За агентите с досиета се изговори и изписа достатъчно. Кой ли не упражни ораторските си заложби на гърба на нашите митрополити! И църковни люде и нецърковни, и вярващи и невярващи, и можещи и не можещи, и знаещи и не знаещи. Но този път воят срещу Църквата е тъй оглушителен, че дори самите участници едва се чуват един друг. Нима може да се мисли трезво при такъв шум?

Някои съзряха в отварянето на досиетата възможност за бърз и ефикасен катарзис на Църквата и на обществото, но предложенията за „изход от кризата” се оказаха на практика предложения за вход в друга, много по-сериозна криза.

Добре, да допуснем, че да бъдеш агент с досие е равно на Иудино предателство. Да приемем, че това е някаква истина, до която сме се добрали в огъня на полемиката около досиетата. Но всяка истина ли е полезна и всяка истина ли ни прави свободни? Освободихме ли се, умихме ли се, очистихме ли се?

Напротив - оковахме се, омърсихме се, осквернихме се!

Защото освобождава истината за Всемилостивия, Всеправедния, Всемогъщия Бог.

Освобождава истината за това, колко далеч от Бога и колко богомерзък съм самият аз.

Освобождава истината, че ако Иуда веднъж предаде Христос, то аз го предавам ежедневно, ежечасно, ежеминутно дори.

Тази истини ме освобождават. И ме освобождават точно толкова, колкото трябва и точно от това, от което трябва – от греха и фарисейското самодоволство, които са ме оковали.

Истината, че онзи е Иуда, че онези са предатели, но че аз съм свободен от техния грях, не ме освобождава, а ме поробва. Въпреки че точно обратното ми нашепва древната змия: „Виждаш ли какво беззаконие е навсякъде около тебе? Нима ти, праведният, ще останеш равнодушен? Няма ли да надигнеш глас, да развееш знамето на отмъщението и да тръгнеш на кръстоносен поход в името на истината? Докога ще търпиш всичко това?”

А в туй време псетата (външните) вече разлайваха овците (църковния народ) и овците така се разлаяха, че дори псетата се сащисаха.

Някой беше казал, че когато с труд достигнеш до някоя истина, тя може да ти донесе полза, но когато някой ти подарява истина, трябва да си нащрек, защото никой не дава истината даром.

Нима не е възможно чрез дадена истина някой да иска да ни пороби и да ни направи свои агенти, па макар и без досиета? Защото, как поробва бащата на лъжата, само като постоянно лъже? Че кой би му повярвал тогава! Затова понякога казва истината, но само за да си осигури необходимото доверие. Да си спомним, как се е опитал навремето да спечели доверието на онези, на които проповядвали апостолите: „Тия човеци са раби на Бога Всевишний, - викал той чрез гласа на слугинята, - и ни възвестяват път за спасение” (Деян. 16:17). Св. ап. Павел, обаче, не приел така изречената истина, защото ясно прозрял замисъла на врага и начаса освободил слугинята от дарбата, която всъщност била язва и от истината, която водела до окови.

И тъй, оказва се, че е страшно важно не само да се доберем до истината, но как и чрез кого ще стигне тя до нас, защото често тези, които обещават свобода, сами са роби на развалата, а от когото някой бъде победен, от него бива и поробен (2 Петр. 2:19).

И тъй, кой ни подарява тази истина, която май трябва да поставим в кавички? Да видим първо какво гласи тя: „Единадесет от петнадесет митрополити са агенти с досиета, значи са иуди – предатели на Христа”. Подразбирай тук и допълнението: „Те, предателите, нямат място в Христовата църква според Евангелието, догматите и каноните”.

Тази истина, обаче, се оказа с доста крехък интегритет и започна много бързо да се разпада. Оказа се, че да си агент с досие не винаги означава едно и също нещо. Може да си бил истински разузнавач в расо, може само да си докладвал след пътувания в чужбина и нищо повече; може да си топял несимпатични за теб хора или конкуренти в изкачването по иерархичната стълбица, може просто да си клюкарствал, може да си вършил и полезни дела, а може да не си правил нищо, пък да са ти скалъпили всичко. Дори тези обобщения, обаче, са обречени на разпадане, защото в крайна сметка ще се окаже, че всеки един от единадесетте случая има своята специфика и ще трябва да се задълбочаваме и да разсъждаваме за всеки един поотделно.

Но я почакайте! А трябва ли всъщност? Нима не забелязваме в каква постмодернистична инсталация ни поставиха? Нима не забелязваме уродливостта на положението, в което ни натика този, който ни подари тази „истина” и нима не знаем кой е той! Ами че това е онзи същият, който открай време е лъжец и човекоубиец, и не от вчера се опитва да преобърне наопаки църковния ред и църковната иерархия. Онзи същият, който, когато пастирът призове народа към покаяние, заплашвайки го с Божия гняв, прави тъй че овците да залаят срещу него; онзи, който и сега преобръща нещата така че овците да зоват към пастирите: „Покайте се”, а не обратното. Този същият, който пожела сам да преобърне небесната иерархия и да възлезе в облачните висини, за да стане подобен на Всевишния (Ис. 14:14); който учи хората да казват на черното бяло и на бялото – черно, чете Евангелието винаги наопаки, и когато говори лъжа или изрича полуистина, своето говори.

Е, хайде стига с тия мъчителни въпроси и тежки подозрения! Може би трябва всъщност да се възрадваме и дори да се развеселим, защото ето че най-неочаквано започнаха да никнат „зилоти” като гъби след дъжд. Откъм Неврокопска епархия се провикна отец Владко Тасков, който в декларация подписана и от други негови бойни другари оповести, че „Евангелието, догматите и каноните на Църквата” никак не му били чужди, както и че: „Нашият владика Натанаил е мъртъв. Той не е жив за нас от 17 януари”! Нещо, обаче, не можем да припознаем неговия „зилотизъм” за искрен и навременен, затова е редно да запитаме, защо, като толкова го е грижа за „Евангелието, догматите и каноните”, отец Владко не е протестирал срещу противоканоничната и противоуставна календарна реформа, чиято цел бе да ни раздели от Православния свят, за да ни съедини с католиците, и не поиска да служи както повеляват каноните? Зер тая реформа не е от вчера...

Защо мълчи, когато български православни духовници вземат участие в сесиите на ССЦ, целуват ръката на папата или се молят съвместно с католици, след като и по тези въпроси „Евангелието, догматите и каноните” са също тъй категорични? Защо мълчи, след като Православната вяра, завещана от светите отци, лукаво се подменя от скверния модернизъм, който се явява непосредствена опасност за душите на неговите пасоми?!

Не ни е известно да е протестирал срещу хорската почит към най-известната българска вещица Ванга, както и срещу безумното предложение на негов събрат за канонизацията й. Знаем, обаче, че Ванга дълго време е посещавала неговия храм и се е била допитвала до него, както и сам се хвали. А сега се сетил шумно да прокламира „Евангелието, догматите и каноните или смърт”, и тутакси приведе заканата си в действие като скоропостижно „уби” владиката си. Май друга ще излезе причината за неочаквано обзелата го ревност: „Е, за наденицата те утепах!” За македонската, де!

Само слепец не може да види, че пиесата с досиетата върви по предварително написан сценарий. (Не)очаквано пак се активизираха стари запасни разколнически подразделения. Християнстващи интелектуалци като проф. Калин Янакиев нервозно потриват ръце от ставащото в БПЦ и мрачно вещаят мирянско-богословска революция в Църквата. Соченият за наставник на Иван Костов и отколешен седесарски кадър д-р Николай Михайлов реши, че е някакъв реинкарниран Иоан Кръстител и окупира всички медии, крещейки за оставки от страна на митрополитите с досиета, обезателно гарнирани с покаяние.

Горан Благоев в обичайната си антицърковна полукръгла маса всяка седмица прави вандалски опити да оглупи телевизионното общество, проповядвайки му еклектичната си вяра, докато в същото време злобно го насъсква срещу човеците в раса. Неотдавна обаче успя съвсем сам повече от сполучливо да се охарактеризира, показвайки нагледно, че Евангелската притча за митаря и фарисея е още жива, като започна едно от предаванията си посветени на владишките досиета със следния показателен анонс: „Здравейте, уважаеми зрители! Аз съм Горан Благоев, но не по агентурен псевдоним, защото нямам нищо общо с агент Благоев от ДС, какъвто в действителност е бил настоящият Неврокопски митрополит Натанаил.” Можем само да съжаляваме, че това предаване не се излъчи в Неделята на митаря и фарисея, превръщайки се за всички ни в прекрасно онагледен урок.

Впрочем сред „смразяващите” му открития беше и това, че някои от митрополитите ни „с благословията” на ДС специализирали в Източно-църковния институт в Регенсбург, пропускайки обаче да добави, че голяма част от днешните преподаватели и докторанти на Богословските факултети също се обзавеждат с диплома оттам.

