Ако ти още не си се кръстил – част 4

Възражение четвърто:

"Трябва ли християнинът да бъде фанатик?"

„Ако се кръстя, ще трябва да живея като монах – не бива да върша куп неща, няма да имам свободно време, ще съм зает в празничните дни, изобщо ще се лиша от всякакви удоволствия. И защо? Та нали един път се живее и този живот трябва да се изживее за свое удоволствие! А тук при вас цари такъв фанатизъм!”

Откъде се вземат такива странни мисли? Ние наистина не бива да вършим зло, спазваме постите, в неделя ходим на църква, но нима това е толкова трудно? Как може да говориш за това, без да си опитал и без да си узнал какъв океан от радост се открива за нас чрез живота в Църквата?

Погледни монасите в манастира! Виж колко по-весели са от онези, които живеят в света. Просто погледни техните лица и после лицата на хората в метрото или в магазина и сравни кой повече се радва на живота.

Нима мислиш, че руските хора в по-миналия век са били по-нещастни от днешните хора, затънали в суета, забравили за всичко освен за борсовите индекси, футбола, водката и сериалите? Често ли се случва днешният човек да вдигне очи към небето? Може ли той в тишина да чуе своето сърце? Познато ли ти е одобрението (не мълчанието, а именно одобрението) на съвестта? Изпитвал ли си някога радостта от Пасхалното тържество и помирисвал ли си аромата на безсмъртието? Летял ли си на криле след като си се изповядал и знаеш ли какво е това Бог да ти прости?

На практика ти не познаваш нито едно истинско удоволствие. Лъжеш сам себе си. Какво можеш ти, което да не могат християните и което доставя радост? Да ядеш? Но всъщност ти, който никога не си постил, не знаеш какво нещо е да разговееш. Ти не знаеш колко вкусен е хлябът с чай през Първата седмица на Великия Пост след Канона на св. Андрей Критски! Ти дори не можеш истински да се наслаждаваш на храната. Да, ние също ядем и шишчета и всякаква храна с изключение на удавнина, кръв и храни посветени на идолите (например мацот^[1], кришнаитски прасад^[2] и други подобни). Не забраняваме и да се пие алкохол. Но не трябва да се напиваш така, че съзнанието ти да се замъти. Така че у християните няма и никога не е имало фанатизъм.

Що се касае до твърдението, че ние нямаме свое лично време, то това е истина, но най-смешното е, че ти също нямаш такова. Нима ти можеш да си прибавиш дори една минута живот? Нима можеш да върнеш миналото? Как ти, който си неспособен да спреш потока на времето и дори не разбираш какво е това, за което говориш, казваш, че някой ти отнема времето? Това е все едно аз да взема да се оплаквам, че са ми откраднали брилянт голям колкото ведро. Тъй че не е възможно някой да ти отнеме времето. То и така си е Божие. Друг е въпросът, че Бог иска Неговото време да е посветено за служение Нему, а не на Неговия враг. Разбира се, ако искаш можеш и да Му откажеш. Но тогава и Господ може да отнеме от тебе този дар, който ти използваш самоубийствено.

Иначе си прав. Да, животът се дава веднъж, но от това следва, че той трябва да се живее не за свое собствено удоволствие, а да се подготви човек за вечността. Защото на практика целият живот е училище за нашите души, а смъртта – неизбежна изпитна сесия. И ако ученикът през цялото време на обучението се занимава с правене на хартиени самолетчета, то резултатът ще бъде вечна гибел. Тези, които са попаднали в ада, скърцат със зъби и вече съвсем не си спомнят своите удоволствия, защото виждат, че това голямо щастие, което е било тъй близко, сега е изгубено поради нехайството им.

Всъщност нали съвсем основателно мислим, че истинското удоволствие и радост трябва да бъдат вечни. Защото иначе всичко изглежда като някакво издевателство. Представи си, че си гладен и са те сложили да седнеш на отрупана с ястия маса; ти точно протягаш ръка и всичко изчезва, а вместо това в чашата ти сипват прах и ти предлагат за мезе оборски тор. Нима удоволствията на този свят не приличат точно на това! А ние, християните, не само че можем да се ползваме от благата на този свят (стига само да не бъдем обладани от тях), но можем да бъдем и участници в радостта на бъдещия век, както говори св. ап. Павел: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат. А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии” (1 Кор. 2:9-10). Тъй че, както пее Църквата: „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!” (Пс. 33:9)

Опитай и ще видиш, че целта на всички наши трудове е безкрайното щастие. Неслучайно св. Григорий Нисийски е казал: „за строителя цел се явява домът, а за този, който изпълнява добродетелите, цел се явява блаженството”. И това е истина. Неслучайно християните, вкусили от това щастие, отивали на мъчения с песен и радост. Защото още тук и сега са влезли в тази слава, която цари зад пределите на времето. Както казали пратениците на княз Владимир, когато се върнали от Константинопол, „никой след като опита от сладкото, няма да поиска от горчивото и затова ние не искаме никаква друга вяра освен Православната”.

Един английски писател К. С. Луис написал книга „Писмата на душевадеца”, където един бяс учи друг как да погуби човека. И главният бяс, обвинявайки Бога казва: „В дълбината на душата си Той е хедонист. Всички тези пости и бдения, клади и кръстове са само фасада. Пяна на морския бряг. В открито море, в Неговото море, има наслади и още наслади. Той не пази това в тайна. С дясната си ръка е готов да раздава "вечни наслади" ... Напълнил е целия Си свят с наслади. Има толкова неща, които хората могат да вършат по цели дни, без Той да има нещо против - могат да спят, да се къпят, да ядат, да пият, да се любят, да се молят, да се забавляват и да работят. Всичко трябва предварително да се изкриви, за да ни влезе в работа. Нашата борба се води при жестоки и неизгодни условия. Нищо естествено само по себе си не е на наша страна”.

Верни са тези думи на демона. Наистина нищо от живота не противоречи на Твореца. Затова онези, които казват „живеем ли - грешим”, лъжат. Лъжат не в смисъл, че не извършват грях дори може би ежеминутно. И това се случва, макар и не тъй често, както те казват. Но лъжата е в това, че самият живот се отъждествява с греха. Не! Злото няма същност и то несъмнено е по-слабо от доброто. Само чрез извращаване на добрите сили грехът получава могъщество.

Затова твоите опасения са основани или на погрешна информация, или на страшно духовно заболяване, когато завладеният от страстите човек започва да приема болката за удоволствие и да бяга от щастието като от смъртта си. И в двата случая не ми остава нищо друго освен да ти пожелая това, което традиционно пожелават на руските празнични трапези – здраве.

И тъй, бъди здрав, кръсти се и душата ти ще бъде изцелена, и още тук на земята ще вкусиш вечното блаженство!

<< предишна || следваща >>

„Если ты еще не крестился”

Превод: Свещ. Божидар Главев

[1] Мацот – безквасни питки – бел. прев.

[2] Прасад - храна, която първо се предлага на божеството или неговия аватар, а после се раздава в негова чест – бел. прев.