Нашият Господ Иисус Христос след изцеряването на слепородения казал: „За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи” (Иоан 9:39). Тези Господни слова не могли спокойно да слушат гордите мъдреци и праведници на този свят, каквито били иудейските фарисеи. Тяхното самолюбие и високо самомнение се оказали накърнени. На Господните слова те отвърнали с въпрос, чрез който изразили едновременно и негодувание, и самомнение, и насмешка, и ненавист към Господа, съединени с презрение към Него.

„Нима и ние сме слепи?” (Иоан 9:40), попитали те. Отговаряйки на въпроса на фарисеите, Господ изобразил тяхното душевно състояние, което било основната причина за техния въпрос. „Да бяхте били слепи, казал им Той, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава” (Иоан 9:41). Фарисеите смятали себе си за зрящи, тоест във висша степен запознати с истинното богопознание, нямащи нужда от никакво по-нататъшно преуспяване в учението, и на това основание отхвърляли  учението за Бога, което се преподавало непосредствено от Самия Бог.

Лъжливите възгледи и техните основи са плод на човешката гордост и самомнение. Горделивият възприема себе си като самобитно същество, а не като Божие създание; земният живот си представя като нещо безкрайно, смъртта и вечността за него не съществуват. За него няма такова нещо като Божий Промисъл. За управител на света той признава човешкия разум. Всички негови помисли и въжделения, така да се каже, пълзят по земята. Неговият живот е изцяло принесен в жертва на земята, на която би му се искало да учреди непрестанно наслаждение от греха.

И към тази безумна и непостижима цел се стремели с всички сили самозаслепилите се фарисеи и садукеи. А с придобилия смиреномъдрие е обратното – помненето на смъртта го съпътства по пътя на земния живот и го наставлява да действа винаги на земята с поглед към вечността. Смиреномъдрият постъпва воден не от страстите, а от добродетелите и следователно неговите действия не могат да не бъдат благодетелни за човешкото общество. Смиреномъдрият вижда себе си като нищожна прашинка сред огромното мироздание, сред времената, поколенията и изминалите и предстоящи събития от човешката история. Умът и сърцето на смиреномъдрия са способни да приемат Божественото християнско учение и непрестанно да преуспяват в християнските добродетели. Неговите ум и сърце виждат и усещат падението на човешката природа и затова са способни да признаят и приемат Изкупителя.

Нека направим от нашето сърце духовен жертвеник Богу* и жрецът на Всевишния Бог – нашият ум – да Му възнася духовни жертви на умиление, на покаяние, жертви на изповедание, на молитва, на милост, преизпълвайки всяка жертва със смиреномъдрие, защото „сърце съкрушено и смирено Бог не ще презре” (Пс. 50:19 – слав. прев.). Амин.

Святитель Игнатий (Брянчанинов). Из Поучения в Неделю о слепом.

Превод: свещ. Божидар Главев

* Преподобни Пимен Велики казвал: „Само на едно място било позволено на израилтяните да принасят жертви и да извършват обществено богослужение. В духовен смисъл това място е смирението” (Азбучен Патерик).