Писмо до Степан Д.

Както сам пишеш, ти много години си служил на един господар. Не минавал ден без да помислиш за него, за това какво иска той, какви са нуждите му, какви са плановете му. Но тъй като твоят господар бил смъртен човек, умрял.

Съществува обаче един безсмъртен Господар, Който не умира, Който е Господар и на твоя господар, и на всички царе и царедворци по целия свят. Това е Господ Бог, Творецът и Вседържителят на небето и земята. Нима не е естествено поданиците на Този Господар на господарите да мислят за Него всеки ден? Да узнават волята Му, да изучават заповедите Му, да проникват в намеренията Му? Но именно това, което би било най-естествено, хората отхвърлили и започнали да живеят според своята воля, според своите мисли, правила и закони. И плодът от такъв живот е очевиден – смут, заблуди, отчаяние, пропаст в душите на хората и между самите тях.

Виждайки всичко това, ти с удивление питаш: какво да направим, за да живеем по-добре. Не аз ще ти отговоря, а един свят човек...

Разказват, че някога в древния Египет започнали раздори между хората, каквито стават и днес. Тогава двама смели приятели от Александрия решили да тръгнат по света, за да открият макар и само един мъдър и щастлив човек. След дълго и безплодно търсене намерили един свят човек, който живеел уединено в гората. Той им се поклонил до земята и радостно ги приел в своята колиба. След дълъг разговор и много въпроси пътниците, след като се убедили, че действително са намерили човекът, който обладавал едновременно и мъдрост и щастие, възкликнали: „Човече Божий, ние не можем да живеем като тебе! Как да намерим щастието?”

Заплакал Божият човек, вдигнал очи към небето и през сълзи казал: „Не сте и длъжни да живеете като мене. Но за да бъдете щастливи, придържайте се към следните правила:

- мислете за Бога поне толкова, колкото мислите за хората;

- бойте се от Бога поне толкова, колкото се боите от хората;

- почитайте Бога поне толкова, колкото уважавате хората;

- молете се Богу поне толкова, колкото просите от хората;

- надявайте се на Бога поне толкова, колкото се надявате на хората;

- търсете помощ от Бога поне толкова, колкото търсите от хората;

- изпълнявайте Божия закон поне толкова, колкото изпълнявате човешкия;

- благодарете на Бога поне толкова, колкото благодарите на хората;

- славете Бога поне толкова, колкото прославяте хората!”

След като изслушали този житейски урок, щастливите приятели се завърнали у дома.

Ето отговор на твоя въпрос, брате Степане, а ти го извикай с все сила и в ухото на твоя ближен. Аз мога да добавя само едно: че който не изучи този простичък буквар, никога няма да се справи с по-трудния от него учебник.

Господ да ти дарува щастие!

Миссионерские письма

Превод: Десислава Главева