Възражение второ:

"Бог е в душата ми..."

„Бог е в душата ми и затова вашите обреди не са ми нужни. Аз и без това върша само добро. Нима Бог ще ме прати в ада, задето не съм кръстен? А какво ще стане тогава с аборигените от Африка или Папуа Нова Гвинея, които нищо не са чували за Христа?"

Това възражение се среща много често. Но позволи ми да те попитам: „Какво разбираш ти под думата Бог?” Ако става въпрос просто за съвестта, то разбира се, в сърцето на всеки човек звучи този глас Божий. Тук няма никакво изключение. Дори Хитлер или Чикатило * не правят изключение. Те са знаели, какво е добро и зло, и гласът Божий е опитвал да ги възпре да не вършат злодеяния. Но нима само защото те са чували този глас, вече са светии? А и съвестта, това не е Бог, а само Неговият глас. Ако чуеш гласа на президента на магнетофон или по радиото, нима това значи, че той е в дома ти? Така също и наличието на съвест не значи, че Бог е в душата ти.

Но ако се задълбочим в самия израз, нека поразмислим Кой е и Какъв е Бог. Той е Всемогъщият, Безкрайният, Всезнаещият, Праведният, Благ Дух, Творец на вселената, Когото не могат да вместят небето и небесата. И как ще може да го побере твоята душа, да вмести Неговото Лице, Което дори ангелите се боят да погледнат? Наистина ли смяташ, че тази Безмерна Сила е с теб? Но покажи ми тогава в какво се проявява тя. Можеш ли да извършиш чудо, например да възкресиш мъртвец или да покажеш чудо на любовта като обърнеш другата буза на онзи, който те е ударил? Можеш ли да обичаш враговете си и да се молиш за тях така, както се е молил нашият Господ преди разпятието? Защото, право да каже „Бог е в моята душа”, има само светец. А нима ти си светец? Но покажи ми тогава своята святост, защото иначе, това което казваш, ще е лъжа и самоизмама, празна уговорка, зад която се опитваш да се скриеш от Вечния Творец.

Ти казваш: „Аз върша само добро, нима Господ ще ме прати в ада?”. Позволи ми да се усъмня в твоята праведност. Кой е критерият за добро и зло, по който можем да определим, че ти или аз вършим добро или зло? Ако приемаме за критерий самите себе си, както често казват „аз сам за себе си определям какво е добро и зло”, то тогава позволи ми да отбележа, че при това положение тези понятия просто се лишават от ценност и какъвто и да било смисъл. Защото и Берия, и Гьобелс, и Пол Пот смятали себе си за абсолютно прави, но тогава защо ти считаш, че техните дела заслужават порицание? Ако ти имаш право сам за себе си да определяш мярката за добро и зло, тогава позволи това и на всички убийци, извратени типове и насилници. А между другото, позволи и на Бог да не се съгласи с твоите критерии и да те прати в ада не по твоя, а по Своя преценка. Иначе се получава някак несправедливо. Ти сам избираш мерило за себе си, а на Всемогъщия и Свободен Бог забраняваш да те съди по Своите закони! И това при положение, че ти нямаш право на законодателна дейност. Защото ти не си създал нито тялото си, нито душата си, нито ума, нито волята, нито чувствата. Всичко, което имаш е дар (и дори не дар, а имущество, поверено за временно съхранение), а ти, кой знае защо, решаваш, че можеш да се разпореждаш с всичко това по своя воля. А на Този, Който те е създал, ти отказваш правото да поиска отчет за това как си използвал Неговия дар. Не ти ли се струва, че това е малко нагла претенция? Нима мислиш, че по някакъв начин ще успееш да придумаш Господа, Твореца на цялата Вселена?! Не! Няма да стане! Ти не си изпълнил Неговата ясна заповед „покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа” (Деян. 2:38), и при това смяташ, че Той ти е длъжен за нещо. Не е ли глупаво това?

Ето какво казва по твоя случай Библията: „А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми, а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми? кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш; устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете; седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син; ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове). Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, - и не ще има избавител” (Пс. 49:16-22).

Най-често и правилно казват, че мерило за добро и зло се явяват Десетте Божии Заповеди, (дадени между другото не от Христос, а хиляда и петстотин години преди Него от Моисей). Нека погледнем, удовлетворяваш ли ти тази минимална мярка за порядъчност (още не говоря за святост). Мисля, че твоята увереност в собствената ти праведност е основана на обичайна неграмотност. Често казват, че Първата заповед е „Не убивай”, но това не е така. Сега ще приведа пълния текст на Десетте заповеди, а после ти може да кажеш, дали си изпълнил всичките. (А непълното изпълнение на Заповедите по никакъв начин не може да ти помогне на Съда. Защото дори на земята на крадеца не може да помогне твърдението: „Да, аз съм крал коли, но не съм убивал!”. Още по-малко вероятно е да помогне и на Божия Съд. Както казва Библията: „Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко. Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона” (Иак. 2:10-11).

„На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайска) и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, затрепери. И изведе Моисей народа от стана да посрещне Господа, и се спряха при полите на планината. А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше; и тръбният глас ставаше все по-силен и по-силен. Моисей говореше, и Бог му отговаряше с глас. Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза”:

(1-ва заповед - свещ. Д. С.) Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене.

(2-ра заповед - свещ. Д. С.) Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.

(3-та заповед - свещ. Д. С.) Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.

(4-та заповед - свещ. Д. С.) Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти; защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

(5-та заповед - свещ. Д. С.) Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.

(6-та заповед - свещ. Д. С.) Не убивай.

(7-ма заповед - свещ. Д. С.) Не прелюбодействувай.

(8-ма заповед - свещ. Д. С.) Не кради.

(9-та заповед - свещ. Д. С.) Не лъжесвидетелствувай против ближния си.

(10-та заповед - свещ. Д. С.) Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти (Изх. 19:16-19, 20:1-17).

А сега нека видим, изпълнил ли си ти всичките Десет Заповеди. Ако ти не си кръстен, ако не искаш да изпълниш ясната Божия повеля: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Марк. 16:16), то как ти изпълняваш Първата заповед? Защото на друго място Господ казва: „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили. Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти (и в душата ти); Бой се от Господа, твоя Бог, и (само) Нему служи, (и към Него се прилепи) и в Негово име се кълни” (Втор. 6:4-6, 13). Нима отказът да встъпиш с Него във вечен съюз чрез Кръщението се явява признак за любов към Бога? Нима ти не почиташ други богове, когато поставяш своето мнение по-високо от Божието Откровение? Ще можеш ли да победиш Всемогъщия, презирайки Неговото повеление? И така, ти не изпълняваш Първата заповед.

Да видим, изпълняваш ли Втората заповед. Мисля, че няма да сбъркам, ако кажа, че е възможно да имаш явни кумири. Това са и хороскопите, в които вярваш, и амулетите, които вероятно си получил от магьосници, (както и да ги наричат някои народни, че дори и „православни” целители, екстрасенси, биоенергетици, астролози, шамани, ясновидци, спиритисти, магове и други подобни слуги на сатаната. Обръщането към тях е смъртен грях и голямо престъпление срещу Божиите закони). А и твоето отношение към парите едва ли се отличава от идолослужението, ако ти смяташ, че „парите могат всичко”. А гордостта и самолюбието, обикновено наричани „чувство за собствено достойнство”, нима не са класически кумири? А нима не се е случвало да постъпваш противно на съвестта си, защото така са те помолили приятелите? Защото това е човекоугодие, правещо от творението идол. Изобщо няма да споменавам за масовото поклонение на трупа на Вожда и множеството му истукани, което не може да се нарече по друг начин освен идолослужение.

А Третата заповед днес поголовно се нарушава и с божикане и с богохулство, и с подигравка с Църквата, и с кощунство, и с псувни на майка. Нима никога не си вършил нищо такова?

За Четвъртата заповед няма нужда и да се говори. Кога некръстеният е посвещавал седмия ден на Бога?

Този ден се посвещава по-скоро на дявола. В този ден хората се напиват, ругаят, разпътстват. А само Създателят се оказва излишен в Неговия Собствен Ден. А нима Бог, който ни е дал всичкото време, няма право да изиска от нас няколко часа, като при това в тях ние получаваме силите на Вечността? Ние почитаме и съботата, но особено място заема за нас денят на нашето спасение – възкресният ден – неделя, когато всеки вярващ е длъжен, ако не е тежко болен, да присъства в храма и вечерта в навечерието и сутринта на самия празник. А ти нима всяка неделя идваш в храма, в този Божий дом?

А ето че в Библията е казано: „Пазете съботата, защото тя е света за вас: който я оскверни, да бъде предаден на смърт; който в тоя ден върши работа, тая душа трябва да бъде изтребена измежду народа си. Шест дни да вършат работа, а в седмия е събота, почивка, посветена Господу: всеки, който върши работа в съботен ден, да бъде предаден на смърт” (Изх. 31:14-15). А колко много нечестивци работохолици има, които твърдят, че „да се работи не е грях”, макар Бог ясно да твърди обратното. Тъй че и с Четвъртата заповед у теб не всичко е наред, а нарушението й се наказва от Господа със смърт.

За другите заповеди може би не би си струвало да говорим подробно, защото формално тях ги признават мнозинството от безбожниците. Но на практика развращението на безбожниците е достигнало такава степен, че трябва да кажем няколко думи и за това.

И така, Петата заповед изисква уважение към родителите, независимо от тяхното поведение. Трябва да ги слушаме във всичко, което не противоречи на Божията воля. А оскърблението на родителите и още повече пък нанасяният им побой се наказва със смърт (Изх. 21:15, 17). Тази заповед също се отнася и до почитане на властите, за което вече всички забравят. Ето какво казва Господ: „Съдиите не злослови и началника на твоя народ не укорявай” (Исх. 22:28). А ние знаем, че принципът на властта е установен от Създателя. И затова на Съда от началстващите ще се изисква повече, отколкото от обикновения човек. Защото Господ не гледа на лице и ще въздаде всекиму според делата му.

Шестата заповед забранява не само убийството на голям човек, но и аборта. Защото човекът става безсмъртна личност от момента на зачатието! Представете си вие, които убивате своите деца, (а в това са виновни еднакво и жените и мъжете им дали съгласието си), или започвате да агитирате за това детеубийство, какво ще отговорите на онези, които сте убили, когато там се срещнете с тях? А вие обезателно ще се срещнете с тях и те ще бъдат ваши съдии на Божия Съд, където няма да ви помогнат разсъждения от рода на „защо да увеличаваме броя на мизерстващите”!

А сега нека си спомним, че след времената на Моисей, Законът Господен е станал по-строг и Господ е казал: „Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда". Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака", виновен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена. И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница; истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант” (Мат. 5:21-26).

А нима ти никога не си наричал ближния си „глупак”? Но ето че за това се полага огнена геена. Нужно ли ти е това?

Но да се върнем на най-простите заповеди. Седмата от тях забранява съпружеската измяна и предбрачните полови отношения, при това тук оправдание не могат да бъдат думите „ако е по любов, тогава може”, или „с душата си не съм изменил”. А Христос към това добавя: „Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай". Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си. Казано бе също: "ако някой напусне жена си, нека й даде разводно писмо". Аз пък ви казвам: който напусне жена си, не поради прелюбодеяние, той я прави да прелюбодействува; и който се ожени за напусната, той прелюбодействува” (Мат. 5:27-28, 31-32). Нима ти си изпълнил тази заповед така, както иска Господ? А ето че прелюбодееца го очаква огненото езеро!

Осмата заповед днес често се нарушава от такива, които казват: „взимам само това, което лошо се стопанисва”. Кражбата от държавата днес въобще не се смята за грях. Но Бог не прави разлика между видовете кражба. Всичко това нарушава суверенната власт на Твореца над вселената и е метеж срещу Него. В основата на това лежи сребролюбието и завистта, с която често се опитват да оправдават това беззаконие.

Деветата заповед днес се нарушава поголовно. Едва ли не всеки смята лъжата за нещо, което му е позволено. Често привеждат теорията, че има спасителна лъжа. Но Господ ненавижда всички говорещи лъжа и казва: „Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си". Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар; ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия” (Мат. 5:33-37). Помисли дали не си ли нарушил тази заповед, защото баща на лъжата е дяволът (Иоан. 8:44).

И накрая, нарушаването на Десетата заповед днес се счита едва ли не за добродетел. Това, което в по-ранни времена всички презирали като завист, се назовава с гордото име „борба за социална справедливост”. И неуморно всички се възмущават от колите, къщите и вилите на другите. Главната тема за разговор на мнозина е „защо за него може, а за мен не”. А това е явно нарушение на волята на Вседържителя!

И така, погледни в своето сърце! Нима си изпълнил тези заповеди? А те само забраняват вършенето на зло. Освен това обаче трябва да се върши добро. Защото думите „аз никого не съм убивал, не съм крал” може да каже и един най-обикновен пън. Но нима за това той е достоен за Небесното Царство?! За да покажа какво трябва да се върши, ще приведа списъка с добродетели, в които православните се упражняват и за които четат, когато се готвят за Изповед.

Осем  добродетели, противоположни на осемте главни страсти:

1. Въздържание

Въздържане от излишна употреба на храна и питие, особено от излишна употреба на вино. Точно спазване на постите установени от Църквата. Обуздаване на плътта чрез умерена и постоянна еднаква като количество употреба на храна, от което изобщо започват да отслабват всички страсти, особено самолюбието, което се състои в безсловесна любов към плътта, нейното охолство и покой.

2. Целомъдрие

Отклонение от всякакъв род блудни действия. Отклонение от сладострастни беседи и четене, от произнасяне на скверни, сладострастни, двусмислени думи. Пазене на сетивата, особено зрението и слуха, а също и осезанието. Скромност. Отхвърляне на блудни помисли и мечтания. Мълчание. Безмълвие. Служение на болни или инвалиди. Помнене на смъртта и ада. Начало на целомъдрието е неколебаещият се от блудни помисли и мечтания ум, а съвършеното целомъдрие е чистотата, устремила взор единствено към Бога.

3. Нестяжание

Да се задоволяваш само с необходимото. Ненавист към разкоша и доволството на плътта. Милосърдие към бедните. Любов към евангелската нищета. Упование на Божия Промисъл. Следване на Христовите заповеди. Спокойствие и свобода на духа. Безгрижие. Мекота на сърцето.

4. Кротост

Неприемане на гневни помисли и яростно възмущение на сърцето. Търпение. Следване на Христа, Който призовава Своя ученик да носи кръста си. Сърдечен мир. Тишина на ума. Християнска твърдост и мъжество. Непомнене на обидите. Незлобие.

5. Блажен плач

Усещане за общото за всички човеци падение и за собствената си душевна нищета. Сърдечна печал за това. Болезнено сърдечно съкрушение. Произтичащата от тези неща лекота на съвестта, благодатно утешение и радост. Надежда на Божието милосърдие. Благодарение Богу в скърбите и покорното им изтърпяване при виждане на множеството свои грехове. Очистване на ума. Облекчаване на страстите. Желание за молитва, уединение, послушание, смирение, изповед на греховете.

6. Трезвение

Усърдие за всяко добро дело. Извършване без леност на църковното и домашно молитвено правило. Внимание по време на молитва. Щателно наблюдение върху свои всички дела, слова и помисли. Крайно недоверие към себе си. Непрестанно пребиваване в молитва и четене на Словото Божие. Благоговение. Постоянно бодърстване над себе си. Избягване на много сън, изнежване, празнословие, шеги и остри думи. Изпълняване с усърдие на нощни бдения, поклони и други подвизи, доставящи бодрост на душата. Излизане от дома само при нужда. Възпоменание за вечните блага, желание и очакване на тези блага.

7. Смирение

Страх Божий. Неговото усещане по време на молитва. Боязънта да изчезнеш и да се превърнеш в нищо, раждаща се при особено чиста молитва, когато особено силно се усеща Божието присъствие и величие. Дълбоко осъзнаване на собственото си нищожество. Промяна на възгледа по отношение на ближните, при който те, без всякакво принуждение, се струват на смирилия се превъзхождащи го във всяко отношение. Простодушие, плод на жива вяра. Ненавист към човешките похвали. Постоянно обвиняване и укоряване на себе си. Правота и прямота. Безпристрастие. Да бъдеш като мъртъв за всичко заобикалящо те. Умиление. Познание на тайнството скрито в Кръста Христов. Желание да се разпнеш за света и страстите, стремеж към това саморазпъване. Отхвърляне и предаване на забвение на лъстивите обичаи и думи, на скромността по принуждение или с умисъл и навика да се преструваш. Възприемане на духовната нищета. Отхвърляне на земната премъдрост като непотребна за небето. Презрение на онова, което е високо у човеците, но е мерзост пред Бога (Лука. 16:15). Изоставяне на самооправданието. Мълчание пред обиждащите ни, както ни учи Евангелието. Изоставяне на всички собствени мъдрувания и приемане на евангелския разум. Смиреномъдрие и духовно разсъждение. Съзнателно във всичко послушание към Църквата.

