1. От Григорий Двоеслов

За избраните в Евангелието се казва: „В дома на Отца Ми има много жилища (Иоан. 14:2). Ако всички праведници биха имали равно въздаяние в блажената вечност, там би имало едно жилище, а не много. Но те са много заради това, че праведниците ще бъдат разпределени в тях според своя чин, за да могат заедно да се радват на своята праведност. А това, че живеещите в много обители, ще получат всички по динарий (срв. Мат. 20:1-16) означава, че блаженството е едно и всички, които са там, ще го придобият. Но едно и също въздаяние има различна мяра за различните дела.

Колкото до грешниците, то за Съдния ден Господ е казал: „А по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят” (Мат. 13:30). Това значи, че ангелите-жътвари ще свържат грешниците, за да се мъчат с подобни тям грешници – горделивци с горделивци, блудници с блудници, сребролюбци със сребролюбци, лъжци с лъжци, завистници със завистници, неверници с неверници – и те всички ще бъдат хвърлени от ангелите в местата на мъченията и там ще горят.

2. Петър: Кажи, моля те, защо в тези последни времена за душите се откриват много неща, които по-рано са били скрити? Не затова ли, за да ни бъде явено и да видим идeщия век в явни откровения?

Григорий: Точно така е, както мислиш. Колкото по-близо е краят на този свят, толкова по-явни са знаменията, които свидетелстват за приближаването на бъдещия век. В този свят ние не можем да виждаме дори мислите един на друг, а в бъдещия век всеки ще вижда какво има в сърцето на другия. Затова сегашният свят е подобен на нощ, а бъдещият - на ден.

Когато свършва нощта и започне едва-едва да се развиделява, преди изгрева светлината и тъмнината някак си се смесват. Нощната тъмнина вече преминава, а идващата светлина на деня още не е дошла. Точно така ще е и с края на този свят, той вече се смесва с настъпването на бъдещия и това, което тук не се е виждало, отвреме навреме се появява и се смесва с духовния свят. Затова много неща от този свят ние сега започваме да разбираме. Но още не знаем всичко в пълнота и умът вижда това като в полумрак, като в здрача на зазоряване.

2. Из житието на свети Евтимий

Когато преподобният наш отец Евтимий починал, многострадалното тяло на подвижника опяли по устава и положили в разкошна гробница. А Дометиан, истинският усърден ученик на великия Евтимий, бил килийник на преподобния и свято подражавал на живота му повече от петдесет години. И след неговото погребение той не се отделил от това място, а цели шест дни останал при гробницата. Решил, че вече няма защо да живее и да вижда слънчевата светлина.

През нощта на седмия ден му се явил Евтимий, облян в светлина, и му казал:
— Дойди и вкуси приготвената за тебе слава, защото Бог ни дарува и в бъдещия живот да сме заедно!

Дометиан разказал за това на братята, а след това и той напуснал този живот с радост и надежда на бъдещите блага.

3. От авва Исаак

„В дома на Отца Ми има много жилища” (Иоан. 14:2). Така Спасителят назовава мярата на възприемането у намиращите се в отвъдния свят. Имам предвид различното възприемане на благодатта. Казвайки „много жилища” Спасителят има предвид различие не по местоположение, а по степен на благодатните дарове.

Всеки от нас се наслаждава на светлината на чувственото слънце според мярата на остротата на зрителното възприятие, макар слънцето да не се разделя на много източници на светлина, а за всички да свети еднакво. Така е и с праведниците в бъдещия век. Всички пребивават на едно и също място, но всеки възприема светлината и радостта от мисленото слънце и им се наслаждава според мярата на своята чистота, тоест колкото може да възприеме.

4. От Григорий Двоеслов

Петър: Струва ми се, досточтими владико, че човешкият род е поразен от толкова много и толкова дълбоки страсти, че Небесният Иерусалим в по-голямата си част ще е запълнен от младенци.

Григорий: Това, че всички деца, които са били кръстени и са умрели още като младенци, ще влязат в Небесното Царство, ми се струва вярно. Но не мисля, че там ще влязат и всички, за които ти, струва ми се, говориш. Защото много деца няма да влязат в Небесното Царство заради родителите си, ако те лошо ги възпитават. Тук, например, в града имаше един човек, когото всички познават и преди три години той имаше син. Тогава, доколкото си спомням, синът му беше на пет години. Баща му го обичаше извънмерно, но по плътски и го разглези и разврати. Затова момчето, колкото и това да не се харесваше на баща му, придоби навик – и да се говори не е добре за това – да се подиграва с Божието величие.

И ето, преди три години, когато тук настъпи мор, момчето заболя и беше на умиране. Баща му през цялото време го държеше на ръце и, както свидетелстват онези, които били там, момчето видяло лукави духове, които се приближили към него. То се разтреперило, стиснало очи и завикало:

— Татко, помогни, застъпи се за мен! – и викайки заровило лице в гърдите на баща си, като че искало да се скрие.

Бащата, като виждал как трепери момчето, го попитал какво е видяло.

— Дойдоха едни черни хора и искат да ме вземат – отвърнало момчето.

Към това то прибавило богохулство и тозчас предало Богу дух.

Всемогъщият Бог допуснал момчето да умре с този грях, за да стане ясно, защо то е предадено на служителите на ада. Когато синът бил жив, бащата не искал да му го забранява и по Божието дълготърпение момчето живяло, богохулствайки. По праведния Божий съд то умряло с богохулство на уста, за да знае бащата греха на сина. Защото, след като бащата не се погрижил за душата на момчето си, отгледал по този начин за геената огнена не малък, а голям грешник.

5. Из Патерика

Старците казвали: „Братя, наставлявайте своите чеда, за да не станат те ваше наказание”.

Евергетинос, Т. 1, Гл. 11

Превод: Свещ. Божидар Главев