще усвои Божественото Христово учение, от което дишат светостта и истината. И към нея вече няма да пристъпват никакви съмнения. Христовото учение, бидейки Божествено, е свръхестествено, то е достъпно за човешкия ум само чрез вярата. Безумно е начинанието да се обясни свръхестественото с човешки разсъждения, които очевидно не могат да излязат от общите, обикновени, естествени граници. Следствия от това безумно начинание са повредеността на мисълта, безбройните възражения, отхвърлянето на свръхестественото, макар това свръхестествено да е Божествено.

Хората в повечето свои действия противоречат сами на себе си! Пазят се, да не замърсят очите си, а ума – окото на душата, съвсем не мислят да опазят, а го замърсяват с всякакви боклуци. Господ ни е заповядал да пазим ума си, защото умът е този, който ръководи човека. Ако умът се отклони от пътя на истината, целият живот на човека се оказва заблуждение. За да се отклони умът от пътя на истината не е нужно много – само една лъжлива мисъл. Когато твоето око бъде чисто, казва Спасителят, – и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно; и тъй гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина (Лука 11:34–35). А ние изобщо не спазваме това най-свято завещание и не следим нашата светлина, т.е. умът ни да не става тъмнина, а хвърляме в него всякакви неща. Така той се превръща в непрогледна тъмнина, която разгръща своя мрак върху цялото наше поведение, върху целия ни живот.

Откъде са се породили в твоята душа помислите, които враждуват срещу Бога, тези помисли на пагубно неверие и плътско мъдруване? Несъмнено ти си се начел на всевъзможни чуждестранни и безполезни книжки, наслушал си се на най-различни неоснователни разсъждения за религията, с които е така богато, но и толкова оскъдно откъм истински религиозни познания нашето време. „Нищо не насочва човека към богохулство, както четенето на еретически книги”, казва преподобни Исаак Сирин.

Остави това безразборно четене, изпълващо ума с несъвместими едно с друго и извратени понятия, които го лишават от твърдост, самостоятелност и правилни възгледи, довеждайки го до състояние на скептично колебание. Заеми се с основно изучаване на Източната Църква, според нейното Предание, изложено в творенията на светите отци. Принадлежиш ли на тази Църква? Тогава твое задължение е да я познаваш както трябва.

Погледни как добре познават своята религия инославните на Запад! Наистина от тях се иска по-малко труд за да опознаят вярата си. Достатъчно е католикът да повярва в папата като в Бог и вече е изпълнил всичко: станал е съвършен папист! Може да мъдрува, колкото си ще. За протестанта е достатъчно да се съмнява в цялото Предание и да протестира срещу цялото Христово учение, като междувременно си запазва името християнин – и вече е изпълнил всичко - станал е съвършеният протестант.

Достигнали такова съвършенство и римокатоликът, и протестантът сядат да пишат многотомни съчинения, техните творения се натоварват в параходите и хайде в Русия да търсят читатели. Не чети това, което са написали тези хора, сами не разбиращи какво пишат. Ти едва познаваш християнската религия, както е модерно днес, така че много лесно можеш да усвоиш някоя лъжлива мисъл и така да повредиш на душата си.

Ад има и вечна мъка има, направи ги несъществуващи за себе си, но с благочестив живот!

със съкращения

Письма к мирянам

Превод: Светла Георгиева