Едно от главните и най-важни последствия от великото дело на изкуплението на човечеството, извършено от Възкръсналия тридневен от гроба Жизнодавец Христос, било именно прощението, отпускането на греховете.

Ето защо, когато Възкръсналият Господ се явил в първия ден след Възкресението Си на Своите ученици, които били събрани заедно, Той им преподал мир, духнал и казал: „Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат” (Иоан 20:22-23). А по-нататък в книгата Деяния на светите апостоли виждаме, че апостолите, проповядвайки Христа Разпнатия и Възкръсналия от мъртвите, веднага след проповедта призовавали своите слушатели към покаяние и приемане на свето Кръщение за прошка на греховете. „Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа” (Деян. 2:38) – с такъв призив се обърнал свети апостол Петър към многобройния народ, слушащ речта му на Петдесетница. „Покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви”, призовал той насъбралия се около него и св. ап. Иоан народ след чудесното изцеление на хромия от рождение (Деян. 3:19). „Бог сега заповядва вредом на всички човеци да се покаят; защото определи ден, когато ще съди праведно вселената (Деян. 17:30-31).

Това „прощение” или „отпускане на греховете” ни се дава не безусловно, а условно – именно при условие за налично покаяние, (разбира се, искрено). Затова и Господ дал на Своите ученици власт да отпускат греховете чрез Светия Дух, а в същото време, както виждаме, им е дал власт и да не прощават греховете – очевидно на онези, които не се каят, както подобава: „на които задържите, ще се задържат”, следователно няма да се простят.

Колко разбираемо и логично е това и в какво остро противоречие с ясното, определено и чисто Евангелско учение се намира така модерната днес пропаганда на някаква мнима християнска любов и безусловно всеопрощение – всеопрощение твърде всеобхватно, простиращо се дори върху враговете на Христовата вяра, та чак до активните борци срещу светата Църква и самата вяра в Бога – въобще върху несъмнените слуги на идващия антихрист!

Такива лъжепроповедници на модното мнимо „християнство” с цел укрепване на своите нестабилни позиции много обичат да злоупотребяват с известното изречение на Господа: „Не съдете, за да не бъдете съдени” (Мат. 7:1) – любимо за тях изречение, което обаче съвсем не им пречи те сами да съдят и по най-груб начин да осъждат всички онези, които не са съгласни с тяхното лъжеучение, представляващо само по себе си изключително лукаво извращение на Евангелското учение – фалшификация, която отбива от правия път и смущава мнозина.

За да бъдат разбрани правилно тези думи на Господа, трябва да помним, че Същият Този Господ Иисус Христос, Който е казал: не съдете, за да не бъдете съдени, веднага след това казва: „Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат (Мат. 7:6).

Кои са тези „псета” и тези „свини”?

Под „псета” и „свини” Господ има пред вид нравствено развратени хора, неспособни да приемат евангелската Истина, за които всичко свещено и духовно е чуждо и дори противно, тъй като те не могат да го оценят. Това са морално паднали хора, нечестиви и зли, които често само се гаврят с Евангелската Истина, поругават я и могат с ярост да се обърнат и срещу нейните проповедници, причинявайки им различни вреди и дори смърт.

Оттук не е ли ясно, че с думите: не съдете, за да не бъдете съдени Господ съвсем не забранява да се дава нравствена оценка на хората и да се определя разликата между добрите и злите?! И не само не забранява, а както виждаме по-нататък, дори дава предписание точно това да се прави. Също така Господ недвусмислено повелява да се изобличава съгрешилия брат. „Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си” (Мат. 18:15).

И не само това. При такъв благоразумен християнски съд над съгрешилия брат не само е разрешено, но дори е препоръчително да бъдат привличани и други братя: „Ако не послуша, вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума” (Мат. 18:16). И това още не е всичко. Ако братът продължава да упорства в злото, тогава трябва да бъде „уведомена” Църквата, тоест църковната власт, която е получила от Самия Господ властта „да връзва и да развързва”: „Ако ли пък не послуша тях, обади на църквата; но, ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар” (Мат. 18:17). Тези последни думи са най-страшните и съвършено неприемливи за извратената мнимо-християнска идеология на модерните пропагандатори на това либерално и модно неохристиянство, защото те са в разрез с основните им постановки.

Дали тези думи им харесват или не, все едно, те няма как да бъдат изхвърлени от Евангелието! Та това са думи на Самия наш Господ Иисус Христос. Как може да не се съобразяваме с тях? Но съвременните неохристияни, в това число и учените богослови и много иерарси на високи постове, съвсем не искат да се съобразят с истинското Христово Евангелие, а самочинно фабрикуват свое собствено „евангелие”, както това в своето си време направил и техният идеен предшественик, печално известният Лев Толстой.

Уви! За много днешни „християни”, които не са утвърдени в истинно-християнската вяра, това е голямо изкушение и съблазън, която ги отклонява от правия път.

„Не съдете, за да не бъдете съдени!” Колко привлекателно изглеждат тези думи в неохристиянското кривотълкуване: „Аз няма да ти преча да грешиш, и ти на свой ред, не ми пречи да греша!” Ето в такъв ужасяващ, извратен и престъпно изкривен вид се представя този свещен текст в наше време!

А всъщност ние трябва да знаем и да помним, че от осъждане до осъждане има разлика и че има различни видове осъждане. Едно е греховно осъждане, а друго е осъждането, което както видяхме, не само не е греховно, а се предписва от самото Евангелие. И това е съвсем разбираемо, защото ако ние не осъждаме никога и в никакъв случай, то скоро ще загубим способността да различаваме добро и зло и самите ние лесно можем да бъдем отклонени по пътя на злото.

Най-великият между родените от жени, човекът, чиято святост и безупречна нравствена висота е засвидетелствана от Самия Спасител Христос, светият Господен Предтеча Иоан, виждайки идващите към него фарисеи и садукеи, заговорил така: „Рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?” (Мат. 3:7). И какво е това? Греховно осъждане?

Сам нашият Господ Иисус Христос предлага на Своите последователи да вземат пример от Него, като казва: „Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29), но в същото време употребявал по отношение на закоравелите в злото грешници, не възприемащи Неговото Божествено учение същия израз „рожби ехиднини” и често се обръщал към наобиколилите Го хора, особено към книжниците и фарисеите, с резки думи на осъждане: род лукав и прелюбодеен (Мат. 16:4); О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? (Мат. 17:17). Книжниците и фарисеите Той постоянно наричал „лицемерци”, „безумни и слепи”, „змии” (Мат. 15:7; 16:3; 16:6-12; цялата 23 глава), а цар Ирод пък веднъж нарекъл „лисица” (Лука 13:32).

Освен това ние знаем от Евангелието, че кроткият и смирен Господ, Който впоследствие се молел за Своите разпинатели: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят” (Лука 23:34), не само употребявал остри думи на осъждане, но понякога прибягвал и до решителни мерки на физическо въздействие: така например Той на два пъти – първия път в самото начало на Своето обществено служение, а втория – в самия му край, немного преди кръстните страдания, изгонил търговците от храма. Светите евангелисти предават живо и образно тези събития. Не бидейки в състояние да търпи безобразното търгашество, което се вършело под покровителството на самите свещеници и дори при участието на първосвещениците, придобиващи голяма печалба от продажбата на гълъби на иудеи в Иерусалимския храм, Господ Иисус Христос, „като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури”; а на продавачите каза: „Дома на Отца Ми не правете дом за търговия” (Иоан 2:14-17). А след тържествения Си вход в Иерусалим преди Своите страдания, Той отново влезе в храма, „изпъди всички продавачи и купувачи, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците, и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп” (Мат. 21:12-13; Марк. 11:15-17; Лука 19:45-46).

Но какво е това?

И колко е далече то от тази мнима християнска любов и всеобхватното „всеопрощение”, които се проповядват от съвременните либерали–неохристияни! И те, които са по-любвеобилни дори от Самия Господ, няма ли да решат, че словата и действията на Безгрешния Господ са греховни и недопустими, противоречащи на Неговото учение? Няма ли да ги заклеймят с любимите си определения „мракобесие”, „мрачна, средновековна ретроградност”, „инквизиция” и т. н.? Но нима можем да мислим, че нашият Господ, Въплътилият Се Единороден Син Божий, Който дойде на земята заради нас и нашето спасение и за да ни научи на Божествената Истина и на живот съгласен с нея, би Си противоречал в каквото и да било или би постъпвал противно на Своето учение?

Следвайки примера на Самия Господ, Неговите свети ученици - апостолите не се боели, когато било необходимо да „осъждат” хора, които упорито се противели на тази Евангелска Истина, която те проповядвали, и да прибягват понякога до решителни мерки за обуздаване и пресичане на злото. Трябва добре да знаем и помним, че на истинското християнство е съвършено чуждо Толстоевото учение за „непротивене не злото” (между другото да кажем, че то погуби нашата нещастна родина Русия, хвърляйки я в страшните кървави ужаси на болшевизма), и всеки истински християнин е непримирим към злото, където и у когото го той срещне.

Примерът на Самия Господ Иисус Христос и Неговите свети апостоли бил следван в протежение на цялата история на Църквата, и всички истински християни винаги осъждали злото и се борели с него, макар това да водело до всевъзможни тежки лишения и до заплаха за самия им живот. Така се борели със злото на тъмното езичество и идолопоклонството светите мъченици, които не само пасивно приемали смърт за Христовото име, но и решително осъждали, понякога с много остри думи и дори действия заблудите и нечестието на идолопоклонниците. Решително и безкомпромисно се борели с лъжеучителите-еретици светите отци на Църквата, като съвсем не смятали еретиците за „инакомислещи” (много модерен израз в наше време), към които трябва да се проявява „търпимост” и към които трябва да се „подхожда с разбиране”, а ги разглеждали като „люти вълци не щадящи стадото”, по израза от Свещеното Писание, и сурово и безкомпромисно ги осъждали на Вселенските и Поместните събори, като всячески предпазвали правовярващите от общение с тях, предавайки ги на анатема.

И какво е това? Греховно осъждане или отсъствие на любов? Не! Това е напълно законно прилагане в живота на апостолските думи: „Какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния” (2 Кор. 6:14-15).

И преподобните наши отци и майки – християнските подвижници - осъждали този свят, лежащ в зло, със самия факт на излизането си от него. А сега в това страшно време, в което живеем – време на цинично и откровено люто безбожие, ние като християни верни на Христа Спасителя и Неговата Истинска Църква, не можем да не осъждаме най-решително безбожниците и кощунниците, лютите богоборци, които се стремят да изкоренят навсякъде по света вярата Христова и да разрушат Светата Църква. Те оскверниха нашето отечество и се поругаха над нашите светини. Не можем и да не осъждаме всички онези, които си сътрудничат с тях, които ги поддържат и съдействат за укрепването на властта им, като с това им помагат за изпълнението на адските им замисли.

Ние осъждаме слугите на идващия антихрист и самия антихрист. Нима всичко това е греховно осъждане, забранено от Евангелието, както се опитват да ни убедят съвременните умници-неохристияни, изпълнени с някаква необикновена „свръхлюбов” и всеобхватно „всеопрощение”?!

Нека те не лъжат по отношение на Господа и на Неговото Свето Евангелие! Нека не си приписват в своето фарисейско възгордяване и самопрелъстяване любов по-голяма от тази, която имала Самата Въплътена Любов – нашият Спасител и Господ!

