Начало Календарната реформа Евангелие от Матея 18:17 - фаталният за отстъпленците стих


Евангелие от Матея 18:17 - фаталният за отстъпленците стих

 
Публикувано в Pravoslavie.bg

 

„Ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар”

(из Евангелието от Последованието на Неделя Православна)

Свидетели сме на още един опит на г-н Иван Симеонов, който сам казва за себе си, че е банков чиновник и календарните изследвания са му хоби, да развива и популяризира своето хоби и в нашия православен сайт.

След първото прочитане на неговия материал, трябва да призная, че поради явната недобросъвестност на авторския подход и пълната несъстоятелност на аргументите, всъщност се е получила една нелоша апология на стария календар. Макар това донякъде да обезмисля моята намеса, все пак реших да се възползувам от неочаквано предоставилата ми се възможност и да припомня някои от основните пунктове на предишна своя публикация в Православие.БГ, която заради големия си обем вероятно се оказа за мнозина трудна за преглъщане.

И така, в началото някои общи забележки: В основата на погрешните убеждения на автора стоят две принципно неправилни митологеми, на които убедените григориани-новостилци градят следните митове.

Мит Първи: Григорианският календар е гениално научно откритие и е по-точен от юлианския календар.

Демитологизация Първа: Тази теза е свободно съчинение! Припомням, че в годините, когато е бил въвеждан на запад, той е срещнал отпор от цялата научна общественост – на учени като Джордано Бруно, Галилео Галилей, Николай Коперник, както и на подвластния на самия папа институт Сорбоната. Не веднъж е казвано, че абсолютно точен календар няма и няма как да бъде създаден по простата причина, че вселената е жив организъм, а не математеческа величина. Историческият опит доведе не само до пълното рухване на всички претенции за точност на григорианския календар, но и до изтъкването на основния негов недостатък – липсата на „ритмична цикличност”, което незабавно го превръща в своеобразна календарна гротеска.

Мит Втори: Няма догматически и канонически пречки за въвеждане на григорианския календар.

Демитологизация Втора: Това е явна лъжа! В изложението на автора е налице грубо погазване на принципите за изясняване на догматически и канонически въпроси. При изясняването на тези въпроси ние, православните християни, по правило се съобразяваме с непрекъснотото във времето Църковно предание и светоотечески опит и на тази база изграждаме нашите тези. В предишната си публикация „За новостилния разкол” подробно изложих този исторически опит, който е единодушно свидетелство срещу григорианския календар. Автори като г-н Симеонов гледат на този опит по светски пренебрежително и ползват различни извадки, откъсвайки ги от реалния им смисъл и контекст и тълкувайки ги недобросъвестно и превратно, така че да паснат на предварително зададената от тях теза. Изобщо г-н Симеонов обича отвреме-навреме да изстрелва във въздуха някакви ефектни, според него, фойерверки, след което да си ръкопляска сам.

И така, с поредното припомняне, че всички аргументи на автора са достатъчна апология на стария календар, ще започна разглеждането на някои от тях.

Първо обръщам внимание на „фаталния”, според г-н Симеонов, за старостилците стих – Битие 1:14: И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години.

Твърдението на автора е съвсем произволно и с нищо недоказано. Със същия успех би могъл да вземе всеки друг стих от Библията и да твърди същото и би бил също толкова „прав”. Защото не само юлианският, но и всички известни нам календари в по-голяма или по-малка степен се съобразяват с небесните светила. С едно-единствено печално изключение – григорианският календар. Истината е, че имено григорианската календарна реформа представлява бунт срещу установения от Бог ред във вселената с опита си пролетното равноденствие да бъде заковано на 21 март. Бунт, който всъщност е пряко свързан с католическото разбиране за властта на папата, която в определени случаи може да бъде дори по-голяма от тази на Бога. Знам, че звучи абсурдно, но това не е злобна измислица на истерични старостилни папофоби, а многократно изразено становище в тезисите на Първия Ватикански събор. Ето защо няма никаква причина старостилците да отбягват стиха Битие 1:14 и за мен остава загадка, как авторът е стигнал до този извод. „Стих 1:14 от Битие старостилците грижливо “крият”, казва г-н Симеонов. Човек остава с впечатлението, че някакви зли старостилци са плъзнали из църковни и манастирски библиотеки и, хихикайки сатанински, трият въпросният стих от Свещеното Писание. Още по-неясно е пък, как отявленият противник на гриригорианския календар Джозеф Скалигер се ползва в аргументацията на г-н Симеонов тъкмо в негова подкрепа?!

На моменти при г-н Симеонов настъпва патологична обърканост на понятията, абсолютно безсистемно смесване на юлиански с григориански дати и величини, бъркане на исторически факти, което в добавка с явната му предубеденост и недобросъвестност води до забъркване на един наистина безвкусен гювеч. Ако на този етап страстта му към хаос е толкова непреодолима, по-добре да я задоволява с нещо по-безопасно – например със слушане на джаз.

По-конкретно: Още в началото на своята публикация той отново изважда на показ едно свое старо „откритие”, че видите ли православните са в невъзможност да изпълнят 7-мо апостолско правило за празнуване на Пасхата. Аз подробно разгледах това негово „откритие” в „За новостилния разкол”. Спомням си, че тогава г-н Симеонов публично призна, че неволно е подвел читателите. Явно, подценявайки нашата памет, сега той отново ефектно го изстрелва във въздуха. Нямам намерение да повтарям вече казани неща. Ще си позволя само следния въпрос: Ако наистина съществуваше такъв проблем, как тъй в цялата Църковна история не се намери човек, на който този проблем да му направи впечатление? Може би г-н Симеонов се мисли за някой нов Архимед и сигурно всеки път като цопне във ваната вика „еврика!”, заблуждавайки се, че открива неща, които никой друг не е видял? Характерно за неговите творения е, че в тях осезателно се усеща сюжетното влияние на произведения като „Шифърът на Леонардо”, „Името на розата” и др. под., където някъде в някаква никому неизвестна преди това тайна бибилиотека никому неизвестен преди това човек открива никому неизвестен таен ръкопис, който преобръща световната история! Ех, г-н Симеонов, световната драматургия само е загубила, че сте се захванал с църковните въпроси!…

Ще посоча отново двете негови основни грешки, върху които той изгражда хипотезата си. Първо, недобросъвестното и преднамерено разтягане на понятието „денят Пасха”, както и подмяната му със следпасхалното попразненство. Бих посъветвал, както г-н Симеонов, така и други самодейно упражняващи се върху темата да обърнат по-сериозно внимание на тълкуванията на това правило от авторитетни църковни канонисти като Зонара, Валсамон, еп. Никодим Милаш и др., където неизменно се споменава датата 14-ти нисан и нито дума за следпасхалния период. И тъй, според църковното изяснение на правилото, иудейската Пасха е фиксирано, а не разтегливо понятие. Такова е то само за онези, които по принцип са склонни към изкуствено разтеляне на понятията.

Втората грешка цитирам дословно: „Наистина, 7-мо Апостолско правило забранява светият ден на Пасхата да се празнува преди пролетното равноденствие, наедно с юдеите. Може много да се спори дали акцентът пада върху “преди пролетното равноденствие” или върху “наедно с юдеите”, казва г-н Симеонов. Ще обърна по-сериозно внимание на този контрааргумент, тъй като съм го срещал и на други места. Накои хора в безсилието си откъм аргументи стигат дотам да си позволяват да мъдруват, че видите ли, светите отци в това правило не са искали да кажат това, което са казали. Изкуственото търсене и въвеждане на някакви измислени „акценти”, както и противопоставянето на „преди пролетното равноденствие” и „наедно с юдеите” са свидетелство не просто за некомпетентност, а за явна недобросъвестност. Иначе църковната логика е съвсем ясна от самия текст: „Ако епископ, презвитер или дякон празнува светия ден на Пасхата преди пролетното равноденствие заедно с юдеите, да бъде низвергнат от свещения чин”. Няма и помен от вътрешни акценти и предпочитания на едното пред другото. И двете трябва да се изпълнят, а това е възможно само по юлианския календар. Твърдението на г-н Симеонов, че православните не успяват да изпълнят това предписание е плод на объркване от негова страна на юлиански с григориански дати и величини.

Тук искам да вметна, че г-н Симеонов често прави една много детинска и смешна грешка, която също е превърнал в откритие, а всъщност само показва своето невежество. Иде реч за следното: Случва се някъде да пише например, че празникът Рождество Христово се празнува на 25 декември по нов и на 7 януари по стар стил. Това означава, че новостилните църкви празнуват на датата 25 декември по гражданския григориански календар, а запазилите стария стил на 7 януари пак по гражданския календар. Накъде пък е написано, че Рождество Христово се празнува на 25 декември стар стил/ 7 януари нов стил. Тук вече значението на числата е друго. Сега пък става въпрос за един и същи ден. Денят, който според гражданската григорианска номерация е 7 януари, но този ден според църковната юлианска номерация е 25 декември, ала това е един и същи ден с две различни номерации! Затова и ако попитате някой атонски монах, кога празнуват Рождество Христово, той отговаря „на 25 декември, защото така пише в Минея”. Ако някой от нас, обаче иска да присъства на Рождественската служба на Атон, това трябва да стане на 7 януари по гражданския календар, защото тогава, според атонци и според всички православни, както и според календарната наука, е 25 декември по юлианската номерация на дните.

Обобщение: Когато се каже по телевизията, че „Днес е 7 януари”, тогава в Църквата е 25 декември и тогава православните на Атон, в Русия, Сърбия, Грузия, Божи Гроб и пр. се празнува Рождество Христово! Това г-н Симеонов също не е успял да схване, но иначе си позволява и тук да намира грешки и дори да се присмива на нещо, което сам не разбира. Съгласен съм, че е малко сложно, но ако това не може да разбере, как ще разбере още по-сложните календарни и богословски въпроси? Но да продължим нататък.

Г-н Симеонов бърка с твърдението, че „голямата загриженост на светите отци е била не толкова да не съвпада христянската Пасха с юдейската, колкото “всички християни навсякъде да честват Пасхата в един и същи ден”. Отново изкуствени акценти и противопоставяне. Срещу това твърдение се изправя и Първото правило на Антиохийския събор, което гласи: „Ако пък някой от предстоятелите на Църквата, епископ, презвитер или дякон, след настоящото решение дръзне, за развращаване на хората и за смущение на Църквата, да се отдели и заедно с юдеите да празнува Пасхата, такъв св. Събор отсега още осъжда да бъде чужд на Църквата, понеже е станал причина не само за своя грях, но и за разстройване и развращаване на мнозина”. На вниманието на г-н Симеонов: Светите отци съвсем ясно заявяват, че за тях празнуването на Пасхата заедно с юдеите е нарушаване на единството на Църквата. „Да се отдели и заедно с юдеите да празнува Пасхата”, казват те. Ето за това писах в началото, когато ставаше въпрос за превратно и фрагментирано цитиране и тълкуване на светоотеческите текстове, похват страстно възлюбен от днешните реформатори. И как след всичко това да приемем на доверие твърдения на автора от рода на: „Няма пряка забрана за празнуването на християнската Пасха преди юдейската в Правилата на Св. Православна Църква”. Заявяваме, че са налице предостатъчно текстове на всепризнати църковни авторитети, където недвусмислено се заявява, че празнуването на християнската Пасха преди юдейската е дори още по-сериозно нарушение, тъй като така се тръгва срещу евангелската история. Опитът на г-н Симеонов да противопостави тълкуванията на признатия за авторитетен тълкувател на каноните Матей Властар на самите канони, буди недоумение и не може да се приеме като сериозен контрааргумент.

Сега за контрааргумента” „Светите отци от Първи Вселенски събор не са се съмнявали, че трябва да служат по тогавашния вселенски, общоприет, граждански Юлиански календар. Изобщо не са сметнали за нужно да съставят нов богослужебен християнски календар. Следователно по аналогия и в наше време всички християни без изключение трябва да приемат сегашния всемирен граждански календар, т.е. Григорианския календар”, трябва вече да започнем да се повтаряме. Да, светите отци са ползвали наличния по тяхно време светски календар по простата причина, че това не ги е поставяло в задължението да нарушават църковните правила. Прилагането обаче на григорианския календар в Православната Църква води или до отпадането и себеобезмислането й при пълното му приемане, или до пълен срив на богослужебния ред при частичното, само за подвижните празници, приемане. Честно казано писна ми да повтарям това всеки път!

При контрааргументите срещу „2-ри аргумент на старостилците” кашата наистина става пълна. Г-н Симеонов така се е оплел в собствените си кълчища, че и при най-добро желание не виждам как може да му се помогне. Накратко, контрааргументите са основани на объркване на юлиански и григориански дати на пролетното равноденствие. Налице е екстравагантно звучащото, но невярно твърдение, че „юлианският пасхален период винаги се намира под “DOS-овското управление” на Григорианския календар, който е всеобщият, световен, граждански календар”. Не е ли хрумнало на г-н Симеонов, че пасхалните изчисления са се правели и се правят по юлианския календар, както преди съществуването на григорианския, така и до днес. Ако трябва непременно да правим аналогии с компютърни операционни системи, ще кажем, че имено юлианският календар бидейки първичен по отношение на григорианския, изпълнява DOS-овска функция, а григорианският прилича по-скоро на безвъзвратно бъгнат и пълен с вируси Windows.

Аргументът, че БПЦ служела по поправен или новоюлиянски календар е аргумент на новостилците-григориани, с който те особено се гордеят, но остава неясно защо г-н Симеонов го е приписал на старостилците! Така че трябва да иде да плаче за това на рамото на първите.

И накрая относно четвъртия аргумент: Благодатният огън бил слизал, казва г-н Симеонов, дори когато католическата Пасха съвпада с Православната. Да, казваме ние, защото слиза заради Православната, а не заради католическата Пасха! Къде тук има знамение в посоката, в която го търси авторът?

Твърдението пък, че и по нов стил Благодатния огън ще слезе и облачето ще спре над хълма Тавор е чиста глупост! Първо, авторът няма откъде да знае това; второ, историческата действителност свидетелства тъкмо за обратното. В единствения случай, когато на Божи Гроб е бил направен опит за въвеждане на григорианския календар, Благодатният огън не слязъл! Тогава незабавно било взето решение за връщане на Пасхата по юлианския календар. Разярени от това католиците решават да си върнат на православните и на Господ, като подменят всички фитила на кандилата в храма на Гроба Господен с метални жици. Благодатният огън обаче слиза, за посрама на католиците и на г-н Симеонов, и запалва всички кандила!

Слугите на Отстъплението в лицето на протежетата на „Вселенския” патриарх Вартоломей, които служат при Храма на Гроба Господен, усърдно се готвят за събитията, които евентуално биха последвали при готвеното от враговете на Православната Църква въвеждане на григорианския календар този път и за Пасхата. Целта е на Иерусалимската катедра да застане верен на Вартоломей и отстъпниците човек, който при евентуално прекратяване на слизането на Благодатния огън да предприеме две възможни действия. Ръчно да продължи да пали огъня или всенародно да обяви, че той всъщност винаги се е палил ръчно. Податки за второто се срещат сред някои „богослови” в Руската църква. Вече се разпространяват слухове, че Благодатен огън по същество никога не е имало, а винаги е бил изкуствено запалван. Такива безумни кощунствени твърдения се появиха и в доста сайтове. Затова нека припомним случката с изгонването от Кувуклията на Православния патриарх от арменския, когато Господ посрамил втория, като огънят паднал не вътре при него, а отвън върху една от колоните на Храма, където се молел православния народ и патриарх и това е станало пред очите на всички! Да не говорим за самозапалващите се и до днес свещи и кандила на Пасха, както и за свойството на самия огън в първите петнадесет минути от неговото слизане да не причинява изгаряния, ако човек се „умие” с него. Кой знае защо обаче тези очевидни истини се игнорират най-безсрамно и някои хора си позволяват да ги поставят под съмнение!

И накрая едно много полезно сведение. В архива на Св. Синод на БПЦ липсва какъвто и да било документ, който да доказва, че в България е въведен новия григориански календар. Правени са няколко неуспешни опита да бъде официално поставен на обсъждане, но тези опити са били осуетявани от някои митрополити – противници на календарната реформа. Следва хитър ход от страна на патриарх Кирил, който натоварва еп. Партений Левкийски и архим. Методий Жерев да свършат мръсната работа и те я свършват. Решават въпроса с перфектен йезуитски ход. Публикуват в „Църковен вестник” печално известното „Послание на Св. Синод”, в което в класически пролетарски и пропагандаторски дух се заявява, че църковният календар е вече сменен при радостта и съгласието на целокупния български народ и така Св. Синод бива поставен при свършен факт. Годината е 1968. Събитията в Чехия вече са факт. Народът е уплашен, на никой не му е до църковни спорове и номерът минава. От днешна гледна точка, обаче, Св. Синод няма никакво основание да налага на когото и да било да служи неподвижните празници по григорианския календар.

Накрая още веднъж искам да засвидетелствам признателността си към г-н Симеонов, че даде добър повод още веднъж да припомним календарния проблем. В личен план обаче бих го посъветвал да си намери някакво друго хоби. Екстравагантните му експерименти предизвикват у запознатите смях, а пък нали все се опитваме да се упражняваме във въздържание, макар и с променлив успех, разбира се. По-страшното е, че при незапознатите се явяват поводи за съблазън, а писано е: че който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина, Мат 18:6. Така безобидното хоби се превръща в опасна игра с огъня и то не с веществения, който макар и трудно, все пак може да се изгаси, а с невеществения и неугасим адски огън. Бог да ви пази от него, г-н Симеонов, но пазете се все пак и вие!

 

© 2010 Бъди верен     

При препечатване на материали позоваването на "Бъди верен" е задължително!

module-template17.jpg
Търсене




Видеоколекция

Бедствията се случват,
за да се вразумим.

Модернисти