Протоиерей Александър Мен като коментатор на Свещеното Писание. Епилог.

Задачата на православния свещеник е да обясни на своите пасоми, че коренът на всяко зло е грехът. Този корен е загнезден вътре във всеки човек и само Христос може да помогне в борбата с него. И тази помощ – Божествената благодат – се преподава само в Църквата - Едната Света Съборна и Апостолска Църква, чрез нейните тайнства, богослужение, традиции, защото всичко това е опитът на православните светии.

Основният недостатък в трудовете на о. Александър се състои в това, че той „размива” тези ясно определени и казано общо прости истини на Православното учение за спасението. Отец протоиереят отхвърля истината, че грехът е първопричината за злото, както в света като цяло, така и в човешкото общество в частност. Той представя в изкривен вид нравствения облик на ветхозаветните светии, поставя знак на равенство между Божествената благодат и енергиите на демоничните сили, което непосредствено води до отрицанието на това, че Христос е единственият Спасител на човечеството. И накрая, той отхвърля реалността на страшния финал на човешката история – Второто Пришествие Христово.

Какви са последствията от такова изопачаване на истините на Православната вяра? Печални! Ако човек се довери на идеите на отец протоиерея, той попада в обятията на антихристиянството, което е нещо по-лошо от „чистия” атеизъм.

Евангелието учи, че един от признаците за края на света, е намаляването до крайност на истинската вяра сред човеците (Лука 18:8). Свети апостол Павел нарича това религиозно-нравствено състояние „отстъпление” и казва, че то ще предшества идването на антихриста (2 Сол. 2:3-5). Но това няма да бъде „чист атеизъм”. Според тълкуванието на св. Теофан Затворник по това време „Евангелието ще бъде известно на всички, но една част ще пребивава в неверие към написаното, а друга по-голяма част ще еретичества, следвайки не Богопредаденото учение, а построявяйки си своя вяра чрез своите си измислици, макар и основана на пръв поглед върху думите на Писанието … Ще има и такива, които ще държат истинната вяра, както е предадена от св. апостоли и се пази в Православната Църква, но и от тях не малка част ще бъдат само по име правоверни. В сърцето си няма да имат това вътрешно устроение, което се изисква от вярата, защото ще са възлюбили този свят … Отстъплението на хората в лъжливи вери и в нехристиянски сърдечни настроения ще подготви почвата за ... антихриста и арената за неговите действия” (Толкование на 2-рое Послание к Солунянам, 1895, С. 491-492).

Иеромонах Серафим Роуз в своята книга „Православието и религията на бъдещето” отбелязва, че видимото проявление на всеобщото отстъпление ще бъде създаването на една универсална религия, в която ще се постараят да обединят не само различните направления в християнството (католицизъм, протестантизъм, Православие), но и нехристиянските религии (ислям, иудаизъм) и различните форми на езичеството (будизъм, конфуцианство и др.). Ясно е, че за да влезе в такова суперикуменическо обединение християнството трябва да промени самата си същност при видимо запазване на обредите и някои обичаи. А същността на християнството се състои от учението за греха като източник на злото и учението за Христос като единствен Спасител на човечеството от властта на греха.

Трябва ли да говорим как способстват трудовете на о. Александър за формирането на такава „топлохладна” вяра, извеждаща от чистия атеизъм, но не привеждаща към единия истински Спасител Христос?! И отец протоиереят действа напълно в стила на лъжливите пророци от последните времена: той не изказва ясни становища, а някак си подтиква към тях читателя, като се старае да го съблазни и измами. За това са и позоваванията на неща като „съвременност”, „научност” и обръщането към доводите на „здравия” (тоест невярващия) разум. Затова е и този миш-маш от понятия, за да може в това мътно „богословие на Хаоса” да бъде хванат съвременния човек, който знае много, но за съжаление почти нищо за най-главното – за смисъла на своя живот, за края на човешката история, за това какво трябва да прави, за да се приобщи към истинското Добро и да не се превърне завинаги в безпомощна жертва на злото.

Не бих желал да обвинявам покойния отец протоиерей в преднамерено разпространение на разрушителни идеи. Дори съм склонен да извиня грешките в неговите съчинения, които са плод на много фактори. Това е и прекаленото увлечение по западното богословие – католическо и протестантско, за което споменах в предговора. Това е и недостатъчното систематическо богословско образование (о. Александър завършва задочно и Семинарията и Академията). Това е и огромната заетост в енорията, при което е удивително как е намерил време да пише книги и съвсем не е изненадващо, че в тези книги са намерили място съмнителни и дори направо лъжливи идеи. Накрая, това е и устроението на самата личност на о. Александър, пастир, комуто при цялата негова осведоменост в много области, рамките на класическото светоотеческо богословие са се сторили твърде строги и тесни.

Но все пак фактът си остава: книгите на о. Александър разрушават самите основи на Православието. Така че, как да не си спомним предупредителните думи на Спасителя, казани за последните времена:

„Пазете се да ви не прелъсти някой” (Мат. 24:4)?!

<< предишна

Антимодернизм.ру

Превод: свещ. Божидар Главев