Проф. Иван Желев (дали се прави на наивен или наистина вижда само дотам) откъм Двери.бг заявява: „Опитват се да възродят разкола в БПЦ”, докато в същото време неговите по-млади наследници готвят мащабен проект за богословско-модернистка антиправославна революция в Църквата. Впрочем „ужасените” от владишките досиета дверяни май нямат нищо против агенти на чужда държавна сигурност, защото един такъв агент, само че на руското КГБ, редовно присъства на страниците на иначе критичния им към нашите владици сайт. Ако не вярвате, погледнете началната им страница към днешна дата, където ще намерите цели 4 (словом - четири) статии за и от дякон Агент Кураев.  

С други думи къде под сурдинка, къде на уше в градинка, къде на задушевна интелектуална вечеринка ясно се внушава това, което о. Владко Тасков неотдавна оповести: „Хората с досиета, ако и облечени в расо, трябва да напуснат”. Ето я значи целта на активното мероприятие на тайните служби на поднебесната държавна сигурност! Да си вървят тези с досиетата. Обаче нали на тяхно място трябва да дойдат други. Тях кой и по каква процедура ще ги избере? Тези с досиетата очевидно не се предвижда да имат думата. Тези пък без досиетата ще трябва много да внимават, защото като нищо ще им измъкнат и на тях по един компромат.

Но да речем, че единадесетте митрополити вземат, че послушат о. Владко и другите стратези на тази вътрешноцърковна революционна организация, и наистина се оттеглят. Тогава следва нов избор, който явно ще се провежда не от Синод и митрополити, а от някакъв народно-църковен събор. Да, да, правилно чухте – народно-църковен, дори не църковно-народен събор. И ето ви Църквата обърната с главата надолу като иконата в заставката на Горанблагоевото предаване!

За да покажа, че тези мероприятия не са от вчера, ще се отклоня за малко и ще ви разкажа, какво открих в един прояден от плъхове шкаф в храма, където служа. Този шкаф съдържаше част от църковната кореспонденция през 60-те и 70-те години на миналия век. От нея ставаше ясно, че енорийският свещеник е бил превърнат в машина за писане на всевъзможни регулярни писма и ежемесечни, тримесечни, годишни финансови и всякакви други отчети. Извършвал е огромен обем канцеларска работа, та направо е чудно кога му е оставало време за друго. Оказа се, обаче, че всъщност е трябвало да пишат и да докладват всички. Защото друга част от кореспонденцията съставляваше регулярни писма, които църковното настоятелство или тричленна комисия назначена от него, е изпращала веднъж на всеки три месеца до Митрополията и до Комитета по въпросите на Българската Православна Църква и религиозните култове. Това на практика са били редовни доноси от страна на миряните по адрес на техния пастир и всичко е било официално и задължително, при това усърдно спазвано. Участта на православния свещеник съвсем не е била за завиждане. Налице беше например донос-оплакване, че той дръзнал да остави две чанти с личен багаж в едно помещение в задната част на храма, която на практика и до днес е неизползваема; има оплакване, че разкопал почвата в големия повече от декар неизползван и необработван църковен двор, за да си насади две лехи домати; оплакали са се също, че обрал нападалите по земята орехи, без да отчете никакъв приход в църковната каса от добива.

В същото време от кореспонденцията става ясно, че свещеникът е бил притискан и насила превръщан в требничар и наемник, съдейки за какво най-много е полагала грижи тогавашната власт. Той е бил натискан да не проповядва, а ако все пак го прави, проповедите да бъдат на нравствена тематика, а за Бог по възможност да не се говори. Властта е следяла свещеникът не само да не противодейства, но и активно да съдейства за разцъфтяването на езическата селска обредност, насаждана по линия на читалищната и битова самодейност. Несъгласните свещеници бивали отстранявани. Правени били постоянни опити да се намали числото на изповядващите се, като тенденцията е била напълно да се премахне изповедта. За това е имало налице съответните указания - някои до енорийския свещеник, други - до църковното настоятелство. (Между другото днешната „Евхаристийна революция” успешно върши същата работа.) Същевременно усърдно са се разпространявали клевети, че свещениците издават тайната на изповедта, което впоследствие е дало и своите печални резултати...

Тук вероятно всички ще се опитаме да стоварим вината за тази извратена реалност върху атеистичния режим и службите за сигурност, но ще сбъркаме. Това отношение към духовенството има далеч по-дълбоки корени. В „Наместо програма” например Христо Ботев пише: „Полякът люби и пролива кръвта си за всичко, що е полско, що говори езикът му - за магнати, за шляхта, за езуити. Българинът, напротив, каквато омраза храни против турчина, такава (може и по-дълбока, като е по-вета*) и към чорбаджията и духовенството”. Същият отглас от подобни нагласи и инициативи днес е налице и в модернистичните, антиклерикално настроени околоцърковни кръгове у нас.