А как би трябвало правилно да се разбира казаното от Господа „не съдете, за да не бъдете съдени” прекрасно обяснява великият църковен отец св. Иоан Златоуст: „Тук Спасителят повелява да не се съди не по отношение на всички грехове и не на всички без изключение забранява да вършат това, но само на онези, които бидейки сами изпълнени с безбройни грехове, порицават другите за някакви маловажни простъпки. Христос тук има пред вид и иудеите, които бидейки зли обвинители на своите ближни в някакви маловажни и нищожни простъпки, сами безсъвестно вършели големи грехове”. Следователно, забранява се не съждението относно постъпката на ближния и не осъждането на неговите зли постъпки само по себе си, а злото чувство в душата по отношение на ближния от страна на човека, който сам също греши и дори нещо повече, не мисли за собственото си изправяне. Забранява се не обективното „съждение” по отношение на ближния, не безпристрастното осъждане на недоброто му поведение, а злите сплетни и клюки, злоречието, произхождащо, както често се случва, от някакви егоистични и нечисти подбуди – от гордост и тщеславие, от завист или обида.

С други думи забранява се всяка злоба и злорадство по отношение на съгрешаващия ближен на личностна основа, а съвсем не справедливата, чисто идейна, принципна, безстрастна оценка на неговите постъпки и поведение; оценка, която не само не е противна на Евангелието и не е осъдителна, но напротив, дори е необходима, за да не започнем ние в края на краищата да се отнасяме безразлично към доброто и злото, и за да не би вследствие на това злото да възтържествува в света.

Затова голямо престъпление извършват тези съвременни пастири (по-правилно е да се нарекат лъжепастири), които под благовидния предлог на мнимата християнска „любов” и „веопрощение”, съзнателно или несъзнателно учат своите пасоми на толстоевското „непротивене на злото”.

Колко страшно е това безпросветно лукавство! Какво истинско фарисейско лицемерие!

„Съвсем никого и за нищо да не осъждаме” – такова настроение в съвременното християнско общество искат да насадят слугите на идещия антихрист, за да може по-леко и по-свободно да действат, подготвяйки в света обстановка, благоприятна за скорошното възцаряване на техния властелин.

Нима в наше време за честния и съзнателен християнин може още да не е ясно, че това безусловно „всеопрощение” е необходимо само за Христовия враг – антихриста, за да могат хората окончателно да изгубят чувството за различаване на добро от зло, да се примирят със злото, охотно да го приемат, а след това да приемат и самия антихрист, като дори и не помислят да водят борба с него?

Това е лицемерно-фарисейското лукавство на врага, жадуващ нашата погибел! Защото ако християнското всеопрощение дарувано ни от Възкръсналия Спасител Христос се простираше, така да се каже, автоматично и на онези, които не желаят да се каят и да изправят живота си, тогава Господ не би дал на Своите апостоли, а в тяхно лице и на всички техни приемници - пастирите църковни, наред с властта „да прощават грехове” и властта „да връзват” и не би казал, явявайки им се след Възкресението: „На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат” (Иоан 20:23), тоест няма да се простят.

Каква безкрайна и безразсъдна дързост е да смяташ себе си по-любвеобилен от Самия Бог и да „изправяш” Евангелието Христово, съчинявайки си свое собствено „евангелие”!

Да се пазим, братя, от този лукав квас на съвременното фарисейство! Като решително се борим дори и с най-малките прояви на злото и греха в своята собствена душа, нека не се боим да разкриваме и изобличаваме злото навсякъде, където то може да бъде открито в съвременния живот – не заради гордост и себелюбие, а единствено заради любов към Истината. Наша главна задача в това лукаво време на лъжливо безсрамие е да съхраним верността и предаността към неподправената Евангелска Истина и към Началника на нашето спасение Възкръсналия тридневен от гроба Жизнодавец Христос, Победителя на ада и смъртта.

Современность в свете Слова Божия. Слова и речи. Том 2.

Превод: свещ. Божидар Главев