Из слова от Патерика за гнева и покаянието

Понякога се случва по-грамотните от вас и особено онези, които повече време са живели в града и са слушали приказките на разни многознайковци, като се върнат у дома да започнат да се правят на учители; като съберат около себе си по-прости хора, те започват да им четат от Свещеното Писание и да тълкуват както им дойде на ума, с пълната увереност, че вършат добро дело.

Това че четат от Писанието е наистина добро дело, но това че тълкуват Божествените слова по своему, вече не може да се нарече добро дело, защото често заради тяхното произволно тълкуване по света плъзват суеверия, предразсъдъци и гибелни заблуди. И най-лошото е, че когато на такива учители някой започне да доказва, че това или онова място от Писанието тълкуват не както трябва, те, потънали в своето заблуждение, почти никога не се осъзнават и все си мислят, че са правите. Това упорство често води дотам, че съвсем се отделят от Църквата, стават разколници и погивайки повеждат към гибел и мнозина други. Но ако осъзнаят, че са в заблуда, Господ тоз час би им простил и Църквата веднага би ги приела в общение.

Двама монаси, като четели Евангелието, стигнали до място, където смисълът бил иносказателен. Без да мислят дълго, те изтълкували това място по своему, приложили тълкуванието в живота си и паднали в тежък грях, за който техният архиерей ги отлъчил от Църквата. Вместо да се покаят, монасите започнали да роптаят срещу него: „Ние постъпихме според Евангелието заради Царството Небесно, а той ни отлъчи от Църквата. Ще се жалваме при архиепископа в Иерусалим!”

Отишли те да се жалват при него, но и той ги отлъчил. Монасите не се покаяли, а отишли при архиепископа в Антиохия, но, уви, и той потвърдил отлъчването. Що да сторят? Отишли в Рим, но и там не било по-добре. „Тези преди мен са ви отлъчили и аз ви отлъчвам”, казал им римският архиепископ.

Разумно би било след всичко това да им дойде ума в главите и да осъзнаят, че са съгрешили, но не… „Всички ни съдят пристрастно, казали те, да отидем при Епифаний кипърския архиепископ. Той не гледа на лице, а съди с праведен съд”. Тръгнали, но и тук ги чакал неуспех. Епифаний не само не ги оправдал, но дори не ги пуснал в града. Чак сега монасите осъзнали своята заблуда. „Но какво само се оправдаваме, разсъдили те, да не би всички неправилно да са ни отлъчили?! Съгрешили сме!”

О, колко велико е Божието милосърдие към каещите се грешници! Едва съзнали своя грях и Господ възвестил на св. Епифаний, че са простени. Епифаний ги повикал, обявил, че грехът им е простен, и ги приел в общение с Църквата.

И тъй, братя, бъдете внимателни и не се заемайте с тълкувания, които не са ви по силите. В тълкуванието на 64-то правило на VI Вселенски събор се казва: „Всеки трябва да знае своя чин и овцата да не прави от себе си пастир и кракът да не се мисли за глава, но всички да се покоряват на предадения от Бога чин и отваряйки уши за послушание да приемат благодатта от учителското слово. Не всички са пророци и не всички са апостоли. Затова миряните да не учат и да не разгласяват публично мнение, присвоявайки си по този начин учителско достойнство”*. Амин.

Пролог в поучениях.

Превод: свещ. Божидар Главев

* Кормч. книга 1-я, прав. 6-го Вселен. соб. 64 с толков., л. 138.