Често лично и чрез писма хората ме молят да ги науча да се молят. Първото, което отговарям на такива молби, е че е необходимо да има постоянство. Има много хора, които си спомнят за молитвата към Бога, само когато Той ги посети с някакво нещастие или тежка скръб, а обикновено изобщо не Му се молят. Такива молитви едва ли биват чувани от Него.

Древните римляни имат една мъдра пословица: "Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство". Само непрестанната като падаща капка молитва смекчава окаменялото без нея сърце.

На молещите да ги науча на молитва давам два важни съвета: Да бъдат постоянни в молитвата и нито ден в живота си да не остават без молитва, както и да произнасят внимателно и задълбочено всяка дума от нея. Да не подражават на сектантите, които в гордостта си презират молитвата на великите светии, и съчиняват свои шаблонни, нискодуховни молитви.

Дяволът и неговите ангели с всички сили се стараят да отвлекат вниманието ни от дълбоките и благодатни слова на църковните молитви, написани от свети хора. Те настойчиво и ловко отвличат ума ни някъде встрани, особено когато думите на молитвата се отнасят към самите тях, когато просим от Бога защита от тях окаяните. Само задълбоченото внимание при четенето на църковните молитви може да ни защити от тези техни козни. Това е доста по-трудно при четенето на молитвите наизуст, отколкото при четене от молитвеника.

Много важно е да си изработим навика да улавяме себе си при всяко отвличане на вниманието и отново да прочитаме онези думи, от които бесовете са успели да отвлекат вниманието ни. Това най-леко се постига при ежедневното четене на Иисусовата молитва по броеница, като не по-малко от сто пъти повтаряме „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния (или грешната)”.

В края на всяка молитва при думите „помилуй ме грешния” трябва да си спомняте най-тежкия и скверен свой грях, и когато се утвърдите в този навик, постепенно се научете да си спомняте и за всички други грехове.

Всяка от тези сто Иисусови молитви ще дълбае вашето сърце както непрестанно падащата капка вода дълбае камъка, и ще се смекчи, и ще се сгрее вашето хладно сърце от великата Иисусова молитва. Такова ще бъде действието и на другите велики молитви, особено на молитвата на преп. Ефрем Сирин, която за съжаление се чете само през Великия пост.

При честото повторение на тази молитва благодатните й думи ще оказват благодатно въздействие върху вас, ще привикнете да чувствате отвращение към онези пороци, за които говори преп. Ефрем Сирин, просейки Бог да го избави от тях – духа на суетата, празнословието, осъждането на ближните. Ще привикнете да просите от Бога добродетелите целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов, и да си спомняте своите прегрешения.

Ето това отговарям на хората, които искат да ги науча да се молят. Но, разбира се, не са достатъчни само усърдни молитви, за да стане човек храм на Светия Дух, близък и дори приятел на нашия Господ Иисус Христос. Трябва да се изпълняват също всички Христови заповеди и преди всичко заповедта за любов и милосърдие към ближния. За това би трябвало много да говоря, повтаряйки онова, което съм ви казвал неведнъж.

Ще кажа само как се преобразява сърцето на онези блажени хора, които са твърди и постоянни в молитвата и добрите дела. Ще кажа, че всяко добро дело оставя по-малка или по-голяма следа в сърцето на извършилия го.

Дори ниският поклон пред бедния, получил милостиня от твоите ръце, несъмнено ще остави следа в твоето сърце. И тези следи все по-често и по-често, записващи се в сърцето на добротвореца, ще действат и върху него подобно на постоянно падащата и дълбаеща камъка капка. Те ще смекчават сърцето, което твори добро, ще го очистват и благодатно ще го променят. И колкото повече добри дела извършваш, толкова по-високо ще се възнася твоят безсмъртен дух от земната нечистота и неправда към небесата, в които цари всесъвършената и абсолютна Божия правда.

Ще се издигаш все по-високо и по-високо от земята, все повече и повече ще вдишваш чистия небесен въздух, и все повече и повече ще се приближаваш към Бога. А когато завърши твоят земен път, смъртта ще бъде радостна, защото ще бъде просто преход към вечно блаженство. С което да сподоби всички нас Триединният и Всесвят Велик наш Бог! Амин.

Архиепископ Лука (Войно-Ясенецкий). Проповеди. Т. 2.

1957 г.

Превод: Свещ. Божидар Главев