Отново предлагам на тебе, верни сине на Източната Църква, слово и съвет искрен, и благ. Това слово не е мое, а на светите отци. Оттам са всички мои съвети.

Пази ума и сърцето си от лъжливи учения. Не беседвай за християнството с хора заразени от лъжливи мисли, не чети книги за християнството написани от лъжеучители.

Присъщ на Истината е Дух Свети – Той е Духът на Истината. В лъжата присъства и на нея съдейства духът на дявола, който е лъжец и баща на лъжата.

Този, който чете книги писани от лъжеучители, непременно се приобщава към тъмния, лукав дух на лъжата. Нека това не ти изглежда странно и невероятно. Така твърдят светилата на Църквата – светите отци ^[1].

Ако върху твоя ум и сърце нищо не е изписано, то нека Истината и Духът изпишат върху тях Божиите заповеди и Неговото духовно учение.

Ако си позволил скрижалите на твоята душа да бъдат изписани и изпонадраскани с разнообразни понятия и впечатления, без да разсъдиш благоразумно и внимателно, кой е писателят и какво пише той, изчисти написаното от чужди писатели, очисти се с покаяние и отхвърляне на всичко богопротивно.

Нека само Божият пръст да бъде писател върху твоите скрижали.

Приготви за този писател чист ум, благочестиво сърце и целомъдрен живот. Тогава при изпълняване на молитвите и при четене на Свещените книги, тайнствено и незабелязано върху скрижалите на душата ти ще се изписва законът на Духа.

От книгите за религия ти е позволено да четеш само написаните от светите отци на вселенската Източна Църква. Това изисква Източната църква от своите чеда^[2].

Ако ти разсъждаваш иначе и намираш повелението на Църквата за по-малко основателно от твоето разсъждение и разсъждението на съгласните с теб, то ти вече не си син на Църквата, а неин съдия.

Можеш да ме наречеш едностранчив и недостатъчно просветен ригорист. Но да оставим настрана моята едностранчивост и всичките ми останали недостатъци. Бих желал по-скоро с тези недостатъци да бъда послушен на Източната Църква, отколкото с всичките си мними съвършенства да бъда по-умен от нея и по тази причина да си позволя непослушание и отделяне от нея. На истинските чеда на Източната Църква моят глас ще бъде приятен.

Те знаят, че желаещият да придобие небесна премъдрост, трябва да изостави своята собствена, земна мъдрост, колкото и голяма да е тя, да се отрече от нея, да признае, че тя е това, което е – безумство^[3].

Земната мъдрост е вражда против Бога, тя не се покорява на Божия закон и не може да се покори^[4]. Такова е нейното свойство от самото начало, такава ще си остане тя и до своя край, когато земята и всички неща по нея, а с тях и земната мъдрост, ще изгорят ^[5].

Светата Църква позволява да четат книги писани от лъжеучители само на тези свои чеда, чиито мисли и сърдечни чувства са просветени от Светия Дух, които винаги могат да различат злото, което се преструва на добро и се прикрива зад привидно добра външност от истинското добро.

Великите Божии угодници, познаващи общата за всички човеци немощ, са се боели от отровата на ереста и лъжата и затова с голямо усърдие избягвали беседи с хора заразени от лъжеучения и четене на еретически книги^[6]. Имайки пред очи падението на многоучения Ориген, изкусния в пренията Арий, красноречивия Несторий и други богати на светска мъдрост, погинали заради самонадеяност и самомнение, те търсели спасение и го намирали в бягството от лъжеученията, в стриктно послушание към Църквата.

Духоносните свети пастири и учители на Църквата четели писанията на богохулните еретици заради нуждите на цялото християнско общество. Те изобличавали заблудите със силно и духовно слово и възвестили на всички чеда на Църквата скритата в еретическите писания опасност, прикрита зад великолепни наименования на святост и благочестие.

Но за мен и за теб е полезно да се пазим от четенето на книги съчинени от лъжеучители. Всеки, който не принадлежи към едната свята, Източна църква, а е писал за Христос, за християнската вяра и нравственост, трябва да бъде наречен лъжеучител.

Кажи, как е възможно да ти позволя да четеш всякакви книги, когато всяка четена от теб книга те води където си ще, убеждава те да се съгласиш с всичко, което тя пожелае, да отхвърлиш всичко, което тя иска да отхвърлиш?

Опитът доказва колко гибелни са последствията от безразборното четене. Колко често могат да се видят между чедата на Източната Църква понятия за християнството, които са объркани, неправилни, противоречащи на учението на Църквата, критикуващи това свято учение – понятия усвоени от четене на еретически книги!

Не се оскърбявай, приятелю, от моите предупреждения предизвикани от това, че наистина ти желая доброто. Бащата, майката, добрият възпитател не биха ли се тревожили за невинния, неопитен младенец, когато той пожелае безпрепятствено да влезе в стая, където между многото хранителни продукти има и много отровни такива?

Смъртта на душата е по-голямо бедствие от смъртта на тялото. Умрялото тяло ще възкръсне и често смъртта на тялото е причина за оживяване на душата, но когато нечия душа е умъртвена от злото, тази душа е жертва на вечната смърт. Душата може да бъде убита и от една само мисъл, съдържаща в себе си някакво тънко и незабележимо за незнаещия богохулство.

Ще дойде време, предвъзвестява светият апостол, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат^[7].

Не се прелъстявайте от гръмките заглавия на книги, обещаващи да дадат християнско съвършенство на този, комуто е нужна още храна, подходяща за младенци. Не се прелъстявайте нито от великолепните издания, нито от живописните илюстрации, силата и красотата на речта, нито от това, че писателят е според някои светец, доказал своята святост с много чудеса.

Лъжеучението не се спира пред никакви фантазии или лъжи, за да придаде на своите басни вид на истина и така по сигурен начин да отрови душата.

Лъжеучението само по себе си вече е измама. От лъжеучението първо е измамен писателят, а след това и читателят^[8].

Признак за това, че една книга е от съществена полза за душата, това е светият писател, член на Източната Църква, одобрен и признат от светата Църква. Амин.

Полное собрание творений святителя Игнатия Брянчанинова в восьми томах, Том 1.

Превод: свещ. Божидар Главев

[1] „Никой да не чете, казал свещеномъченик Петър Дамаскин, неща които не учат човека на богоугождение. Ако и да прочете някой поради незнание нещо такова, то нека се постарае по-скоро да изтрие спомена за него чрез четене на Божествените Писания, а от тях да чете онези, които най-вече служат за спасение на душата му, според състоянието до което е достигнал ... Книги противни на учението на Църквата съвсем да не чете. Каква нужда има да приеме нечист дух вместо Дух Свети? Който в каквото слово се упражнява, получава и съответния опит породен от това слово, макар това да не виждат неопитните, но го виждат имащите духовен опит”. Святого Петра Дамаскина, книга первая, статья о рассуждении. Доброт., ч. 3.

[2] При извършване тайнството на изповедта е положено свещеникът да пита каещия се дали не чете еретически книги.

[3] 1 Кор. 3:19.

[4] Рим. 8:7.

[5] 2 Петр. 3:10.

[6] Житие Пахомия. Patrologiae Tomus. LXXIII, cap. XLIV.

[7] 2 Тим. 4:3-4.

[8] 2 Тим. 3:13.