Бъди бдителен, човече.
Ако знаеш признаците на антихриста:
не ги помни само за себе си,
но и на всички щедро разгласявай.

Св. Кирил Иерусалимски

Дошло ли е време да се бяга от антихриста

За съжаление, заради нагнетяваната в последно време „цифрофобия” и истерия около новите документи, някои православни християни не забелязаха примката, заложена пред тях.

Причината за това явление се явява съзнателното, а понякога и несъзнателно пренебрежение към светоотеческото учение. Накъде води това ние знаем от историята на старообрядческия разкол. Ако известна част от тогавашните православни християни имаха повече доверие към светоотеческото учение, те не биха измислили свое лъжеучение за духовния антихрист, който бил се възцарил в света през 1666 година и не биха изпаднали в разкол, погубвайки безсмъртните си души. За това, че именно учението за възцарилия се в света антихрист увличало и удържало старообрядците в разкол, свидетелства известният наш мисионер Павел Пруски. „На мен самия често ми се е случвало да слушам и да съм свидетел, – пише о. Павел, — как безпоповските учители чрез тълкувания за идването на антихриста, увличали в сектата неопитните и невежи хора ^[1] .

Числото 666 присъства в баркодовете в доста абстрактен вид. В реалния живот това число често се среща, при това съвсем явно. Съществуват множество партии, обществени и други организации, и техните членове са имали и имат членски карти и удостоверения. Все на някого се пада карта или удостоверение с пореден номер 666. В големите градове има училища, а в големите блокове апартаменти с номер 666. Дори в Светата Библия има страница с такъв пореден номер. Ако числото 666 е гибелно само по себе си, то в изданията на Свещ. Писание след страница 665-та би трябвало да следва 667-ма. И това би било съвсем естествено и понятно за всички.

Нима всички притежатели на такива карти, всички обитатели на такива апартаменти и всички учещи в училища с този номер са продали душите си на дявола? Нима да се живее в апартамент или да се ходи на училище с номер 7 (число, символизиращо седемте църковни тайнства или седемте Вселенски събора) е по-богоугодно, отколкото това да става в такива с номер 666? Питагореецът, който постоянно се появява в църковната история под различни видове, а в началото на века се е явил във вид на имебожник, ще каже, че разбира се, неслучайно човек посещава училище или живее в апартамент с такъв дяволски номер. Но православният християнин, който е далеч от суеверията, защото вярва в Живия Бог, знае, че с еднакъв успех може да спаси душата си или да я погуби, независимо от номера на апартамента, в който живее.

Числото 666 е просто числото, което се предхожда от 665 и след което идва 667. Нищо повече. То не е по-лошо или по-добро от всяко друго число. Числото 666 само по себе си не се явява сатана, така както и числото 3 не е Света Троица. Ние не се покланяме на числото 3 и изобщо не се боим от числото 666. Ние не сме питагорейци, а православни християни. Не всяко име Иисус е свещено и божествено, защото в историята, освен Богочовека, е имало много други носители на това име. Но отнесено към нашия Господ името Иисус вече е име свято и божествено. Така също и числото 666 не е гибелно. Числото, обаче, с което ще се запечатват поклонниците на антихриста несъмнено ще бъде гибелно и ще отправя в огнената геена всички повярвали в антихриста като в Бог заради лъжливите му чудеса. И целта на Тайнозрителя съвсем не е била да ни внуши мистичен ужас пред числото 666 като число. Когато се яви антихристът, тогава несъмнено сумата от буквите на неговото име ще дава това число. Това е един от признаците на антихриста. За да нямаме никакви съмнения, че явилият се строител на Иерусалимския храм, благочестивият на вид велик чудотворец всъщност е последният Христов враг, Христос ни е открил чрез св. Иоан Богослов и този признак и оръдие на сатаната.

Що се касае до наблюдаващия се в днешно време все по-усилващ се процес на компютъризация на много страни от живота и дейността на съвременния човек, което по мнението на мнозина нарушава нашите права и ограничава свободата на личността, то трябва да отбележим, че свободата на нашата личност е ограничена и правата й са нарушени много отдавна, още след грехопадението на нашия праотец Адам. Именно оттогава до нашата душа имат достъп злите духове, които водят срещу нас непрекъсната мислена война. И информацията за нас, която владее князът на тъмнината, този същият, който ще се всели в антихриста, е всецяла и пълна. Много често ние забравяме своите зли дела, но сатаната не ги забравя. Колкото и успешно да се развива компютърната индустрия, тя никога няма да може да достигне до възможността да събира такъв обем информация за нас, с какъвто вече разполагат злите духове. Само че, нито мислената бран на злите духове, нито пълната тяхна информираност по отношение на Божиите угодници живели на земята, не попречила на тези угодници с Божия помощ за завършат достойно жизненото си поприще и да влязат в небесните обители. Тези неща няма да попречат и на нас, ако вярваме в Христа и в този живот се ръководим от светоотеческите писания, а не от неграмотни и много съмнителни публикации.

Разбира се, можем да разберем загрижеността, която проявиха някои православни християни, когато баркодовете се появиха и започна тяхното разпространение. Понятни са съмненията по отношение на баркодовете, изказани от атонския старец Паисий пред неговите ученици през 1984 година. Само че от времето на въвеждането в обща употреба на пластмасовите карти с баркодове изминаха две десетилетия и трябва да разберем загрижеността и на онези, които вярват на Словото Божие и светоотеческите творения, и които ни убеждават, че гоненията на Божията Църква от страна на антихриста ще продължат хиляда двеста и шестдесет дни (Откр. 12:6). Дори да отчетем, че от времето на внезапното появяване на антихриста до неговото окончателно низвержение от Христос ще изминат седем години, то и в този случай времето на съществуване на мнимия печат на антихриста (баркодовете) превъзхожда всички възможни срокове. Поддръжниците на мнението, че пластмасовите карти се явяват печат на антихриста, вместо да наричат съмняващите се в това „предтечи” и „приятели на антихриста”, би следвало да обяснят на съмняващите се, защо при толкова дълъг срок на разпространение в света на печата на антихриста не е наличен нито един от останалите признаци за идването на самия антихрист в света. Ако хората вече приемат печата на  антихриста, тогава къде са Енох и Илия, които ще убеждават хората да не го приемат?

Възразяват така: Макар ИНН все още да не се нанася на челото и на  дясната ръка, все пак не трябва да се приема ИНН (или баркодовете), защото те се явяват предтеча на антихристовия печат и от приелите ИНН отстъпва благодатта на Светия Дух, а когато дойде антихристът, приелите ИНН ще се поклонят и на самия него.

Но ако от приелите ИНН отстъпва благодатта на Светия Дух и те в бъдеще ще се поклонят на антихриста, тогава в настояще време (или по-добре да кажем преди 20 години) ние би трябвало да видим да проповядват и да забраняват приемането на баркодовете не просто благочестиви отци и братя, а слезлите от небето пророци Енох и Илия. Именно проповедта на слезлите от небето пророци, според думите на преп. Ефрем Сирин, ще направи тъй, че на Съда всички повярвали в антихриста да нямат никакво оправдание.

Мнението, че баркодовете са предтеча на антихристовия печат и че печатът на антихриста ще има вид на баркодово обозначение, се явява освен това и едно много опасно мнение. Неслучайно отците на Църквата, които са били хора с доста по-високи духовни дарования от някои съвременни благочестиви отци и братя, са отнесли въпроса за вида и природата на печата на антихриста към времето на действието на самия антихрист на земята. Твърдото възприемане на печата на антихриста като баркодово обозначение може да се окаже съдбоносно за много православни християни, ако се окаже, че истинският печат на антихриста е нещо различно от баркодово обозначение. Православната вяра е вяра не само за интелектуалците (специалисти по съвременни компютърни технологии), но също така и вяра на простия народ. Нали и апостолът говори, че числото на звяра ще бъде число човешко, а не компютърно. Получава се така, че православните баби в отдалечените руски селца или отреклите се от света монаси трябва да изоставят своя молитвен труд и спешно да се заемат с учебниците по компютърно програмиране и с четене на специална литература за кодификация и баркодове, за да се убедят, дали има или няма шестици в баркодовете. И как да не се заемеш с подобно четене, когато някои издания не престават да плашат хората с тази всеобща компютъризация на човечеството?! Та за каква обща компютъризация може да става дума, когато в много райони на Русия хората месеци наред седят без ток!

Православните християни не трябва да се водят по думите на някои проповедници и публицисти, които им рисуват картини на вече сбъдващите се, според тях, апокалиптични събития: И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му” (Откр. 13:16–17).

Именно натам, казват, вървят нещата: ИНН, след това пластмасови карти, след това отмяна на парите в наличност и повсеместен преход към електронни сметки и разплащания. След това, казват, когато хората започнат да губят картите, по тяхна молба, ще започнат да им имплантират на дясната ръка и на челото чипове с техните номера...

Нима православните християни, чието въображение е поразено от тези картини, никога не са чували за хакери и компютърни вируси? Забравиха ли с каква тревога не много отдавна светът очакваше 2000-та година, опасявайки се от срив на компютърните системи и свързаните с това катастрофални събития?

Нека и ние си представим, че светът е преминал към виртуални пари и този срив (било заради вирус или хакерска атака) се случи и се загубят всички данни в централните и всички останали компютри за финансовите средства, както на богатите, така и на бедните. Причина за такъв срив могат да станат не само вирусите или хакерите, които усъвършенстват своето изкуство заедно с развитието на компютъризацията, но също и природни катаклизми и стихийни бедствия. Какъв кошмар би очаквал тогава човечеството!

Компютърът, колкото и да се усъвършенства, никога няма да се превърне в безплътен дух, който да не може да бъде заплашван от външни физически фактори, а винаги ще си остане „машинка”, според мъдрата забележка на нашия старец о. Иоан Крестянкин. Тази машинка, която направиха „плашило на нашето време”, справедливо пише почитаният от мнозина старец, може да бъде както полезна, така и вредна за ползващите я, но не следва да бъде превръщана в апокалиптичен „звяр”. Още повече, че тази „машинка” – суперкомпютърът „Звяр” в Страсбург, с който вече петнадесет години плашат православните християни, за толкова години отдавна трябваше да е ръждясал и технически остарял. Но за целите на настоящите смутове, той изведнъж отново се оказа суперсъвременен компютър, способен да постави всички жители на света и особено в Русия под тотален контрол.

Отъждествяването на баркодовете с печата на антихриста е свързано с името на атонския старец Паисий (Езнепидис). Това отъждествяване о. Паисий направил заради трите компютърни шестици, намиращи се в баркодовете. Но отъждествявайки баркодовете с печата на антихриста, о. Паисий влязъл в явно противоречие с Православното учение, според което с печата на антихриста ще бъдат запечатвани само онези, които повярват в антихриста като в Бог, изключително заради лъжливите му чудеса. Но ако печатът вече се разпространява, тогава значи и антихристът е вече в света. Именно този естествен въпрос бил зададен на о. Паисий по време на интервю. Чувайки мъглявите разсъждения на стареца за масоните и за механизмите, с помощта на които те искат да установят диктатура над човечеството, събеседникът му задал директен въпрос: „Тоест по-просто казано, отче, изобщо всички тези механизми са свидетелство за пришествието на антихриста?” Въпрос, както се казва, в прав текст. Ако печатът на антихриста се разпространява, то и антихристът вече трябва да е в света. Но ако е в света, тогава кой е той? Разбираемо е, защо о. Паисий не можел да посочи на своя събеседник някого, който да е антихристът и затова отговаря с „не”. ^[2] След такъв отговор би следвало да му бъде зададен въпросът: „Ако антихристът още не е дошъл, защо ти, отче, разпространяваш слухове за приемането от хората на антихристовия печат? Ако сам признаваш, че числото 666 е вложено от евреите като числото на талантите злато, които ежегодно постъпвали в хазната на цар Соломон, то защо смущаваш незнаещите, казвайки, че приемайки печата, човек се отрича от Бога?”

