Вход

Православен календар

Любовта - венец на християнския живот

 

Един законник пристъпил към Господа и го попитал, как да наследи живот вечен. Законникът, бидейки човек, който изучавал дадения от Бога закон и уповаващ се на закона, сам би трябвало да знае това. Затова и Господ го запитал: в Закона що е писано? как четеш? (Лука. 10:26). Законникът прочел: Възлюби Господа Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си.

Тогава Господ му казал: Право отговори; тъй постъпвай и ще бъдеш жив. С отговора Си Той потвърдил казаното, като удостоверил, че за друг път към вечния живот и спасението няма защо да се пита: друг път няма и не може и да има. Обичай Бога и ближния си – в това е всичко!

Какъв кратък катехизис! Какъв прост закон! Само две думи: обичай Бога, обичай и ближния си. Дори още по-малко – една дума: обичай! Защото, който истински обича Бога, той в Бога обича и ближния си, и който истински обича ближния си, обича и Бога. Защо тогава, ще кажат някои, такава сложност и от страна на Бога, и от страна на хората? Защо са тези устави, освещавания, Тайнства, тази сложна система от учения? Защо са тесните врата и тесният път? Защо са нужни подвизите, чрез които някои се опитват да влязат през тесните врата и това духовно снаряжение, което трябва да носят отиващите към вечния живот, всички тези пости, бдения, молитви и т. н.? Те са тъкмо, за да ни издигнат до любовта. Любовта е светлина и плод на нашия спасителен духовен живот. Трябва да преминем през много труд и подвизи, за да принесем този плод. Както у дървото плодът се предшества от цвета, цветът от листата и клонките, клонките от ствола, стволът от корена, коренът от семето и колко много време е нужно, за да израсте от семето дърво и дървото да даде плод. Така е и в духовния живот – отначало върху земята на сърцето пада семето на спасителното слово, от това семе израства фиданка с листа и клонки, после тя израства в дърво, дървото дава плод, а този плод е любовта. Любовта израства на основата на всички тези спасителни дела и трудове и после сама оживотворява и изпълва всичко.

Любовта в своя истински вид е духовен рай. Тя е топло, мирно, благопожелателно, живо, вечно движещо се и радостотворно разположение, не е като гост, който отвреме навреме посещава душата ни, а е разположение постоянно, твърдо, дълбоко вкоренено, по същество неотменно, като например дишането или биенето на сърцето. У когото е внедрено това чувство или тази сила, той пребивава в дълбоко, невъзмутимо блаженство. И дори такъв човек да полага постоянни усилия, той не вижда и не усеща нито усилията, нито скърбите, нито препятствията, защото трудностите по пътя не намаляват, а възвисяват любовта, също както вятърът не гаси, а все повече усилва и увеличава огнения пламък.

Да, любовта е рай, но рай загубен. Влизаш в себе си и не го намираш там; виждаш, че на полето на твоето сърце не расте това дърво на живота. И защо е така? Защото сърцето е обраснало с плевелите на страстите, които заглушават любовта. Където има страст, там няма място за любов. Любовта е пълна с благост, как може да пребъдва тя в сърце, в което властва окаменялото равнодушие към страданията на другите? Любовта не завижда, как ще се всели тя там, където живее завистта? Любовта не се превъзнася, не се гордее, как ще пребъдва тя в сърце, в което властват гордост и тщеславие? Любовта не търси своето, как тогава ще пребъдва в сърце, в което основен двигател на всяко действие е себелюбието? Любовта не безчинства, как ще пребъдва тя в сърце пълно със страсти и безпорядък? Любовта не се радва на неправда, как ще се всели тя в сърце, склонно към злоречие, осъждане и клевети? Първо изкоренете злите плевели на страстите от сърцето си и на тяхно място ще израсте многоклонесто дърво, даващо цветове и плодове на любовта. Но веднъж щом започнете да изкоренявате страстите, неизбежно ще стъпите на път тесен и прискърбен, ще се сблъскате с необходимостта да се облечете във всеоръжието на подвизите и лишенията, ще почувствате нуждата да преминете през всички освещаващи, изправителни и ръководещи законоположения на Божията Църква. Тоест преди да встъпите в единството на любовта, ще трябва да положите много трудове и да насочите усилията си към много занимания, да преминете, като че през гора, за да излезете на отрадната, осеяна с цветя поляна на любовта.

Очевидно е, че пътят водещ дотам не е нито кратък, нито лек. Затова, когато слушате брътвежите на съвременните филантропи, не се поддавайте лекомислено на измамния им зов: „Всичко друго вън! Достатъчна е само любовта!” Не бързайте да отхвърляте останалото! Първо преминете търпеливо през всичко, което ви предлагат правилата за благочестив живот в Светата Църква, през всичко - от най-дребното до най-голямото, само така ще достигнете до истинската любов. А когато истинската любов дойде, тя сама ще ви научи, какво да правите с всичко онова, което незрялата и неопитна филантропия счита за ненужно. Ако словото ни към самите нас беше толкова силно, че да е достатъчно само да кажем: „от днес ще обичам Бога и ближните си!” и любовта тозчас да се всели в сърцата ни, щеше да бъде добре. На практика, обаче, в повечето случаи това съвсем не става така. Мисълта и езикът говорят: „ще обичам”, а сърцето се противопоставя на тези слова и помисли и когато опре до дела на любовта, то се отказва от тях, дори в минутите, когато е увлечено по филантропските идеи. А защо става така? Защото такова сърце е втвърдено от егоизъм, гордост, чувственост, корист - неща, които няма как да прогониш само с модерните днес фрази за любов. Затова и Апостолът, когато пише за любовта, казва: тичайте подир любовта (1 Тим. 6:11, по слав. прев.) – тоест с всички сили се стремете към любовта, или облечете се в любовта (Кол. 3:14) – тоест употребете напрегнат труд за придобиването ѝ и се молете Бог да ви даде дух на любов (2 Тим. 1:7), защото любовта е от Бога (1 Иоан. 4:7), излива се в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий (Рим. 5:5); но дарът на Духа трябва да заслужим и привлечем към себе си, а само с думи това не можем да постигнем.

"Домашняя беседа", 1872 г .

Превод: свещ. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template6.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти