Вход

Православен календар

Равнодушието – нашият общ грях

 

 

„От Христа цялото тяло, - пише апостол Павел, - стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите й, нараства, за да се съзижда в любов” (Ефес. 4:16). 

Ние имаме за задача с всички, зависещи от нас средства, да укрепваме взаимните връзки между хората, съдействайки, според силите си, за развитието на религиозната вяра, любовта, дружбата, доверието, като се борим с техните противоположни явления.

По този начин, ако аз проповядвам неверие, вражда, насилие, настройвам хората един срещу друг, клеветя, осъждам, разпространявам лъжливи слухове, сея раздори и подозрителност – с всичко това внасям разложение сред обществото. И макар да не спирам възрастването на Царството Божие, (тъй като по неизяснимите Божии закони то расте при всякакви условия), то аз, във всеки случай, отвличам мнозина от участие в него.

Но, ако аз разпространявам истинската вяра, като проповядвам любов и братство, всеопрощение и самоотречение, говоря добро за хората, правя добрини и помагам на нуждаещите се, боря се с клеветата и лъжата, помирявам враждуващите, то аз съдействам за укрепването на обществото и взаимните връзки между неговите членове, а оттук – за развитието и възрастването на Царството Божие.

За съжаление, тези задължения не се осъзнават от повечето съвременни християни. Дори най-добрите сред нас обикновено се задоволяват с това да следят криво-ляво себе си, своите настроения и постъпки. Но за нравственото състояние на ближните си, за подобряване на отношенията между тях, едва ли някой мисли. „Какво ме е грижа за другия? Той сам отговаря за себе си! Нима съм пазач на брат си” (срв. Бит. 4:9).

Този груб въпрос на Каин, макар и да не се произнася открито, отеква във всяко егоистично сърце. Равнодушието към ближния, ужасяващо тъпото равнодушие е нашият общ грях.

Спомнете си някоя очевидна, възмутителна несправедливост, на която сам сте бил свидетел. По най-груб и циничен начин са били нарушени основните правила на справедливостта. Както винаги, слабият и безпомощният е пострадал от силния и наглия. Вие застъпихте ли се за обидения? Защитихте ли го? Помогнахте ли му? Поне изпитахте ли съчувствие към него? Или отминахте равнодушно покрай него? – „Какво ме е грижа? Нима съм пазач на брат си?”

Ето, случаят ви е срещнал с паднала в плътския грях жена. Погиващата човешка душа ви е гледала от изрисуваните уморени очи, а начервените устни са се разпъвали в безсрамна усмивка. В това създание е поруган дивният Божий образ, а вие постарахте ли се да разбудите заспалата в греха душа? Направихте ли опит да измъкнете от калта нещастното Божие създание? Или с погнуса се отдръпнахте настрана с вид на праведник, горд от своето превъзходство? – „Нима съм пазач на брат си?”

Болен, посинял от студ старец, стои пред вас, протягайки трепереща ръка за подаяние. Как се отнесохте към него? Помогнахте ли? Оказахте ли милост и съчувствие? Или си останахте хладен и равнодушен? – „Не ме е грижа! Нима съм пазач на брат си?”

Във ваше присъствие е разказана отровна, злобна клюка. Оплюта е честта на ваши познати. Опетнено е доброто им име. Вие знаехте, че всичко в този слух, от първата до последната дума, е лъжа. Но имахте ли достатъчно мъжество, за да го заявите? Спряхте ли клеветника, като го упрекнахте строго? Възстановихте ли истината и поруганата чест на ближния? Или слушахте със скрито злорадство, хихикайки със забавляващата се компания? А може би просто си замълчахте: „Какво ме е грижа? Нима съм пазач на брат си?”

Ние всички мислим само за себе си и ближния не ни интересува. В резултат на това, нравственото зло като зараза, като гангрена се разпространява все повече и повече, улавяйки нови и нови жертви. И всички сме виновни за това! Какво правим ние, за да спрем порока? Полагаме ли някакви усилия, за да спасим погиващите братя?

Такива усилия почти не се виждат. Навсякъде цари коравосърдечие и равнодушие. Но коравосърдечието винаги поражда озлобление, а порокът, към който ние сме така безсрамно равнодушни, така или иначе, все някога ще се стовари и върху нашата глава.

Православный крест

Превод: Светла Георгиева

module-template2.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти