Св. Николай Чудотворец. Икона от църквата
«Св. Николай» на о. Липно в Новгород от 1294 г.

Не, не може, защото вярата в това, че св. Николай ударил плесница на Арий, за което бил подложен на църковно наказание и затворен в тъмница, се явява вяра на Православната Църква.

Православната Църква съдържа Божественото Откровение в лицето на Свещеното Предание и Свещеното Писание.

Под Свещено Предание разбираме това, коeто истинно вярващите и почитащи Бога чрез слово и пример, предават един другиму от предци на потомци - учението за вярата, законът Божий и свещените обряди; (Пространный Христианский Катихизис, Введение).

Богослужебните книги на Православната Църква, общоприетите в Църквата Жития на светиите, съхраняваната в Църквата иконография на светите Божии угодници – всичко това се явява съкровище на неповредената истина на Свещеното Предание, и в това си качество е предмет на вярата в Църквата.

Явява ли се житието на св. Николай Чудотворец «учение на вярата»? Несъмнено. Иначе Църквата не би го нарекла «правило на вярата». Неговото житие назидава вярващите в Православната вяра.

Благоверният цар Константин, желаейки да утвърди Христовата вяра, заповядал да бъде проведен в град Никея Вселенски събор. Светите отци изложили на Събора правото учение, предали на проклятие арианската ерес и заедно с нея самия Арий, и изповядвайки Сина Божий като равночестен и съвечен на Бог Отец, възстановили мира в светата Божествена Апостолска Църква. Сред 318-те отци на Събора бил и светител Николай. Той мъжествено противостоял на нечестивото учение на Арий и заедно със светите отци на Събора утвърдил и преподал на всички догматите на Православната вяра. Инокът от Студийския манастир Иоан повества за светителя Николай, че по дух той бил подобен на пророк Илия, имал ревност по Бога и посрамил еретика Арий не само със слово, но и на дело, като му ударил плесница.

Отците на събора възнегодували срещу дръзкото деяние на светителя и постановили да бъде лишен от архиерейски сан. Но Сам Господ наш Иисус Христос и Преблагословената Негова Майка, виждайки подвига на светителя Николай, одобрили смелата му постъпка и похвалили Божествената му ревност. Това видели във видение някои от отците на Събора, как от едната страна на светителя стои Самият Христос с Евангелието, а от другата Пречистата Дева Богородица с омофор, като му връщали знаците на неговия сан, от които той бил лишен. Разбирайки по този начин, че дръзновението на светителя било угодно Богу, отците на Събора престанали да упрекват светителя и му въздали чест, като на велик Божий угодник (Жития Святых Святителя Димитрия Ростовского, месяц Декабрь, день 6).

Въпрос: Какво значи да вярваме в Църквата?

Отговор: Това значи благоговейно да почитаме Христовата Църква и да се покоряваме на нейното учение и заповеди, водени от увереността, че в нея пребивава, спасително действа, учи и управлява благодатта, изливана от Единия Вечен неин Глава Господ Иисус Христос (Пространный Христианский Катихизис, часть вторая, о Вере).

Божията благодат учи, а ние съгласно Символа на вярата вярваме, тоест покоряваме се на нейното учение.

Църквата ни учи, че плесница е имало. Иначе едва ли биха повтаряли тази «измислица» голямо множество светии от св. Димитрий Ростовски до св. Иоан Кронщадски. Бог не скрива от Църквата си такива неща. И Бог не допуска Църквата Му да се заблуждава по такива въпроси, като опазва Своите верни от лъжата. Бог не играе с Църквата Си на криеница, но й открива чрез Своя Свети Дух онова, което е скрито за света. Църквата зафиксира и държи неповредено това Откровение в своето Предание. Ние вярваме в Успението и Въведението на Пресвета Богородица. Ние вярваме и в рождението на светителя Николай от благочестивите Теофан и Нона.

Вярваме в Благодатния огън.

Вярваме в Църквата.

А тази «политкоректна версия» на невярващите всъщност разпространява протодякон А. Кураев в своята статия «Денят на свети Валентин».

За да се убедим, че плесницата по бузата на Арий и последвалото лишение на свети Николай от архиерейско достойнство е утвърдено Църковно Предание, е достатъчно да погледнем световноизвестната икона на свети Николай от храма «Св. Николай» на Липно в Новгород датирана от 1294 г. На нея Господ и Св. Богородица подават на своя угодник Евангелие и омофор – знаците на епископската власт. За нито един друг светия няма усвоена такава иконография от Църквата.

Църквата не предполага, нито гадае, избирайки от известните на земната археология версии най-подходящата, а вярва в това, което веднъж завинаги й е открито от Бога. Тази вяра не зависи нито от доказателства, нито от екзистенциален «опит», тя е дар Божий. И тя изисква от християнина подвиг: Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата (2 Кор. 13:5).

Антимодернизъм.ру

Превод: свещ. Божидар Главев