За морала на забрадките и на... богословието

 

Преди година (и по-точно на 1 май 2011 г.) в Двери.бг се появи статията на свещ. Ангел Величков "За морала на забрадките и православната традиция". Настоящият коментар (и "реплика") идва чак сега по простата причина, че едва неотдавна мой познат свещеник ми предостави материала. С добрите намерения, че може би ще намеря нещо полезно в него, а именно - едно аргументирано съвременно богословско трактуване на темата за покриването на главите на жените в църква. Още повече, че в моето семейство "жените" са пет - съпруга и четири дъщери.

Като главен редактор на "Църковен вестник" преди години А. Величков неведнъж ме е радвал с хубави статии по различни актуални за църковната ни действителност въпроси. За съжаление, в този случай той е развихрил таланта си не в утвърждаването, а по-скоро в замъгляването и в крайна сметка в отстъпването от "Православната традиция". И тъй като няма как да намери достатъчно сериозни светоотечески опори за своя труд се ползва преди всичко от похватите на риториката и философията.

Но нека да разгледаме изложението му последователно. Още в първото си изречение о. Ангел акцентира на това, че "темата за забрадките" е важна за "православните среди, повлияни ... от руската религиозна традиция". Това на пръв поглед безобидно изречение съдържа в себе си няколко цели. Първо - да направи въпроса второстепенен, защото ако това е проблем засягащ просто обичая в една поместна църква, за друга (респективно БПЦ) той може да не е толкова важен. Но ако обърнем внимание, че с него се занимава св. ап. Павел (1 Кор. 11:3-16), тогава ще стане ясно, че въпросът е от вселенски характер (т.е. касаещ цялата Църква).

Второ - авторът добре осъзнава, че в БПЦ има достатъчно хора с нагласата, че "по-истинското" православие е това по "гръцки" образец - те инстинктивно не приемат всичко "руско".

И трето - да бъдеш "повлиян", като че ли показва някаква слабост - като че ли ти не можеш сам да избереш за себе си, а търсиш да "копираш" някого. Това пък удря по самочувствието на българина, който обича да чува, че "и ний сме дали нещо на света" и даже на русите "книга да четат".

Подкопаването на автентичността на Преданието относно покриването главите на жените продължава по-нататък в текста с охарактеризирането му като "народно", сякаш то не е Църковно, каквото си е всъщност; нещо повече - заклеймява се "фолклорната" му "самодостатъчност". Това словосъчетание за немалко читатели може да се окаже не докрай разбрано, но авторът подбира много добре думите си - с определението "фолклорна" той подчертава нецърковния характер на "преданието", а "самодостатъчност" като любим термин в съвременното богословско творчество (в творенията на св. отци няма да го откриете) е сигнал за разпознаване на настоящата трактовка като напълно издържана в духа на модерното богословие.

Финалът на увода призовава да "удържим" темата "в лоното на действителната православна духовност". Но веднага изниква въпросът: "Кой определя тази духовност и нейната действителност?" Нашето собствено разбиране (или усещане), трудовете на хабилитирани специалисти-богослови (професори, доценти, асистенти и пр.), творенията на св. Отци на Църквата или Свещ. Писание? Най-добре е ако всички те заедно. Но дали при о. Ангел това е така?

Той продължава омаловажаването на темата за "забрадките", когато споменавайки за горепосочения пасаж от І послание до Коринтяни, подчертава, че "в целия Нов Завет само веднъж е казано, че жената трябва да покрива главата си", т.е. това може и да не е толкова съществен въпрос. Обаче и на Адам и Ева Бог само веднъж заповяда да не ядат от дървото за познаване на добро и зло (Бит. 2:17) и при все това нарушаването на тази еднократна повеля им донесе страшни наказания, част от които човечеството споделя и до днес. При добро желание добросъвестният изследвач на Писанията може да намери и други "еднократно" възвестени Божии заповеди и определения, чиято еднократност не намалява тяхната валидност и значимост. Но за да сме сигурни, че наистина въпросът за покриването на жените в църква е много важен и то не само за Коринтяните (и не само за І век), нека чуем след св. ап. Павел и един от най-добрите му тълкуватели - св. Иоан Златоуст: "Не ми казвай, че това престъпление (непокриването на главата за жените – бел. прев.) е маловажно: то е голямо и само по себе си, защото е непослушание*, а ако и да би било маловажно само по себе си, то то е голямо затова, че се отнася до знак на големи (важни) предмети. А че този знак е голям е видно от това, че той произвежда благоустройство в човешкия род, представяйки в надлежащ вид началстващия и подчинения; а постъпващият против това привежда всичко в объркване (смесване), лишава се от Божиите дарове, унижава честта дарувана му свише, не само мъжът (ако се моли с покрита глава - бел. прев.), но и жената. Защото за нея е голяма чест - да запази своето място, а напротив - срамно е да излиза от пределите си."[1]

И отново о. Ангел: "Всички се позовават на тези думи (1 Кор. 11:3-16 - бел. а.), но малцина разбират тяхното духовно послание и смисъла им". Остава въпросът: св. отци-тълкуватели част от това "малцинство" ли са или не? Съдейки по изложението нататък - по-скоро "не".

Разбира се, не можем да не се съгласим с наблюденията на автора, че често в ежедневието темата за покриването на главите се измества от истинския си смисъл, че не се разбира правилно от много християнки, че става повод за конфликти в някои храмове. Но ако присъединим и своите наблюдения, то можем да кажем, че същото е и по много други въпроси от църковното ни битие - паленето на свещи, "курбаните", "Киприяновите молитви" и мн. др. Следователно проблемът не е в "забрадките", а в "посткомунистическото" невежество, недостатъчната пастирска работа, в парацърковните "предания", а понякога просто в ината на отделни миряни, които не само не знаят, но и не искат да знаят нещо по-друго от това, което знаят от "баба си" (с това нямам нищо против бабите, а по-скоро против тези, които се опират на авторитета на наследените от тях обичаи и разбирания, не всички от които са в съгласие със Свещ. Писание и Свещ. Предание).

Обаче никак не можем да се съгласим, че било "печално да се видят в храма малки момиченца, чиито глави вече са покрити". Ако за свещеник Ангел Величков това е "печално", то за мен като свещеник това е много радостно, защото "дървото се вие, докато е младо" и "което си научил на младини е изсечено върху камък, а което си научил на старини е написано върху лед". Това е от изпитаната народна мъдрост. Според о. Ангел, обаче покриването главите на малките момичета "влияе лошо на духовното възпитание на децата". Най-напред с това, че "маргинализирало" самосъзнанието им. Превеждаме за неизкушените от наукообразния изказ: авторът иска да каже, че носенето на забрадка в храма "ще накара момичетата да се чувстват по-различни от другите" (имат се предвид не др. енориаши, а децата изобщо), и може би да чувстват неудобство от своята "различност".

Но тъкмо фактът, че като православен християнин няма да си като "другите" в света, е жизнено необходимо дълбоко да се вкорени в съзнанието на децата ни. Защото както правилно посочва иеромонах Серафим (Роуз): "Ние не се вместваме в рамките на този свят, а ако се вместваме в днешния свят, то вече не сме истински християни. Днес истинският християнин не може да се чувства в този свят у дома и не може да не изглежда на самия себе си и на останалите малко "побъркан".[2]

Второто опасение на о. Ангел, е че вследствие на "маргинализирането" по-късно през младостта си децата ще отхвърлят това, което ги кара да се чувстват не такива каквито са всички, а именно всичко "маргинално", а оттам всичко църковно и религиозно. Напълно е възможно. Не само децата, но и възрастните не са "застраховани" от отпадането от вярата. Но значи ли това, че трябва да изключим от живота и възпитанието на децата си всичко църковно? Понеже, оказва се, твърде малко от техните връстници и приятели ходят на църква, молят се сутрин и вечер, постят, каят се за грешките си на изповед и се причастяват. Т.е. това също се оказва "маргинално". Но в какво тогава ще се състои самото християнско възпитание? В преподаване на теория без практика или в утвърждаване само на тези "християнски ценности" и норми на поведение, които светското (а по-същество езическото) общество приема?! Колко "християнско" е тогава "християнството" можем да видим като погледнем на западните общества, където тази линия отдавна методично се прокарва.

Авторът обаче ни плаши с "фундаментализъм", нещо повече - косвено твърди, че православните християни, които покриват главите на дъщерите си в църква са по-големи фанатици и от "нехристиянските фундаменталисти", които "не покриват главите на невръстните си дъщери". Не става ясно кои по-точно "нехристиянски фундаменталисти" има предвид о. Ангел - мюсюлмани, индусти или някакви други (което не е без значение понеже в някои религиозни групи покриването на главите и то от ранна възраст не засяга само храма, а и ежедневието, и в този смисъл примерът на автора може да се окаже неточен).

Но той се опитва да изясни защо, според него, покриването на главите на дъщерите ни в храма е проява на фундаментализъм. Аргументацията му е в два основни пункта и затова ще ги разгледаме поотделно.

"Една от проявите на фундаментализма - пише той - е склонността да се подчинява съдържанието на формата и дори формата да се превръща в съдържание". Но валидно ли е това за всички православни християни (и дори за всички православни момичета)? Не. Най-малкото о. Ангел няма как да има основание да го твърди. Може би неговите наблюдения се основават на впечатленията от енорията, в която служи, но православният свят се състои от много повече енории. Уместно е да кажем и нещо по въпроса за "формата" и "съдържанието", за "външното" и "вътрешното" в християнското благочестие. Сам Господ ни учи, че и двете са необходими, когато изобличил лицемерието на фарисеите, а именно, че изпълняват Закона само външно, (давайки "десятък от гьозум, копър и кимион"), а са изоставили най-важното ("правосъдие, милост и вяра"). Той обобщава: "Това трябваше да правите (т.е. "вътрешното" - бел. м.) и онова (т.е. "външното" - бел. м.) да не оставяте" (Мат. 23:23)! Т.е. спазвайки "формата", да я изпълват със "съдържание".

Много добре обяснява съотнасянето на "външното" и "вътрешното" благочестие св. Теофан Затворник: "Внимавайте, като се грижите за външните дела на благочестието, да не забравите вътрешния негов дух; но се пазете и под предлог, че предпочитате вътрешното пред външното, да не оставите съвсем външното. Външно без вътрешното още някак бива, а вътрешното без външно - никога. Виждали ли сте силата на растението без видимо тяло на растението?! А тела на растенията - дървета, колко има без вътрешен живот! Да не се оставя външното - това е закон! Но нека да не се спираме и само на него, а под негово влияние, ръководство и указание, да виждаме и с вътрешните очи".[3]

Продължавайки да разсъждава по темата за религиозния фундаментализъм (на практика не изобщо, а по-скоро в контекста на Православната църква), о. Ангел намира, че той "догматизира своите символи и превръща в канон обредите си" и "различава трудно ритуала от правилото и правилото от догмата". Доколко тези формулировки са точни и всеобхватни в случая не се наемаме да определим; също и какъв процент от нарочените фундаменталисти в Православието отговарят на тях. Но вниманието ни се заостря от поредното "плашещо" изречение: "фундаменталистите се отличават с нетърпимост към другите, и един към друг". Тук вече спокойно мога да кажа, че точно такъв тип хора - поне от нашата енория - не са ми познати. А в нея много жени и момичета вече знаят, че в църква трябва да са с покрити глави и идват така на служба. Но никой не си позволява да прави груби забележки на тези, които още не са се въцърковили дотолкова. Отново се връщам на мисълта си, че може би това е проблем в мястото, където служи о. Ангел, но в този случай, най-малкото няма основание да се "тръби тревога" за цялата Църква (или дори само за цялата БПЦ).

Обаче последователен в своя популистко-плашещ стил авторът "изстрелва" следващото си наблюдение, свързвайки две неща, които нямат пряка връзка помежду си, и от които първото е предвидено да стресне четящите, а второто - да наподоби първото. Ето как се постига това - о. Ангел най-напред отбелязва нещо, което не е неизвестно за читателя - че в някои нехристиянски религии (ясно прозира ислямът) вече са започнали да покриват цялото тяло на жените. И изведнъж добавя: "Колкото и да е странно, подобни тенденции се наблюдават днес и сред християните!" И веднага трябва да си представим нашите майки, жени, дъщери с черни "бурки" от главата до петите! Не само съвременните християнки, но и християните инстинктивно биха се ужасили от тази перспектива. Но реална ли е тя? Никак! Що се отнася до това, че облеклото ни в храма е прилично да прикрива тялото, оставяйки открити лицето, ръцете (и евентуално ходилата) - за това ни "говорят" с вида си Господ Иисус Христос, Пресвета Богородица и всички светии (касателно главата - светиците). Ето така дори и във времената, когато хората масово били неграмотни и са липсвали учебници по богословие, християните са се учили на благочестие. Или по-"нефундаменталистко" ще е навярно християнките да идват в църква с мини-поли и голи пъпове - така де, за да не приличаме на мюсюлманите?!

По-нататък о. Ангел обръща внимание, че най-тревожно е не това, че се е запазила "старата християнска традиция (добре, че и той признава автентичността на това предание! - бел. м.) жените да покриват главите си в храма, а че тя е променила значението и смисъла си". Разбира се, винаги е тревожно, когато предметите, съставящи нашите християнски вяра и живот не биват разбирани правилно, придава им се значение различно от Църковното, което св. отци отдавна са изяснили. Но това е и въпрос на непрестанна пастирска работа и просветна дейност - преди всичко от страна на нас, свещениците. Работа нелека, често неблагодарна - в смисъл, че не винаги се посреща с разбиране и добро отношение от всички миряни, но при все това необходима, насъщна.

Но ако можем да се съгласим донякъде с констатацията на автора, (че много жени днес не разбират добре смисъла на покриването на главите си в храма), то отново се налага да му възразяваме в размишленията развити от него върху тази отправна точка.

Те започват с изречение, напълно разпознаваемо за академичното богословие и доста мъгляво за човек, непривикнал към категориите и лексиката му: "моралът е станал по-важен догматически критерий от светостта" - пише о. Ангел. Сякаш моралът е нещо, което няма нищо общо със светостта! Та нали той е част от нея?! Можете ли да си представите християнска святост без християнски морал? И ако можете, ще може ли да ни я покажете?

После това, че някои разбират покриването на главите само и единствено като дело на целомъдрието - "да не се привличат мъжките погледи, да не се съблазнява", не означава че Църквата е престанала да осмисля този "знак" по начина, за който говори св. ап. Павел. Впрочем върху някои от по-нататъшните "изводи" на о. Ангел изобщо няма и да се спирам - те са толкова абсурдни, че се съмнявам някой да се "хване" на тях (например, че от горното разбиране следва, че жената се схващала като "настояща или потенциална собственост на мъжа"?!?).

Също така намираме, че опитът за изяснение на апостолските слова, а особено в частта, касаеща субординацията на половете, е неточен и по-скоро прикриващ автентичното разбиране, което ясно представят св. отци-тълкуватели.

Св. Теофан Затворник пише: "Представя се една мисъл - тази, че в Христа Иисуса обичайната подчиненост на жената към мъжа не се нарушава, и че макар жената също да се намира в съюз с Господа, но не се откъсва от подчинението към мъжа; и тя е в Господа, но състоейки под мъжа. Както децата и родителите, господарите и слугите, подчинените и началниците си остават и в Господа такива, каквито са били по житейския порядък, така и мъжът и жената".

И пак: "ако жената и в благодатния порядък (на Новия Завет - бел. прев.) остава в подчинено положение по отношение на мъжа, то тя трябва да явява това и с целия свой външен вид, също както и мъжът с външния си вид трябва да показва своята власт и преимущество пред жената. В числото на тези знаци на подчинение на жената на мъжа и властта на мъжа към жената е и това - първата винаги да би покривала главата си, а вторият да не я покрива в известни случаи".[4]

Впрочем св. Теофан вярно следва и великия Златоуст, който казва: "на мъжа и жената са дадени много знаци, на единия за власт, а на другата за подчиненост, между впрочем и този щото жената да би се покривала, а мъжът да би бил с открита глава.

Ако пък знаците са такива, то и двамата съгрешават, ако нарушават благочинието и Божията заповед, ако престъпват собствените си предели - мъжът, падайки до унижението на жената, а жената - възвисявайки се със своя външен вид пред мъжа ... виж колко вреда ще произлезе, ако ти пристъпиш тези предели"
.[5]

Добре осъзнаваме, че тези златословесни поучения не се вписват в духа на модерното време. Но те са истинни, те са православни, те нямат за цел да "гъделичкат слуха" (вж. 2 Тим. 4:3), а да укажат вярната посока през "тесните врата" и "стеснения път" (вж. Мат. 7:14), които "малцина намират", и които водят към Царството Божие.

И понеже о. Ангел се изкушава (подобно и на др. съвременни богослови) независимо от Апостолските и светоотеческите слова да обяви, че съществува "равенство" на жената "с мъжа по достойнство", то се налага да направим още едно отклонение и да изясним за какво учи Църквата - за равночестност (равно достойнство), равноправие на половете или за равенство в нещо друго.

Тълкувайки книга Битие (и по специално стиха "Към мъжа си ще тегнеш и той ще господарува над тебе", Бит. 3:16) св. Иоан Златоуст казва сякаш от име Божие: "Аз те създадох равночестна (на мъжа) и исках ти да имаш еднакво с него достойнство, във всичко да би имала общение с него, и както на мъжа, така и на тебе дадох власт над всички твари; но доколкото ти не се възползва от равночестието както трябва, за това те подчинявам на мъжа: "към мъжа си ще тегнеш и той ще господарува над тебе" ... "обявявам го за твой господар, за да признаваш неговата власт; тъй като ти не съумя да началствуваш, то се научи да бъдеш добра подчинена ... По-добре е за тебе да бъдеш под неговото началство и да се намираш под управлението му, отколкото да препускаш към пропастта ... Аз бих искал ти да "тегнеш" към него, да му се подчиняваш както тялото на главата и с радост да признаваш неговото господство".[6]

Равенство между половете има в друг много по-важен аспект: "В Христа Иисуса няма мъжки пол, ни женски" (Гал. 3:28), пише св. Теофан Затворник и пояснява: "и на двата еднакво е открит пътят към Господа, и двата еднакво се приемат ... (но) както равенството на мъжа и жената в Господа не унищожава подчинението на последната към първия, също така и със закона за подчинението й нему не се унищожава равенството им в Господа ..." [7]

О. Ангел от една страна указва, че "Посланието на ап. Павел е адресирано до Коринтяните отпреди 2 000 години, в тяхната конкретна културна среда" (т.е. може и да не се отнася за нас и за нашата среда), а от друга признава, че то е "общовалидно богословско откровение"!?!

След това той намира, че "по непонятни причини обаче днес напълно се премълчава другата възможност, дадена от апостола, жената да не посрамва главата си, а именно - да стриже косите си (ст. 6). С известна ирония, но не без основание трябва да кажем, че сега мнозина охотно вършат това заради съвременната мода, но в църква все пак покриват главите си от неразбиране на апостола ..." Дали пък това странно обяснение на автора е плод на неговото неразбиране или просто в случая му е удобно да се представи за неразбиращ, че самите думи на ап. Павел ("ако жена не иска да се покрива, нека се стриже") са ирония и представяне на нещо абсолютно неприемливо във времената на една по-нормална "мода": "ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива". Т.е. Апостолът не допуска, че някоя жена ще предпочете да се остриже, за да ходи с непокрита глава, така че с думите си св. ап. Павел не само не дава алтернативна възможност, а още по-категорично я изключва. Впрочем, "ако е срамотно за жена да се стриже", то все пак е по-добре в църква да е с покрита глава, за да прикрие поне там "срама" си.

По-нататък о. Ангел се обръща за "помощ" към примери от старозаветната и новозаветната история, които като че ли са в несъгласие с апостола, че "е безчестие за мъж, ако си оставя коса" (1 Кор. 11:14) - назореите, монасите и т.н. Но ако на пръв поглед противоречие съществува, то кой според автора е виновен - Апостолът, назореите, монасите? ... Или стигаме до релативистичното разбиране, че "и така може и иначе - пак може ..." Много по-добре ни се струва да разглеждаме всяко от тези явления по отделно и най-вече - не в нашите произволни тълкувания и съотнасяния, а с духовния разум на светите отци на Църквата. Може да се запитаме още, защо за тях (дори до най-ново време - ХХ в.) посочените от о. Ангел „несъответствия" на словото Божие с правилата и обичаите в Църквата не са изглеждали като противоречия, а като действия на Св. Дух, който във всяко време и на всяко място упътва Тялото Христово "на всяка истина" (Иоан 16:13).

Впрочем, струва ми се, и самият отец-автор не е чак толкова неразбиращ и в друг случай сам би могъл да обясни защо монасите носят дълги коси без да са нарушители на ап. Павловите слова, защо свещениците служат с калимавки и т.н., но в случая тази риторика обслужва целта му - да докаже, че покриването на главите на жените в църква всъщност нито е чак толкова важно, нито пък е задължително, а даже не е и наложително (както настояват да е св. ап. Павел и св. отци). Както вече многократно се видя обаче "доказателствата" му са в голяма степен несъстоятелни. Нека да чуем и следващото: о. Ангел привежда текстове от "Учението на дванадесетте апостоли" и "Посланието до Диогнет", в които се казва, че "християните не се отличават с облеклото си от хората, сред които живеят, не носят нищо странно". И добавя: "в същия дух са и съветите на св. отци". Обаче в писанията на един от тези отци - св. Макарий Велики - намираме следното: "Християните имат друг свят, друга трапеза, други дрехи, други наслаждения, друг начин на общуване, друг начин на мислене - затова те са по-добри от всички хора".[8]

Има ли противоречие тук - хем християните не трябва да се "отличават" с облеклото си, хем да имат "други дрехи". Не, противоречие няма, но правилното разбиране и на двете древнохристиянски повели е напълно изпълнимо и в наши дни - носим дрехи от платове, кройки и модели, популярни в нашето съвремие, но подбираме от тях това, което е благоприлично и съгласно с духа на християнското благочестие. Така посред лято един православен християнин ще носи тениска и дънки (или риза с къс ръкав и панталон), но няма да тръгне по площада гол до кръста; християнката пък ще подбере от "модерните" дрехи тези, които не са твърде разголени, ще пропусне грима и червилото - така ние без да се стремим да сме по-различни (т.е. умишлено да парадираме с особено облекло) все пак неволно много често ще се оказваме не като всички в съзвучие с "последния писък на модата".

Забележката на о. Ангел, че "забрадките ... не могат да се смятат за литургична принадлежност" също не е точна, понеже Апостолът обръща внимание преди всичко на молитвата и пророкуването, когато настоява за покриване (1 Кор. 11:5), а и молитвите понякога биват наричани λειτουργιας[9].

Наближавайки края на своето изложение, авторът излага открито своята концепция за "забрадките" - като "символичен знак" те не са нещо неизменно и ако преди 2 000 години християните (по-точно християнките) са се обличали така, то ние не трябва да "имитираме външността на древните християнки, за да не "паднем в духовна прелест"; "нужна е духовна зрялост". Но нима на св. Теофан Затворник (живял не преди 2 000 години, а през ХІХ в.) е липсвала духовна зрелост? Нима не е изтълкувал правилно посланията на св. ап. Павел, следвайки всички преди него св. отци-тълкуватели? И защо покриването на главите на жените да е "имитиране" на символи отпреди две хилядолетия, когато и аз добре си спомням моята прабаба (починала в края на ХХ в.), която, както и останалите свои съвременнички, неизменно носеше забрадка не само в църква, а навсякъде - от сутринта (след ставане от сън) до вечерта, (сваляйки я преди да си легне). Просто на това беше научена от малка и не виждаше причина да променя външния си вид. А сега, когато кажем, че християнките, макар и само на служба, трябва да са с покрити глави, това се трактува като "фундаментализъм", "религиозен фолклор", "морализаторство" и т.н.

О. Ангел зове да се опираме на светоотеческото предание, но тъкмо то указва да се разбират повелите на Апостолските слова (в случая за покриване на главите) в набедения за "зилотистки" и "суеверен" смисъл! Впрочем, вероятно не е случайно, че авторът нито веднъж не се опира на конкретно светоотеческо тълкувание на свещ. текст - просто няма такова, което да пасне на "философията" му - накрая само споменава за "извисеното учение на св. Максим Изповедник", (с което, за съжаление, не сполучихме да се запознаем), относно тълкуването на св. ап. Павел; но даже и ако св. Максим дава по-духовно, иносказателно разбиране на апостолските думи, той не отменя буквалното им разбиране, с което, мислим, е съгласен и о. Ангел, признаващ, че различните светоотечески тълкувателни школи се "допълват една друга", а не си противоречат.

Впрочем, кой знае защо отецът-автор пропуска една съвсем не маловажна част от аргументацията на св. ап. Павел относно покриването главите на жените, а именно: "жената трябва да има на главата си знак за мъжова власт на нея - заради Ангелите" (ст. 10). Това изречение мощно отхвърля всякаква символичност, временност и т.н. на "забрадките", понеже Ангелите сега не са по-различни от Ангелите по времето на св. ап. Павел. Ето как тълкуват тези слова св. отци.

Св. Иоан Златоуст: "Заради всички указани причини и освен това "заради Ангелите". Ако ти, казва, не обръщаш внимание на мъжа, то засрами се от Ангелите".

Св. Теофан Затворник: "Заради Ангелите? Срамувайки се или боейки се да не ги оскърбиш. Самата мисъл за невидимото присъствие на Ангелите трябва да ни кара да се държим в своя чин. Лично за самите Ангели и покриването и непокриването на главата е еднакво безразлично; но това с какво намерение и с какъв дух се прави това, може или да ги утешава, или да ги оскърбява; и това толкова повече, ако злото не се ограничава с едно лице, държащо главата си открита, но се разпространява ... Понякога врагът-дявол чрез едно лице върши зло на стотици".

А понеже о. Ангел ясно осъзнава, че с писанията си ще подразни мнозина в Църквата и се опасява да не бъде изобличен в "модернизъм", за да успокои тона, великодушно заявява, че целта му не е да свали "забрадките от главите на молещите се в храма жени". Да, може би за утвърдените в православното благочестие думите на поредния свещеник-"откривател" на богословски "истини" няма да имат особено значение. Но ако и те да не могат да свалят забрадките от главите им, то може силно да попречат на тези, които сега се въцърковяват да си сложат "забрадки". Което също не е малко зло. А още повече с твърдението, че било абсолютно неприемливо да се покриват по религиозни причини главите на малките момиченца - това било "абсурд". Съвсем приемливо е пък според мен, и твърде необходимо; и тук ще предложа на о. Ангел и на мислещите като него една блиц анкета, която проведох сред моите 4 дъщери (на възраст от 4 до 13 години) с условието да ми отговорят честно и бързо (т.е. без много да обмислят).

На въпроса: "Трябва ли малките момичета да слагат забрадка в Църква" и четирите отговориха категорично "да" (всъщност 3 отговора "да" и 1 "естествено").

На въпроса: "Трудно ли е да се стои със забрадка на служба?", отговорите бяха 3 пъти "не" , един път "да".

На въпроса: "Било ли те е срам да стоиш със забрадка в храма", отговорите са: 3 пъти "не", един "понякога".

Няма да ги коментирам, макар че не би било без полза. Може би ще кажете, че те отговарят по този начин, понеже така сме ги научили и сигурно ще имате право. Може би те са така убедени и заради това, че техните познати момичета от други православни семейства в болшинството си също са със забрадки в храма. Или пък заради снимките и разказите ми за видяното в Русия. Но преди пак да заклеймим влиянието на "руската традиция" ми се иска да припомним следния интересен епизод.

През ХVІІ в. делегация на Антиохийската патриаршия посетила Русия. Летописецът - архидякон Павел Алепски подробно описвал видяното от него, не спестявайки и трудностите, които той и спътниците му изпитали през Великия пост: "В този пост ние понасяхме големи мъки, подражавайки им (на русите - бел. прев.) против волята си, особено в храната ... Колко често ние въздишахме и тъгувахме по храните на нашата родина и заклевахме никой занапред (в Сирия) да не се оплаква от поста".[10] Когато разказва и за другите елементи от руското църковно благочестие и ежедневие - за поклоните, за дългите служби и молитви, за благоговението, благотворителността и пр., той накрая вместо оценка привежда думите на "съпострадалия" с него антиохийски патриарх Макарий: "Всички тези благочестиви обичаи са съществували преди и у нас, но ние сме ги загубили, те са преминали към този народ и са принесли при него плодове, с които той ни е надминал".[11]

Така че вместо да заклеймяваме "руската традиция" като едва ли не "противна по дух" на древните християни, по-добре нека вземем пример от нея поне в това, в което е повече от очевидно, че тя следва Свещ. Писание и светоотеческото предание.

"Може би е по-добре - пише в заключение о. Ангел Величков - да заменим "сектантските" (отново заклеймяване - бел. м.) забрадки с по-обичайни за съвременността покривала за женските глави".

Но това, отче, отдавна е факт - у нас жените са свободни да си избират по свое усмотрение забрадки, шалове, воали, шапки. И ние "се радваме на всеки дошъл в храма", "без да го съдим за забрадките и полите", но в подходящо време и място, подсказвайки му защо и как е прилично да пристъпва в това свещено пространство, следвайки казаното от св. Филарет Московски: "Трябва да се щади всеки, но още повече трябва да се щади светостта на олтара".

Карнобат
1 май 2012 г.

* тук и нататък подчертаното е мое – бел. а.

Бележки:

[1] Творенія иже во святых отца нашего Феофана Затворника, Толкованія посланій апостола Павла, Первое послание къ коринтянамъ, Изд. "Паломник", "Правило веры", Москва, 1998 г., с. 395.

[2] Йеромонах Серафим (Роуз), Православният светоглед, изд. Православно издателство "Св. ап. и ев. Лука", София, 2004 г., стр. 55.

[3] Цит. по архимандрит Лазар, Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин, изд. "ЕТ Кирил Маринов", 1998 г., с. 26.

[4] Творенія иже ..., с. 392.

[5] Пак там, с. 394.

[6] Иже во святых отца нашего Иоанна Златоустаго, Избранные творения, Беседы на книгу Бытия, том І. Изд. отдел Московского патриархата, Москва, 1993 г., с. 150.

[7] Творенія иже ..., сс. 395, 402.

[8] Преподобнаго отца нашего Макарія Египетскаго Духовныя беседы, посланія и слова. Беседа 5, Св.-Троицкая Сергиева Лавра, 1904, с. 40-58 (Цит. по йеромонах Серафим (Роуз), пос. съч., с. 129).

[9] Поучения аввы Исаи Отшелника, Слово 8, т. 6, Изд. "Правило веры", Москва, 1998 г., с. 86.

[10] Путешествие антиохийскаго патриарха Макария в Россию в половине ХVІІ века, описанное его сыном архидиаконом Павлом Алепским, Изд. Московского университета, 1896-1900, Вып. 3, с. 168 (Цит. по Схиархим. Иоан Маслов "Обредовые особенности покаянной дисциплины Древней Руси", Изд. Свято-Троицкая Сергиева Лавра, 2005 г.).

[11] Пак там.

Други статии от същия раздел:

module-template17.jpg

 

 

Видеоколекция

Бедствията се случват,
за да се вразумим.

Модернисти