Такава е била действителността през годините на безбожната власт. Доносници и агенти, на практика, са били кажи-речи всички. А сега какво? Изкараха единадесет набелязани мишени и искат върху тях да стоварим гнева си. Били агенти, доносници, иуди! Но дори това да е истина, пак не е цялата истина. И семинаристите първокурсници знаят, че често една от съществените отличителни черти на еретическото учение е, че представя част от истината за цялата истина. Същият подход е и тук, но ако търсим истината, нека търсим цялата истина, защото се оказва, че за онова време тя е: „Всички се отклониха” (Пс. 13:3).

Анализирайки събитията и реакциите на хората, трябва да кажем, че в случая не се касае за негодувание и омраза срещу предателството и доносничеството по принцип. В последните години излезе информация за много доносници, но за никого не се вдигна такъв ужасяващ вой. Тук по-скоро става въпрос за тези дълбинни процеси и нагласи в народната душа, за които говори по-горе Ботев. И ето че сега се отвори възможност за пълно развихряне на най-низки и долни страсти. Форумите, част от които се водят православни, се превърнаха във вонящи вертепи, в обменни пунктове за словесен боклук, в някакви смесени хранително-отходни пространства, където непрекъснато се излива и поглъща бълвотина. Набелязаните мишени с досиета станаха извор на хамовско вдъхновение за мнозина, решили да покажат, че „не са лишени от дарбица книжовна” и започна страстно надцакване с тъпоумни, банални лозунги: „търговците в храма – вън!”, „служителите на двама господари – вън!”, „не различаващите кесаревото от Божието – вън!”, „рожбите ехиднини – вън!”, като голяма част от тези възгласи идват от люде, които дори не са вярващи.

Сякаш не хора, а насъскани псета излъчват тези послания. Изневиделица се пръкна цяла армия новоизлюпени „зилоти”, които един през друг се разкрещяха за догмати и канони, но защо на тези нови ревнители чак сега им се чу гласецът и са напълно непознати за повечето от нас? И не бяха ли те сред онези, които ни ругаеха, когато години наред се опитвахме да обърнем внимание, че догматите и каноните са нещо наистина важно и непреходно. Не бяха ли същите те, които с лекота лепяха етикетите „талибани”, „фундаменталисти”, фарисеи” на всеки, който дръзнеше да повдигне въпроса за чистотата на вярата в тези уж православни сайтове?! Могат ли днес тези новоявени „зилоти” чистосърдечно да признаят, че са чисти от всякаква форма на фарисейство? И ако кажат, както и казват: „Благодарим ти, Господи, че не сме като онези фарисеи, търговци в храма, иуди, предатели, гонители, грабители, неправедници и т. н.”, ще могат ли някога да станат митари? Защото ако не станат, то празна е тяхната риторика, празна е и тяхната вяра, както е празен и всеки труд, който не води човека до словото, делото и мисълта на митаря!

Колко от нас биха могли чистосърдечно да заявят, че са живели през годините на онзи режим и по никакъв начин, с действие или бездействие, не са съдействали на безбожната власт? Никой почти не се е опазил от това съдействие, а който е успял, отдавна не е на този свят. Още повече, че по онова време много от нас дори не са били вярващи. И сега, когато дойдохме в Христовата Църква за покаяние, за примирение с Господа, за личното дело на спасението ни, как се оставяме да бъдем подлъгани да захвърлим драгоценното покайно вретище и да наденем колосаната прокурорска тога?! Що на долнопробна метаморфоза се подлага всеки един от нас?

Затова ще използвам възможността от страниците на този сайт да призова четящите за неучастие в този бесовски кастинг. Защото това е дяволска жътва. Това е офанзива за набиране на нови сътрудници и агенти на поднебесната държавна сигурност. Това е школа за църковни рецидивисти, матрица за анархисти и реформатори, конвейер за безскрупулни кариеристи и един вярващ човек няма място в този пожар!

*****

Щях да пиша за агентите без досиета. Но всички знаем, че такива няма. В архивите на поднебесната държавна сигурност се съхранява дебело досие за всеки един от нас. Затова нека се погрижим с покаяние и изповед да заличим написаното в тези досиета, а не да правим тъй, че те да набъбват още и още в този плиткоумен фарс.

* Вета - вехта, стара – бел. а.