След като св. ап. и евангелист Иоан Богослов понесъл жестоки мъчения за вярата при гонението на римския император Домициан, без да претърпи никаква вреда както от ударите, така и от чашата с отрова, и от това че бил хвърлен в котел с врящо масло, императорът решил, че светият апостол е безсмъртен и го осъдил на заточение на о. Патмос.

Римските войници докарали св. Иоан на острова и там го предали на някой си Мирон, тъст на игемона, който взел Иоан и неговия ученик Прохор в своя дом. У най-големия син на Мирон Аполонид се бил вселил бяс, който предсказвал бъдещето и всички смятали Аполонид за пророк. Щом апостолът влязъл в дома на Мирон, Аполонид тозчас избягал, без да остави вест за себе си, като отишъл в друг град, боейки се, че св. Иоан ще изгони прорицаващия бяс от него. По-късно Аполонид известил своите домашни, че е изгонен от дома си заради чародейството на Иоан и че не може да се върне, докато Иоан не бъде погубен.

Като прочел писмото от сина си, Мирон отишъл при своя зет игемона и му разказал за случилото се. Игемонът хванал Иоан и искал да го хвърли на зверовете. Но Иоан помолил игемона да му позволи да изпрати своя ученик при Аполонид, като обещал да го върне у дома. Игемонът се съгласил ученика да бъде пратен, но Иоан свързал във вериги и го хвърлил в тъмницата. Прохор тръгнал към Аполонид, носейки Иоаново послание, в което било написано: „Аз, Иоан, апостол на Иисуса Христа, Сина Божий, заповядвам на прорицаващия дух, живеещ в Аполонид да излезе от Божието създание в името на Отца и Сина и Светия Дух: излез от Божието създание и никога вече не влизай в него, но живей сам далеч от този остров в места безводни, а не сред хората”.

Когато Прохор дошъл при Аполонид с посланието, бесът веднага излязъл от него. Аполонид възвърнал нормалния си разум и като че се събудил от сън, след което тръгнал с Прохор за своя град. Но преди да се прибере у дома си, той отишъл в тъмницата при св. Иоан и като паднал пред него, въздал му благодарност за това, че бил освободен от нечистия дух. Узнавайки за завръщането на Аполонид, неговите родители, братята и сестрите му се събрали и радвали, а Иоан бил освободен от оковите.

Ето какво разказал Аполонид: „Това се случи преди много години. Бях легнал на одъра си и заспал дълбоко, когато някакъв човек застана от лявата ми страна, разбута ме и ме събуди. Тогава видях, че той е по-черен от гнил обгорен пън, очите му горяха като свещи и аз изтръпнах от страх. Той ми каза: „отвори си устата”, аз я отворих, той влезе в мен и изпълни цялата ми вътрешност. Оттогава нататък за мен беше открито всичко зло или добро, което се случва в моя дом. Когато Христовият апостол дойде у дома, тогава седящият в мен ми каза: „бягай оттук, Аполонид, за да не умреш в страдания, защото този човек е чародей и иска да те умъртви”. Аз веднага час побягнах в друг град. Когато поисках да се върна, онзи не ми позволи и ми каза: „ако Иоан не умре, ти не можеш да живееш в своя дом”. А когато Прохор дойде в града, в който бях, нечистият дух тозчас излезе от мен по същия начин, както бе влязъл, и аз почувствах голямо облекчение, а умът ми се върна в мен”.

Чувайки това, всички паднали пред Иоан, а той като отворил уста, възвестил им за вярата в нашия Господ Иисус Христос.

Тук св. Иоан извършил много чудеса, изцелявал болни, изгонвал бесове, а храмът Аполонов с всички идоли в него разрушил само със своето слово, мнозина обърнал към вярата и ги кръстил в Христа.

В тази страна имало един магьосник на име Кинопс, който живеел в пустинята и от много години общувал с нечистите духове. Заради привидните чудеса, които вършел, всички жители на острова го считали за бог. Жреците на Аполон възнегодували заради разорението на Аполоновото капище от св. ап. Иоан и за това, че направил всички хора последователи на Христа; те отишли при Кинопс и му се оплакали от Христовия апостол, като молели да отмъсти за поругаването на техните богове. Кинопс обаче не пожелал да отиде в града, тъй като много време живял на това място, без да го напуска. Но гражданите още по-често започнали да отиват при него със същата молба. Тогава той обещал да изпрати в дома на Мирон лукав дух, който да вземе душата на Иоан и да я предаде на вечния съд.

На сутринта Кинопс изпратил при Иоан един от князете сред злите духове, като му заповядал да му донесе неговата душа. Като дошъл в дома на Мирон, бесът се приближил до Иоан, но той, като го видял, казал:

- В името на Христа ти заповядвам да не мърдаш от това място, докато не ми кажеш, с каква цел си дошъл при мен!
Свързан от Иоановото слово, бесът застанал неподвижно и казал на Иоан:
- Жреците на Аполон отидоха при Кинопс и го молеха да дойде в града и де те умъртви, но той отказа, като рече: „Много години живея на това място, без да го напускам, няма сега да си давам такъв труд за толкова нищожен човек. Вървете си по пътя, а аз утре ще изпратя един дух, той ще вземе душата му и ще я доведе при мен, а аз ще я предам на вечния съд”.
Тогава Иоан казал на беса:
- Той изпращал ли те е друг път да вземаш човешки души и да ги водиш при него?
Бесът отвърнал:
- В него е цялата сатанинска сила и той има договорка с нашите князе, а също и с нас. Кинопс слуша нас и ние него.
Тогава Иоан казал:
- Аз, Христовият апостол, заповядвам на тебе, злия дух, да не влизаш повече в домовете на хората, не се връщай при Кинопс, а се махни от този остров!

Бесът тозчас се махнал от острова, а Кинопс като видял, че онзи не се връща, изпратил друг, който също пострадал по този начин. После Кинопс пратил двама от бесовските князе, като на единия заповядал да влезе при Иоан, а на другия да стои отвън, за да му донесе какво ще се случи. Влезлият при Иоан пострадал като предшествениците си, а стоящият отвън бяс, като видял каква беда постигнала неговия приятел, побягнал при Кинопс и разказал за случилото се. Кинопс се изпълнил с ярост и като повел със себе си бесовското пълчище, пристигнал в града. Всички се възрадвали, като видяли Кинопс, и отивали да му се поклонят.

Като видял, че Иоан поучава народа, Кинопс се изпълнил с гняв и се обърнал към хората:

- Мъже слепи и отклоняващи се от истинския път, послушате ме! Ако Иоан е праведен и всичко казано от него е истинно, нека побеседва с мен и да направи същите чудеса, които ще направя аз. Тогава ще видите кой от нас е по-велик - Иоан или аз. Ако той се окаже по-силен от мен, тогава дори аз ще повярвам на неговото слово.
А на един младеж Кинопс рекъл:
- Млади човече, жив ли е твоят баща?
Той отвърнал:
- Баща ми умря.
Тогава Кинопс попитал:
- Как умря?
Онзи отговорил:
- Работеше на кораб и когато корабът се разби, той потъна в морето.
Тогава Кинопс казал на Иоан:
- Хайде сега, Иоане, покажи твоята сила, за да повярваме на словото ти! Върни бащата на този младеж.
Иоан отговорил:
- Христос не ме е пратил да вадя мъртви от морето, а да поучавам заблудените.
Тогава Кинопс се обърнал към народа и казал:
- Сега вярвате ли, че Иоан е лъжец и ви мами? Хванете го и го дръжте, докато аз изведа от мъртвите бащата на този младеж.

Те хванали Иоан, а Кинопс прострял ръце и ударил с тях по водата. Когато се чул плясъкът, всички се изплашили, а Кинопс станал невидим. После всички завикали:
- Велик си ти, Кинопсе!
И внезапно от морето излязъл Кинопс, държейки както бил обещал, бащата на младежа. Всички се удивили, а Кинопс казал:
- Това ли е баща ти?
- Да, господарю, - отвърнал младежът.
Тогава народът паднал в нозете на Кинопс и всички искали да убият Иоан. Но Кинопс им забранил, като казал:
- Ще видите повече от това и нека после бъде мъчен.
След това извикал друг човек и го попитал:
- Имал ли си син?
Онзи отвърнал:
- Да, господарю, имах, но беше убит поради завист.
Кинопс веднага извикал по име убиеца и убития и двамата застанали пред него, а Кинопс казал на Иоан:
- Удивен ли си сега?
Свети Иоан отвърнал:
- Съвсем не съм удивен.
Кинопс казал:
- Повече ще видиш и тогава вече ще се удивиш, и няма да умреш, докато не те ужася със знаменията си.
Тогава Иоан отвърнал на Кинопс:
- Твоите знамения скоро ще бъдат разрушени.
Като чули тези думи, хората се нахвърлили върху Иоан и не спрели да го бият, докато не решили, че е мъртъв, а Кинопс казал към народа:
- Оставете го непогребан, нека птиците го разкъсат.

Тогава всички си отишли от това място, радвайки се заедно с Кинопс. Скоро обаче чули, че Иоан поучава на едно място, където с камъни пребивали престъпници. Кинопс призовал беса, с чиято помощ чародействал и като отишъл на мястото, казал на Иоан:

- Мисля да навлека над теб още по-голяма посрама, за това и те оставих жив. Ела на морския бряг! Там ще видиш славата ми и ще бъдеш посрамен.

Те тръгнали, съпровождани от трите бяса, които народът мислел за хората, възкресени уж от мъртвите по думата на Кинопс. Той силно плеснал с ръце и се потопил в морето, ставайки невидим за всички.
- Велик си ти, Кинопс, - завикал народът, - и няма никой, който да е по-велик от тебе!
Тогава Иоан заповядал на бесовете, които стояли там в човешки образ, да не мърдат от него. После се помолил на Господ Кинопс да умре и така и станало. Морето внезапно се разбушувало и закипяло, а Кинопс повече не излязъл от него, но останал в морската дълбина като древния окаян фараон. А на бесовете, които народът смятал за хора, възкръснали от мъртвите, Иоан казал:
- В името на Иисуса Христа, Който бе разпнат и на третия ден възкръсна, махнете се от този остров!

И те начаса изчезнали. А народът седнал на пясъка и чакал три дни и три нощи Кинопс да излезе от морето. Мнозина изнемогнали от глад, жажда и от слънчевия пек, и лежали безгласни, а три деца умрели. Като се смилил над народа, Иоан се помолил за спасението на хората и като дълго беседвал с тях за вярата, възкресил децата и изцелил болните. Тогава всички единодушно се обърнали към Господа, кръстили се и се разотишли по домовете си, славейки Христа. А Иоан се върнал в Мироновия дом, където често събирал народа, за да го поучава в християнската вяра.

Жития святых, Т. 9,  месяц Сентябрь

Превод: свещ. Божидар Главев