Неделя 3-та след Петдесетница
„Ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно.”
Мат. 6:22-23
Тук под око се разбира умът, а тялото означава душата в цялост. И така, когато умът е прост, тогава в душата е светло, а когато умът е лукав – в душата е тъмно.
Но какво значи прост ум и лукав ум? Прост е онзи ум, който приема всичко така, както е написано в словото Божие и е твърдо убеден, че всичко е така, както е написано. Никакво хитроумие, никакви колебания и блуждаене на ума няма в него.
Лукав ум е онзи, който пристъпва към словото Божие с лукавство, празно любопитство и желание да се изследва неизследимото. Той не може просто да повярва, а изпитва словото Божие и се опитва да го съгласува със своите мъдрувания. Пристъпва към него не като ученик, а като съдия и критик, за да узнае какво говори то, а после или да се надсмее, или отвисоко да каже: „да, това не е лошо”.
Такъв ум е лишен от твърди основания, защото той не вярва в словото Божие, а собствените мъдрувания винаги са неустойчиви – днес така, утре иначе. По тази причина той е пълен с колебания, недоумения, въпроси без отговор, у него нищо не си е на мястото и той се движи опипом като слепец.
Простият ум вижда всичко ясно. Всяко нещо у него има свой определен характер, очертан от словото Божие, затова и у него всичко си е на мястото и той знае как точно да подходи към всяка вещ. Значи той върви по пътища видими и открити с пълната увереност, че те водят към избраната цел.
Мысли на каждый день года.
Превод: свещ. Божидар Главев