Третата Божия заповед „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог” осъжда богохулството, лъжливата клетва, клетвопрестъплението, нарушаването на обетите, дадени Богу, клетвите, ропота, разсеяността в молитвата, а заедно с тях забранява и кощунството – т.е., когато свещените предмети са обект на шеги и поругание.

Колко хора ще се намерят днес, които с някаква прекомерна злоба се подиграват с предметите на вярата и Църквата! Подиграват се с тях и мнозина тъй наречени образовани люде, които никак не желаят дори да знаят за Бога. Надсмиват поради пълно невежество и мнозина, които не познават и не желаят да узнаят истините на Христовата вяра. А в обикновени разговори навред се чуват лекомислени шеги със свещените предмети, които не срещат отпор дори от страна на благочестивите люде. Нужно ли е, братя, да говорим, че заради кощунството си виновните ще заплатят прескъпо в бъдещия живот?

Вие сами знаете, че Бог поругаван не бива. Но аз ще ви кажа, че тези, които кощунстват, не остават без наказание и в този живот. Чуйте по този повод един разказ от житието на св. великомъченик Артемий.

Един благочестив човек, който питаел голяма любов към светия великомъченик, взел свещи и елей и се отправил към мощите му. По пътя го срещнал негов познат и го попитал: „Къде си понесъл тези свещи и елей, приятелю?” – „Отивам да се помоля на св. Артемий”, - отговорил той. Онзи му се присмял и казал: „Не забравяй, приятелю, да хванеш някоя болест от него и да я донесеш тук, когато се върнеш.”

Тръгналият към великомъченика християнин не отговорил на насмешката и като се помолил при мощите на светеца, се отправил към къщи. И какво се случило? По обратния път действително го застигнала жестока болест. Той почувствал нетърпими болки в тялото, което на места така се подуло, че не бил вече в състояние да стигне до дома си. И тъй като на пътя му била къщата на същия негов приятел, който го срещнал и се надсмял над светия великомъченик, той с огромен труд се добрал до нея. Приближавайки къщата, усетил, че болестта му се усилва.

Нападнало го нещо като бесноватост, езикът му се сковал и болестта му изглеждала смъртоносна. Но след известно време дошъл на себе си и като предположил, че болестта го е застигнала заради думите на присмехулника, казал: „За какво страдам така? Не е ли заради подигравките на моя приятел?” Същият, като чул това, започнал от своя страна да укорява болния за тези думи и отново се надсмял на светеца, така че те се скарали толкова силно, че мнозина от минувачите спирали и питали за какво се карат.

Тогава болният разказал за срещата и кощунството на своя приятел и едва свършил разказа си, когато изведнъж почувствал, че е напълно здрав. Но, о, ужас! Болестта му незабавно се пренесла у кощунстващия, който започнал да вика: „Уви! Горко ми!”. Присъстващите, като видели това се ужасили и като прославили Бога и Неговия свети угодник, казали: ”Наистина праведен е Божият съд! Каквото търсеше, това и намери, а чрез теб и други ще бъдат вразумени да не хулят и да не се подиграват с чудесата, извършени от Бога чрез Неговите свети угодници”.

О, вие, които не се страхувате да се поругавате с великите Божии дела и светите Негови угодници! Внимавайте и на вас някога да не ви се наложи още в този живот да завикате: „Уви! Горко ми!” Но че не ще избегнете това и в бъдещия живот няма съмнение, защото верни са Божиите думи: ”Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете” (Лука 6:25). Амин.

«Пролог в поучениях»

Превод: Светла Георгиева