8. Любов

Преминаване в молитва от страх Божий към любов към Бога. Вярност към Господа, доказвана от постоянно отхвърляне на всеки греховен помисъл или усещане. Неизказано, сладостно влечение и любов към Господа Иисуса Христа и към покланяемата Света Троица. Виждане в ближните на Божия образ и образа на Христа. Произтичащото от това духовно виждане предпочитане на всички ближни пред себе си и благоговейно почитане на ближните заради Господа. Любов към ближните – братска, чиста, еднаква към всички, безпристрастна, радостна, еднакво топла и към приятелите и към враговете. Бездействие на телесните чувства по време на молитва. Мълчание на ума. Просвещение на ума и сърцето. Молитвена сила, побеждаваща греха. Мир Христов. Отдалечаване от всички страсти. Поглъщане на всички мисли от превъзхождащия разум Христов. Немощ на греховните помисли, които вече не могат да се изобразят в ума. Сладост и изобилие на утешение в скърбите. Виждане на човешкото устроение. Дълбочина на смирението и най-ниско мнение за себе си… Краят е безкраен!

Може ли човек да каже, че е изпълнил всичко това със свои сили и затова е достоен за Царството? Не, разбира се. И затова ние знаем, че „чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът” (Рим. 3:20). И не защото Бог е дал несправедливи заповеди. Не. Те са прекрасни и правдиви. Мисля, всички ще се съгласят с това. Но ние знаем, че за оправданието пред Бога е необходимо нещо повече просто от добри дела, още повече че ти дори тях не си изпълнил всичките. Но спасението за човека не е в простото избавление от наказанието, а във възстановяване на връзката с Твореца. А нима човек сам е способен да се промъкне през пространството и времето, да излезе зад пределите на небесата и така да достигне до среща с Господа? Не. Нужно е Сам Бог да го посрещне. Затова е и казано в Библията: „А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците. Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика: всички съгрешиха и са лишени от славата Божия, оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса, Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прощението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение, за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса” (Рим. 3:21-26).

А как да получи благодат онзи, който сам се е отклонил от Кръщението, това ново Рождение, очистващо ни със силата на Светия Дух? Как могат да се спасят онези, които смятат да се промъкнат и стигнат до Безсмъртния против Неговата воля, опирайки се само на своята мнима праведност? Не, това просто не може да стане!

А всякакви там разговори за аборигените в Африка или Азия са само опит да се избегне решаването на проблема чрез бягство и увличане в разсъждения по неважни за теб въпроси. Защото ти, за разлика от тях, имаш достъп до водата на Кръщението, чрез което можеш да се съединиш с Христа, Който е Единственият Път към Отца (Иоан. 14:3).

Но ще отговоря и на това възражение, за да не възникне повод някой да говори, че Църквата няма решение за него. Библията ясно говори за онези, които са живели извън Откровението: „Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени (защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани; защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават), в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците” (Рим. 2:12-16). И ще бъдат осъдени не за това, че не са знаели за Христос, а „задето не са приели любовта на истината за свое спасение” (2 Сол. 2:10). Всеки човек, който искрено търси Истината, ще я намери. Бог знае сърцата на всички и виновни за своята гибел са самите погиващи. Защото според справедливите думи на св. ап. Павел „Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда; тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри. Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми. Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи; наричайки себе си мъдри, те обезумяха, и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, - затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си; те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин” (Рим. 1:18-25).

Тези думи се потвърждават и от светското религиознание, на което е известно, че на практика всички народи имат спомен за Твореца Бог, но не са пожелали да Му служат, така че, кой е виновен за тяхната гибел? А и разсъждавайки логично, ако отделно взет идолопоклонник и убиец не може да се надява на спасение, то защо милион идолопоклонници и убийци да могат, само защото представляват някакъв отделно взет, живеещ далече народ? Нима Божията справедливост зависи от количеството на населението или от неговото географско положение? Не. Още по времето на Всемирния Потоп Господ показал, че за Него е все едно, колко човека вършат грях или добродетел. Само осем човека съхранили вярност към Твореца и само те били спасени в ковчега. Също така и в Църквата, както в Ноевия Ковчег, се спасяват само онези, които сами са избрали спасяващата сила Божия и са влезли в Църквата чрез Кръщението. Както говори св. ап. Петър: „Образът на тая вода - кръщението (което не е отмахване плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа, Който, като се възнесе на небето, е отдясно Богу, и Комуто се покориха Ангели и Власти и Сили” (1 Петр. 3:21-22).

Така че ти напразно се позоваваш на случая с отдалечените племена. Отговор пред Бога ще даде всеки според делата си. И неправдата на един грешник не ще помогне на друг. Тъй че по-добре човек да не се опитва да разчита на своята мнима правда и да казва, че видите ли: „Бог е в душата ми”, а смирено да получи оправдание от Господа според вярата в Христа чрез светото Кръщение.

<< предишна || следваща >>

„Если ты еще не крестился”

Превод: Свещ. Божидар Главев

* руски сериен убиец – бел. прев.