Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

За прелестта

 

Бих желал ти съвсем точно да узнаеш какво е прелестта, за да се пазиш от нея и за да не би, поради незнание, да нанесеш голяма повреда на душата си и да я погубиш.

Свободният избор у човека лесно се склонява към общение с враговете, особено при неопитните, защото те са най-преследвани от тях. Около и в близост до новоначалните и своеволните бесовете обикновено разполагат мрежите на помислите и гибелните мечтания, копаят ровове, в които те да паднат, тъй като техният душевен град е под властта на чуждоземци. И няма нищо удивително, ако някой от неопитните се окаже прелъстен, изпадне в някакво изстъпление на ума, приел е или приема прелестта за истина, говори неуместни неща поради неопитност или незнание.

Друг пък надълго и нашироко разсъждава за истината, но невежествено и незабелязано за себе си говори едно вместо друго и не е в състояние правилно да определи как стоят нещата по един или друг въпрос. Той е заплаха за мнозина и спечелва порицание и насмешка за безмълвстващите със своята безумна деятелност. И няма нищо странно в това, че някой новоначален след немалко трудове изпада в прелест. Това се е случвало с мнозина търсещи Бога и сега и в миналото.

Паметта за Бога или умната молитва стои по-високо от всякакъв род дейност. Тя, както и любовта към Бога, се явява глава на добродетелите. Но този, който безсрамно и нагло желае да възлезе към Бога, да Го познае непосредствено, и който се сили да Го придобие в себе си, такъв, ако бъде допуснато свише, лесно бива умъртвяван от тях – имам предвид демоните – тъй като този, който самонадеяно и дръзко търси несъгласното с личното му състояние, се води от тщеславие към преждевременно придобиване на търсеното.

Смиляващият се над хората Господ често, виждайки колко сме дръзки в самовъзвишаването си, не допуска да бъдем изкушавани, за да може всеки от нас, като познае своето самомнение, да се върне сам към истинското подвижничество, преди да е станал посмешище за демоните и плач за хората, особено когато търси да постигне това велико дело с дълготърпение, смирение и най-вече като се подчинява и пита опитните, за да не би незабелязано, вместо пшеница да пожъне тръни, вместо сладки плодове да набере горчиви и вместо спасение да намери гибел.

За силните и съвършените е свойствено винаги да се борят с демоните и да простират срещу тях духовния меч, който е Словото Божие (вж. Еф. 6:17). Немощните и новоначалните като в крепост се скриват с благоговейно бягство, избягват със страх единоборствата и не дръзвайки да поемат по този път преждевременно, се спасяват от смъртта. Но ти, ако безмълвствайки успешно, очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай нищо чувствено или духовно, не приемай възникнала вътре или извън теб представа, дори и да е образ на Христа, или на вид ангел или светия, или пък вид на светлина, която мечтателно се изобразява в съзнанието. Умът и сам по себе си има способността да мечтае. Той лесно може да строи образи на това, до което се домогват невнимаващите над себе си и по този начин да вреди сам на себе си. Такова възпоменание на доброто и злото обикновено внезапно формира умствени образи и води към мечтателност.

Оттук нататък такъв човек по свое произволение става мечтател, а не безмълвник. Затова бъди внимателен и помисли, дали не си повярвал в нещо по силата на бързо увлечение, преди да попиташ и добре да изследваш, макар то да ти се е сторило добро, за да не получиш вреда. Винаги противостой срещу мечтанията, съхранявайки своя ум постоянно безцветен, безвиден и безформен. Често мнозина са претърпявали вреда и от това, което е изпратено от Бога за изпитание и придобиване на венец. Нашият Господ желае да изпита накъде се склонява нашият свободен избор. Но този, който е видял нещо мислено или чувствено и го е приел без съвет от по-опитните, дори и това явление да е било по Божия воля, такъв лесно се прелъстява или ще се прелъсти в бъдеще, щом необмислено приема всичко. Новоначалният трябва да бъде внимателен към дейността на сърцето, като дейност в която няма измама, а всичко останало да не приема до момента на умиротворяването на страстите. Бог не негодува срещу онзи, който строго следи себе си и за да избегне прелестта не приема знамения от Него, без да попита опитните и усърдно да изследва, а похвалява такъв като мъдър, макар и срещу някои да е негодувал.

Впрочем трябва да бъдат питани не всички, а само онзи, на когото е поверено управлението на другите, който блести със своя живот и който е, както е казано в Писанието, беден, а мнозина обогатява (вж. 2 Кор. 6:10). Имало е немалко неопитни ръководители, нанесли повреда на мнозина неразумни, за които след смъртта те ще бъдат изправени на съд. Право да ръководи другите принадлежи не на всеки, а само на онзи, на когото е дадена божествена разсъдителност или, както казва апостолът, да различава духовете (1 Кор. 12, 10), чрез словото, което като меч разделя лошото от доброто. Всеки има разум и естествено деятелно или научно разсъждение, но не всички имат духовна разсъдителност. Затова премъдрият Сирах е казал: „Ония, които живеят в мир с тебе, нека бъдат мнозина, но съветник да ти бъде един от хилядата” (Иис. Сир. 6:6).

Немалък труд се иска да намериш ръководител, който не се заблуждава нито на думи, нито на дело, нито в мислите си. Кой е чужд на прелестта, се изяснява от това, има ли неговата деятелност и неговото разбиране свидетелство от Божествените Писания, и дали смиреномъдърства в това, за което трябва да разсъждава. Да постигнеш ясно различаване на истината и да бъдеш чист от несъвместимото с благодатта е значителен труд, защото за дявола е обичайно да показва своята прелест във вид на истина, особено пред новоначалните и да преобразява коварството си в нещо духовно.

Вследствие на това усърдно стремящият се в безмълвие да достигне чиста молитва, трябва да върви към целта по пътя на допитване до опитните и с голям трепет и печал непрестанно да оплаква греховете си. Да скърби за тях и да се бои от адските мъки, от отпадането от Бога и разлъката с Него сега и в бъдещия век. Когато дяволът види някого, който живее в постоянен плач, той там не се задържа, опасявайки се от смирението, пораждано от плача. Ако някой заради самомнение желае да достигне висотите, у него има сатанинско, а не истинно желание и такъв сатаната, като свой служител, лесно и безпрепятствено омотава в своите мрежи. Затова съхраняването на ума и душата в молитва и плач се явява велико оръжие против възможността от радост в молитвата да изпадне в самомнение, а подвижникът, избирайки за себе си жребия на утешителната печал, да се запази невредим.

Преп. Григорий Синаит, Творения, О прелести.

Превод: свещ. Божидар Главев

module-template16.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти