За отстъплението от християнството

Силно вие духът на времето подобно на бурен вятър и всичко разбива, разкъсва и разпилява. Това е предсказано от Свещеното Писание, което чрез образа на поведението и мисълта на тримата отроци, чийто подвиг е описан в книгата на пророк Даниил (3 глава), ни дава указание и пример за образа на нашите мисли и поведение.^[1]

***

Скърбите, допускани от Бога и отстъплението на езическите народи от християнството заради тяхното езичество, са предсказани от Писанието. Угодно е Богу ние да живеем в тези времена, затова трябва да се смирим под крепката Божия десница и да смиреномъдърстваме, подражавайки на смиреномъдрието на тримата отроци, чието религиозно положение е много сходно с положението на днешните вярващи.^[2] 

***

„В света скърби ще имате”, предвъзвестил Спасителят на Своите ученици, „но дерзайте: Аз победих света” (Иоан 16:33). И ето! Това предсказание на Спасителя се сбъдва над всички Негови последователи в течение на хиляда осемстотин петдесет и две години и половина. Но скърбите, постигащи малкото Христово стадо през този отрязък от времето, са много различни. Отначало гонението срещу християните било явно. Всичките дванадесет апостоли Христови с изключение на Иоан Богослов, завършили земното си странстване с насилствена смърт.

Впоследствие това явно гонение се преобразило в по-тънко и незабележимо за всеки, но напълно ясно за очистените умове гонение. Гонителите започнали да изискват от християните не отречение от Христа, а приемането на ерес, нещо също толкова душепагубно, както и отречението, тоест те изисквали не открито нечестие, а злочестие.

След това гонението станало още по изтънчено. Хората били оставени да вярват в Христа, но се отхвърлял живота по заповедите Христови и се приемал живот противоположен на него, благодарение на което вярата не може да премине от начално в деятелно състояние, а още по-малко пък в жива, тоест духовна вяра. Вярата без дела, тоест вярата без изпълнение на заповедите Христови, е мъртва. Самите начални познания при нея остават за човека крайно тъмни и неразбираеми, бидейки необяснени нему чрез действието на Светия Дух.

В това състояние на неразбираемост и тъмнина ние виждаме, че днес се намират мнозина, които считат себе си за християни и даже за учители на Христовата Църква. От тях едни не вярват в Христовите чудеса, за които пише в Евангелието, други вярват само на една част от Христовото учение, а друга отхвърлят; друг не вярва в съществуването на демоните, друг, не умеейки да различи делата на вярата от делата на естеството мисли, че всички ще се спасят заради добрите си дела и т.н и т.н.

По тази причина от човешките уста много рядко може да се чуе истинното Слово Божие, макар твърде често да може да се чуе фалшиво такова. Гладът за слушането на Словото Божие е бедствие несравнимо по-тежко от всички бедствия, които са били допускани някога за християните. Но и това е Божие допущение, което трябва да се понесе с преданост към Божията воля.^[3]

***

Твоята рана и болката от нея са отеческо наказание от Бога, Който наказва онези, които обича. Аз, както ти е известно, съм прекарал целия си живот в болести и скърби, но днес, ако нямаме скърби, не можем да се спасим. Подвизи нямаме, истинско монашество няма, ръководители няма и само едните скърби заменят всичко това. Подвигът е свързан с тщеславие, тщеславието пък човек трудно забелязва в себе си, а още по-трудно се очиства от него. Скръбта е чужда на тщеславието и затова се вменява на човека като богоугоден неволен подвиг, който ни се изпраща от Промислителя, съобразно нашето произволение.^[4]

***

Понастоящем има съществена нужда от правилна молитва, а тя е непозната за мнозина! Не знаят, че тя трябва да бъде оръжие и израз на покаянието, търсятнаслаждение и възторзи и се самопрелъстяват. И с оръжието, което е дадено за спасение, те убиват душите си.

От съществена нужда е правилното разбиране на молитвата в наше време! Тя е най-важният, единственият ръководител към спасението днес. Наставници няма! Доколкото е известно най-добрите такива са Оптинските старци.^[5]

***

Дори самите бедствия вътре в Църквата не могат да се случат, ако няма Божие допущение.^[6]

«Избранные письма святителя Игнатия Брянчанинова»

Превод: свещ. Божидар Главев

[1] Избранные письма, «Письма к монашествующим», п. 56.

[2] Избранные письма, «Письма к монашествующим», п. 57.

[3] Избранные письма, «Письма к мирянам», п.269.

[4] Избранные письма, «Письма к родным и друзьям», п.569.

[5] Избранные письма, «Письма к родным и друзьям», п.545.

[6] Избранные письма, «Письма к родным и друзьям», п.503.