Сега, след като в някаква степен ми се удаде да разкрия пагубното влияние на псевдоправославното учение на о. Александър върху моето духовно състояние, ще се опитам да обясня ролята на това учение в моя последващ ужасен избор. Това стана вече през 1990 година (скоро след гибелта на о. Александър), когато аз изведнъж се оказах в страшната секта на «Богородичния център» (БЦ) и останах в нея за дълго. Поразително, но там стигнах до парадоксалния извод, че най-после намерих истината, което беше знак за моята пълна безпринципност. Без да снемам от себе си отговорността за лекомисленото си предателство към Руската Православна Църква (РПЦ), се осмелявам да твърдя, че моят избор беше напълно и безусловно обоснован от «катехизацията» на прот. Александър Мен.

В списание «Собеседник» от 1990 г. прочетох статията «Плач Богородичен». В нея пишеше, че на някакъв «старец» Иоан му се «явила» Богородица, която поискала от него да тръгне из Русия с призиви за покаяние, тъй като в последните времена Русия и целият свят щели да погинат. Без да имам, «благодарение» учението на о. Александър, ни най-малка представа за лукавите козни на дявола, както и възможност да чуя по онова време съвременните предупреждения на Църквата за псевдостарчеството, аз съвсем безотговорно повярвах на думите на «богородица». Нямах никакви основания да се съмнявам в тях, защото о. Александър често казваше: «Ако ние вярваме, че Бог се открива, — то Той наистина се открива на всекиго различно». Още повече, че «Самата Царица Небесна», която се явила на този «старец» Иоан, призоваваше не към празни приказки, а към подвижническия път на покаянието: «Господ бе разпнат за вашите грехове ... Бог не трябва да се изследва, Той трябва да се следва». Това беше в пълно съзвучие с моето търсене на мистичните дълбини на вярата, за които нямаше и дума у о. Александър. Едва по-късно осъзнах, че точно тази мистика бе не от висините, а от низините. Но в онова време призивът за покаяние прозвуча буквално като гръм от ясно небе. Защото на „ясното небе” на отец Александър съжителстваха всички религии, «ориентирани, както и в китайското миросъзерцание, към въпросите от живота». Тук обаче явно нямаше нищо общо с «китайското миросъзерцание», тъй като «Русия погиваше», и хич не ни беше до «въпросите от живота», защото, както се оказа, за да спасиш себе си и цяла Русия, а оттам и целия свят, излизаше, че трябва да се каем.

И мисълта за необходимостта от покаяние, която у о. Александър беше задушавана от интелектуалното му мъдруване, зае в моето съзнание полагащото й се главно място, достойно за един християнин. Още повече, че сподвижниците на «стареца» разясняваха, че не са някаква си секта, защото самият «отец Иоан» бе ръкоположен в т. нар. «Истинно-Православна Църква», която в следреволюционните години се отдели от РПЦ. Последната, според ИПЦ, била тръгнала на сделка с властта и вместо покаяние проповядвала светски ценности. Тази мисъл не беше нова за мен, защото можах сама да се убедя в проповедите за светските ценности на лекциите на о. Александър - «Религиите в света са част от културата» (брошура на Марк Макаров, с. 26). Аз и не се досещах, че е съвършено недопустимо да се отъждествяват синкретичните възгледи на о. Александър със светоотеческото учение, съхранявано в Православната Църква.

За мен на този етап беше съвсем естествено да избера БЦ, считайки го за по-православен от РПЦ, защото в него за пръв път чух призиви за покаяние и аскетически подвизи, нещо за което дори не можеше да се мечтае в проповедите на о. Александър. Затова и дълго не виждах в тази моя стъпка предателство към Православната вяра. Освен това, там неочаквано ми бяха отворени очите за духовната същност на екстрасензориката, на която охотно ме бе благословил о. Александър. «Духовникът» от БЦ, (който за известно време се беше подвизавал в Оптина Пустиня), строго ми разясни, че екстрасензориката е окултизъм, а окултизмът — най-тежък грях и богоборчество. Прозряла с ужас вършеното до момента от мен и напълно отхвърлила предишните заблуди, в това число и приетите от о. Александър, които чак тогава осъзнах, аз най-безотговорно започнах да се доверявам на «наставника» от БЦ като на носител на християнската истина.

Бях в пълно неведение, че «прозрението» за греховността от окултизма, както и наставленията за нуждата от покаяние, можех да получа още тогава от всеки редови батюшка на РПЦ, който при това нямаше лукаво да мъдрува на тема „световните религии”. Но в това време смятах, че не бива да се обръщам към свещеници, защото те били заети само с требите си, докато «свещениците» на БЦ бяха достъпни, а «божията майка» призоваваше да се чете «Лествицата» и да се изпълняват нейните наставления.

Въпреки това никого, който търси истината и покаянието, не бих посъветвала да се „забие” в БЦ. Да пази Бог! Защото този център, въпреки че се именува Богородичен, съвсем не е такъв. А тези откровения, които едва ли не ежедневно се дават на главата на тази секта Вениамин Береславски, обявил себе си за пророк Иоан, идват от беса, нагло присвоил си името «Богородица». Но за да разбера тези неща, наложи се много години да се „подвизавам” там, тъй като бесът е много коварен. Той и към покаяние призовава, и към носене на кръста, проповядва също любов към Бога и ближния. Ала в същото време хитро смесва Евангелската правда с бесовските си лъжи.

Свети Николай Сръбски определя тази адска смес така: «Смесени заедно добро и зло дават зло, - и добавя, - Бог и дяволът не могат да бъдат заедно под един покрив» («Мисионерски писма»).

А свети Игнатий Богоносец в своите «Послания» пише: «Към отровата на своето учение еретиците добавят от учението на Иисуса Христа, за да предизвикат доверие към себе си, но така поднасят смъртоносна отрова в подсладено вино. Незнаещият това охотно я приема и заедно с пагубното удоволствие приема смъртта» (глава 6).

Този псевдобогородичен бяс призоваваше своите лекомислени последователи на висотата на аскетическите подвизи като упорито им предлагаше да следват исихаста преподобни Симеон Нови Богослов; препоръчваше им по 3 хиляди поклона на ден и по 2–4 часа сън през нощта, въпреки православното учение за трезвение и смиреномъдрие; надсмиваше се над своите ученици, довеждайки ги до състояние на дълбока прелест, а накрая - до помрачение на ума. Тези учители, които в Православната Църква особено много предупреждават за подобни измами като свети Игнатий Брянчанинов, Теофан Затворник и др., дръзкият бяс клеветеше чрез главата на сектата Береславски. Възползвайки се от духовната неграмотност на членовете на сектата (в това число и на самия Береславски), той водеше всички към явна погибел. Спекулирайки с Евангелските истини, злият дух (под маската на Богородица) ловко им поднасяше в началото малка смесица от лъжи, а след нея, когато душата стане по-малко чувствителна към неговата измама, ги натъпкваше вече с истинската си, пълна с отрова, лъжа. И всичко това се предлагаше под вид на християнство и от светото име на Божията Майка.

И тук характерно за главата на сектата беше, че след началото на неговата практика, когато се е опитвал да следва монашеско-аскетическия път на Православието, впоследствие, подобно на прот. Александър Мен, започнал да синтезира православно-католически вариант на вярата, за да стигне накрая до идеята за построяване «Храма на света» — мечта, напълно съзвучна със стремежите и на самия протоиерей Александър Мен за обединение на всички религии. Покаянието, към което в началото със сълзи призоваваше «богородица», скоро ловко превърна в негова карикатура. След което тази лукава „дама” предложи католически вариант на «подвижничество» - така наречената «любов», (заменила «стигналото до задънена улица» покаяние) — идея, съвсем присъща и на о. Александър.

Тази външна «любов» се въплъти в БЦ под вид на танци и хора, примесени с евхаристийни молитви. Преди причастие започнахме да се прегръщаме, както и да се отдаваме на всякакви други екзалтации. Многохилядните събрания в огромни зали започнаха да се наричат „събори”. На тях идваха инославни, главите на дзенбудистите, будистите и хора с всевъзможни религиозни ориентации. В качество на най-скъпи гости там бяха приемани и дисиденти, в това число и църковни.

От църковните дисиденти, присъстващи на «съборите» на БЦ мога да посоча художника-авангардист Стефан Линицки (днес «митрополит» на една от онези «истинно-православни» лъжецъркви), журналистката Зоя Крахмалникова, а също и бившия свещеник на РПЦ (и приятел на о. Александър Мен) Глеб Якунин. Всички те превъзнасяха главата на БЦ, удостоявайки се на свой ред с ответни превъзнасяния от него, а Глеб Якунин, в частност, твърдеше, че най-накрая намерил в лицето на БЦ истинската църква в Русия, защото предишната – РПЦ - окончателно погинала. Наистина, въпреки този така възторжен отзив, той съвсем не бързаше да стане член на БЦ, а се присъедини към една от онези лъжецъркви, в които прот. Александър Мен е «канонизиран» и почитан като светец.

Членовете на БЦ дори не подозираха, че думите на тяхната «богородица» са лъжа. Те биваха призовавани «да се каят само за своите грехове и никого да не осъждат». Ловко манипулирани посредством това известно православно аскетическо правило, лукаво го преиначаваха и по този начин задушаваха всяко критично осмисляне на ставащото като издигаха за норма потъпкването на Божиите заповеди.

Едва когато се усъмних в истинността на самото „слово на богородица”, аз започнах да намирам в него не просто подозрителни места, а и несъмнени доказателства за лъжовността на цялата серия „богооткровения”. И сред сълзливо-сантименталните потоци от псевдодуховна „вода” намерих едно от въпиющите „откровения” на „богородица”. Това беше обръщение към нейния „пророк”: „Апокалиптичният Месия ще дойде и ще действа в теб”. Коментарите са излишни, защото Месията (Иисус Христос) ще дойде на облаци и ще съди всички нас, в това число и лъжепророците. А лъжепророкът Береславски, на когото безсрамният бяс обещава такава славна мисия, е погубил много души с бесовските си бълнувания (в това число и собствената си душа, за която никой не му пречи да се погрижи, ако изведнъж прогледне и види състоянието си), и е способен и нови души да погубва, защото и до днес привлича към себе си духовно неграмотни хора. Затова и аз, отклонявайки се от темата за о. Александър Мен, призовавам прелъстените от Береславски и самия Береславски: „Опомнете се! Така нареченото „Слово на Богородица” ви води към вечна гибел. Никога не е късно човек да прогледне. С Божията помощ може да се намери изход”.

Печален факт е, че във връзка с есхатологичните настроения в Руската Църква, сред нейните енориаши се разпространяват тъй наречените „откровения на Богородица”. Така например един православен манастир разпространява листовки с „молитви и пророчества на богородица” взети... от писанията на Береславски!

И още една лъжлива представа битува сред ревностните не по разум православни – представа, която повсеместно се натрапва като критерий за святост, а именно, че мироточивите икони (в това число и самочинно направените), свидетелстват безусловно, както за светостта на изобразената личност, така и за истинността на тези лъжовни течения, в които ревностните „учители” въвличат наивните. Като предпазно предупреждение срещу такава ерес нека ни бъдат примерите за многобройните миро- и сълзоточения в сектата БЦ, ставащи дори по време на безчинните шутовски танци пред „олтара” и по време на проклятията „всем миром” на неугодните членове на сектата, а също и факта, че в домовете на някои от сектантите мироточи на практика всичко – и портретите на вождовете на сектата, и богохулните антицърковни книги. В резултат на всичко това стопанките на тези мироточиви домове започват да „пророчестват” по образ и подобие на Береславски, вместо да се каят, към което явно ги призовава Господ, допускайки подобни мироточения. Обикновено домораслите пророчества се оказват неугодни за самия Береславски, а „пророкуващите” изпадат в тежко състояние на умопомрачение. Има над какво да се замислят православните търсачи на чудеса, самочинно канонизиращи угодните им личности.

<< предишна || следваща >> 

„Благодатный Огонь”

Превод: Десислава Главева