Казал славният Господ: „От човеци слава не приемам” (Иоан. 5:41). Еретическата позиция обаче е противоположна на позицията на Спасителя на света. Еретиците търсят слава от човеците. Те се боят от човеците. И по тази причина се „хващат” за така наречените „славни” хора в човешката история, за да «подкрепят» Евангелието и така да станат по-угодни за човеците от този свят.

Те се оправдават: «Това е, за да ги привлечем!» Но колко горчиво се лъжат! Защото, колкото повече лъжат хората, уж за да ги привлекат към Църквата, толкова повече излъганите ще бягат от Църквата. Колкото повече се показват «просветени», «недуховни», «съвременни», толкова повече народът ще ги презира. Наистина, невъзможно е да се угоди и на света и на Бо­га. В края на краищата, всеки опитен християнин знае, че ако Богу може да се угоди с истина и справедливост, то на света е не­възможно да се угоди по никакъв начин - нито с истината, нито с лъжата, нито с правдата, нито с неправдата. Защото Бог е вечен и неизменен, докато светът е временен и изменчив.

И още казал славният наш Господ на иудеите: „Как можете вие да повярвате (в Евангелието, в Моята Радостната Вест), когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите” (Иоан. 5:44). Това изцяло може да се отнесе към еретическите богослови и напълно обяснява позицията им, както и Божият съд над тях. Ако те търсеха славата, която е от Бога, то те биха вярвали в Евангелието Божие, без да се отклоняват нито надясно, нито наляво. Но те търсят слава и похвала от човеците, и затова се стремят да потвърдят и подкрепят Божието свидетелство с човешко. Това е грешно и неправилно. Защото Всевишният бива оскърбяван, когато за Негово свидетелство се използват човешки свидетелства като потвърждение — да се потвърди от хората това, което Бог свидетелства!

И какви са последиците от това преклонение пред човеците? Опустошителни. Наистина опусто­шителни - за Евангелието, за целия живот, както индивидуалния, така и обществения, и поява на еретически народи. Опустошителни са за вярата, за културата, за икономиката, за морала, за брака, за абсолютно всичко. Защото нашето отношение към Христа, Вестителя на Радостната Вест, определя с математическа точност и нашето отношение към всичко останало.

Еретическите теолози пренебрежително наричат Православната Църква окаменяла Църква. Защо? Защото тази Цър­ква, според тях, «не върви в крак с времето» и «не се приспособява към времето». Но именно в това е и славата на Православието — в това, че то «не върви в крак с времето» и «не се приспособява към времето», а постъпва в съответствие със заповедта на апостол Павел: недейте се съобразява с тоя век (Рим. 12:2).

Как може вечността да върви в крак с времето? И как може абсолютното да се при­способява към преходното? Как може Царството Небесно да се примирява с царството земно? И как може драгоценното да се съединява с евтиното, когато, както е казано, цял свят лежи в злото (1 Иоан. 5:19); та нима ще ограничаваме и поддържаме вечното добро чрез злото, а Небесната светлина ще подклаждаме със земни въглища и нефт?!

Има, наистина, и в Православната Църква някои богослови, които вървят по пътя на еретическите богослови, считайки, че Евангелието не е достатъч­но силно, за да запази себе си и да се защити от бурите на този свят. На тях им допадат еретическите мисли и еретическите методи. Те поддържат еретиците с цялата си душа, но формално остават в Православната Църква — така да се каже, на нейна издръжка. Това са балканските байганьовци и киевските иванушки, на които всичко западно им се вижда по-добро и по-умно - дори отстъпленческото смесено богословие, което е пагано-христологическо.

Православната Църква, като цяло, отхвърля такива богосло­ви и не ги признава за свои, но ги търпи по две причини: пър­во, защото очаква те да се покаят и променят; и второ, за да не би като ги отхвърли, да стане още по-лошо за тях, тоест да ги тласне в обятията на еретиците, и така да се увеличи техния брой и да погинат душите им. Тези богослови се явяват не носители на Православното съзна­ние и Православна съвест, а болни членове на Църковния организъм. Носителят на Православното съзнание и Православна съвест е народът, монашеството и енорийското свещенство.

Православната църква е единствената Христова църква на света, и от самото начало е пазела вярата в Евангелието, без да се отклонява нито надясно, нито наляво, и без да разчита нито на другите вери, нито на езическата философия, нито на природната наука. Защото, когато зрящ човек те води, непотребно и смешно е да питаш слепец за пътя.

Да се посрамят еретическите богослови и главите на еретическите църкви на онези народи, които, използвайки Христа, са се издигнали като господари и водачи на всички земни народи! Има от какво да се срамуват! Защото те са същите като неразумните галатяни, които наченали с дух, а свършили с плът (срв. Гал. 3:3). Те са главните виновници, заради които народите кривнаха от правия път и започнаха да куцат на две колена, кланяйки се ту на Бога в Иерусалим, ту на златния телец в Самария.

Защото и те като неверните евреи погазиха всички Божии заповеди и ходеха след прищевките на света и на своите сърца, така постъпиха те и с Христовата наука, която е господарка на всички науки. Догмат след догмат те подкопаваха и събаряха, евангелска заповед след евангелска заповед обезсилваха, апостолски и отечески предписания отхвърляха, светителските писания осмиваха, а подвижническия пример наричаха измислица.

Най-тежкия удар по Евангелието еретическите богослови нанесоха, когато се усъмниха в божествеността на Месията на света, някои само се усъмниха, а други направо я отрекоха. Скоро след това последва и отричане на всички духовни реалности като отричане на ангелите и демоните, на Рая и ада, отричане безсмъртните слова на светителите и праведниците, отричане на постите, на кръстната сила, на молитвата и т.н.

Накратко, еретическите богослови се занимават с приспособяване и изравняване на истината с лъжата и полуистината още от времето, когато Западът отпадна от Изтока, но особено активни са през последните 150 години. Те приспособяват Небето към земята, Христа към другите «основоположни вероизповедания», а Радостната Вест към останалите вярвания – иудейски, мюсюлмански и езически. И всичко това уж в името на «толерантността» и «заради мира» между хората и народите. Но именно в това е първопричината и причината за войни и революции, нечувани преди в историята на света. Защото Истината не се поддава на изравняване с полуистината и лъжата.

Љубостињски Стослов

Превод: Десислава Главева