За съжаление, не малко незнаещи хора са приели за съвършена истина лъжливото мнение на о. Паисий. Един от тях е иеросхимонах Рафаил (Берестов). С цел по-силно да стресне своите читатели о. Рафаил в едно свое „Обръщение” привежда изречението на о. Паисий: „Ако някой приеме новия паспорт с баркод или карта с тайните три шестици в идентификационния номер, той губи Божията благодат и в него се вселява бесовска енергия” ^[3]. Според думите на отец Рафаил в друга публикация, ИНН е „мистично кодиране на Христовите овци” ("Русский Вестник", 2001, № 7).

Що се отнася до новия световен ред, който се строи, откъде някои черпят своята увереност, че този ред ще бъде построен? Словото Божие и отците на Църквата говорят, че антихристът ще се яви внезапно и ще се възцари над света, използвайки анархията в държавите, появили се след Римската империя, и това негово появяване съвсем няма да бъде следствие и последен етап от построяването на някакъв световен ред. Нима забравихме, как преди десет години претърпя крах строителството на един такъв световен ред – комунистическия? А в зората на неговото строителство не само самите комунисти, но и много християни бяха уверени в тържеството на комунистическия глобализационен проект в целия свят. Когато в Русия дошли на власт болшевиките, много християни видели в това настъпването на антихристовите времена и боейки се да не се осквернят с печата на антихриста, отказвали да влязат в колхозите и да получат паспорти. Православната Църква, която се молела за съветската власт, наричали слугиня на антихриста. Пред църквите предпочитали катакомбите. Но всички тези години, през които неразумните катакомбници бягали от антихриста, Благодатният Огън на Гроба Господен, както и преди бил приеман Православният патриарх, и както и преди в Църквата, по действието на Светия Дух, просиявали светци. А къде са сега безсмъртните души на умрелите в разкол с Църквата катакомбници? Ще помене ли Господ многото лишения на доброволните изгнаници? Техните молитви, пости, бдения?... „Не се лъжете, братя мои! – призовава свещеномъченик Игнатий Богоносец. – Който върви след въвеждащите разкол, няма да наследи Царството Божие” ^[4].

Разбира се, трябва да се съгласим, че баркодовете и ИНН са изобретение на сили враждебни на Христа и Църквата. Но каква цел са преследвали тези стратези, упорито внедрявайки трите компютърни шестици в баркодовете? Очевидно за да създадат илюзия за „печат на антихриста”, подстрекавайки православните християни към отказ от баркодовете, към смутове и разколи в Църквата и към бунт срещу държавата. Целта на тези хитри врагове на Христовата Църква била първо, да се подиграе с православните, и второ, да дискредитира православните в очите на властите, като едновременно с това да представи православните пред т. нар. цивилизован свят като глупави хора, които в бъдеще може лесно да бъдат обявени за мракобесническа секта с всички произтичащи от това последствия. Някои лукави умници специално се опитват да предизвикат конфликт между Църквата и държавата. Но ние не бива да забравяме, че вселенският учител на Църквата св. Иоан Златоуст настоятелно препоръчва на православните християни да избягват ненужните конфликти с държавата.

Някои православни християни са дотолкова убедени, че пластмасовите карти с баркодове са печатът на антихриста, че отказът от ИНН изкарват най-великият духовен подвиг. „Настъпва такова удивително време, - пише авторът на статията "Можно ли избежать ИНН" („Русский Вестник”, 2000, № 43–45), - когато хората без никакви други заслуги пред Господа, чрез единия само отказ от приемането на номер ще влизат в Царството Небесно. И обратното, приелите „печата” със сатанинската символика се лишават от спасение, независимо от това, какви заслуги са имали пред Църквата”. Отказалите се от ИНН авторът уподобява на последните християнски мъченици, които в Царството Небесно ще бъдат по-високо от първите мъченици за Христа. В същия „Руски вестник” (2001, № 7) някой подписал се като "прот. Ник. А.", говори за подписващите многобройни обръщения против приемането на ИНН: „Сега имената им са написани в Господнята Книга на Живота”. Но ето че самият автор, осъждайки в тази статия духоносния старец на нашата Църква, изповедника на вярата о. Иоан Крестянкин, не пожелал да подпише статията си с пълното си име, тоест по неговата терминология не пожелал да бъде вписан в Господнята Книга на Живота.

Отците на Църквата наистина поставят подвига на последните мъченици по-високо от този на тези от първите времена. Защо обаче? „Мъчениците пострадали до сега, казва св. Кирил Иерусалимски, са се борили със самите хора. При антихриста те ще водят бран лично със самия сатана”. Защото „сатаната ще използва” антихриста като оръдие и „лично ще действа чрез него” ^[5].

Показателно е, че „Руски вестник” в своето последователно неприемане на ИНН, стига до извода, който православните (вероятно по плана на масонските стратези) следва да направят: „Трябва да се разделим с надеждата да запазим вярност към Христа и в същото време да живеем в големите градове”(2000, № 43–45). Продажбата на домовете на православните в Москва, Санкт-Петербург и другите големи градове, и бягството към отдалечените кътчета на Русия се привижда на „Руски вестник” като най-сигурното средство за влизане в Царството Небесно. Разбира се, Господ няма да допусне това, но нека си представим, че всички православни последват този съвет и напуснат своите домове, намолените храмове и манастири, и побягнат в далечни земи, доброволно избирайки за себе си живот в пусти краища или православно гето... Какво ще стане тогава с православна Русия? Чувстват ли авторите на подобни статии поне някаква минимална отговорност за непредсказуемите постъпки и разрушените съдби на много от своите читатели (уволнение от работа, което би обрекло цели семейства на полугладно съществуване, напускане на Москва и т. н.)? А и угодна ли би била Богу такава жертва, извършена по-скоро от страх пред мнимия антихрист, и съвсем не заради Христа?

Както днес е известно, ИНН при въвеждането в компютърната система вече не ползва системата на кодиране на баркодовете EAN-13/UPC, а съвсем друга система. В последно време това признават и самите активисти на движението „За право на живот без ИНН” (вж. „Руски вестник” 2001, № 7), но лукаво се измъкват, твърдейки, че шестиците „ще бъдат добавени автоматично без нашето разрешение в компютърната система при международната регистрация в глобалната информационна система”. Но да попитаме авторите: Ами ако не се добавят? Но на авторите вероятно много им се ще тези шестици обезателно да се добавят, иначе против кого и какво биха се борили? При това следва определено да кажем, че ако те (шестиците) бъдат добавени „без наше разрешение”, това по никакъв начин не може да ни се вмени в грях.

Трябва да споменем още едно голямо изкушение за православните, които биха станали „бегълци по горите”. В края на времената антихристът непременно ще дойде за да прелъсти всички хора на земята. И антихристовото пришествие ще бъде съпровождано именно от тези признаци, които посочват апостолите и отците на Църквата. В частност, сумата от буквите на името на антихриста, ще дава числото 666. Князът на тъмнината, който по Божие допущение ще се всели в антихриста, по-добре от всеки възможен компютър владее информацията за най-малките подробности от живота на всеки човек, както за допотопните, така и за живелите след потопа, поради което няма да му бъде нужна никаква компютъризация. Антихристът във всичко ще се уподобява на Христа. Не е ли възможно тогава някои православни християни да видят в него своя спасител? Не е ли възможно, след като дълго време са бягали от мнимия антихрист, да се поклонят на действителния антихрист? И бягайки от мнимия печат, да приемат действителния?

<< предишна || следваща >>

Списание „Благодатный огонь”

Превод: Свещ. Божидар Главев

[1] Собрание сочинений Никольского единоверческого монастыря настоятеля архимандрита Павла. М., 1883. Ч. 1. С. 63.

[2] Электронное жало антихриста. М., 2000. С. 58.

[3] Русский Вестник. 2000. номер 15–16.

[4] Раннехристианские Отцы Церкви. Брюссель, 1978. С. 129.

[5] Св. Кирилл Иерусалимский. Творения. М., 1855. С. 261, 258.