Един от последователите на проф. Осипов игумен Игнатий (Душеин) в своята статия „За това, което трябваше да направим онзи ден” твърди, че Кръщението на младенците не е необходимост и за вечен живот трябва да бъдат кръщавани само членовете на християнски семейства.

По този въпрос в 84-то правило на Шести Вселенски Събор четем: „Следвайки каноническите постановления на светите отци, определяме и относно деца: всеки път, когато не се намерят достоверни свидетели, които да установят, че те действително са кръстени, и когато те сами, по малолетство, не могат да дадат нужния отговор, дали е извършено над тях тайнството на светото кръщение, трябва без всяко двоумение да се кръстят, за да не би подобно недоумение да ги лиши от такова очистване със светинята”.

Епископ Никодим (Милаш) тълкува това постановление на Църквата така: „Както е видно от правилото, Кръщението на новородените по това време (419 г.) се е считало за общ закон в африканската църква и затова правилото предписва да бъде кръстено всяко дете, за което не е известно, било ли е кръстено по-рано или не, разбира се, в случай когато самото дете поради своята възраст не е способно да каже, приемало ли е Св. Кръщение или не, и когато няма лица, които биха могли да свидетелстват за това. Своето постановление картагенските отци мотивират с това, че не е добре по причина на неизвестността да се лиши детето от очищение и от такава светиня като Тайнството Кръщение”.

И така, Кръщението на младенците е древно учение на Православната Църква, което винаги е съществувало у нея и то не може да бъде отменено или изменено, така както не могат да бъдат отменени или изменени светите канони. Затова е необходимо да бъдат кръщавани младенците, независимо от това, че още не са способни да осъзнаят Христовото учение.

„Православный крест”

Превод: Десислава Главева