Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Неочистеният грях

 

След като светител Иоасаф Белгородски пристигнал в своята епархия, при него дошли да му се представят всички духовници от нея. Сред тях той видял един свещеник на почетна възраст. Като разбрал, че е вече на 130 години и изнемогва от старост, светителят му казал:

- Искам да узная дали на твоята душа не тежи някой грях, на който поради немарливост не си обърнал внимание, защото ти се е сторил незначителен и си го забравил. Дългият ти живот ме кара като твой пастир да изследвам по-подробно делата ти и да очистя душата ти, както и да те примиря с наскърбените от теб люде. Проследи мислено живота си, изследвай го целия, спомни си всяко действие от своето служение Богу. Може би ще намериш някой грях, който е помрачил твоето житие.

Като се усамотил известно време за размисъл, старият свещеник си спомнил един свой забравен грях и изповядал пред светителя как в един ден два пъти, поради страх от строгия помешчик, отслужил литургия *, въпреки неземния глас, който го предупредил: „Спри! Какво правиш! Не дръзвай, защото ако дръзнеш, сам проклет ще бъдеш!” На този глас свещеникът отвърнал: ”Ти сам бъди проклет!”

Научавайки, че свещеникът проклел ангела-пазител на храма, светителят го накарал да осъзнае извършения грях. След това се отправил към мястото, където се намирал този храм насред полето. Там благословил възрастният свещеник да отслужи литургия. След като тя била отслужена, (като през това време светителят усърдно се молел на колене), свещеникът произнесъл накрая отпуста. Светител Иоасаф му заповядал да застане до десния ъгъл на светия престол и да прочете „Нине отпущаеши”. След като свещеникът прочел тази молитва, свети Иоасаф го благословил и казал:

- Прощавам ти и те развързвам от всички твои грехове!

Веднага след това възрастният свещеник започнал да губи сили и да отпада, и след като се свлякъл в подножието на светия престол, тихо предал духа си Богу. На това място го и погребали. Така прозорливият светител спасил душата на съгрешилия духовник.

Какво искат пасомите

Отдалеченото село Бузихино се славело със своите твърде несговорчиви жители. Все нещо в Църквата не им харесвало – или това ще бъде свещеника или пък нещо друго. Затова свещениците там се сменяли всяка година. Замислил се епископът какво да прави и откъде да им намери съвършения пастир, защото жителите все го умолявали: „Изпрати ни, Владико, предстоятел, че наближава Пасха и няма кой да ни служи.”

Спомнил си архиереят за един не съвсем изряден и отзивчив отец, когото бил изгонил от града заради увлечението му към чашката.

„С празничната служба ще се справи, - размишлявал владиката, - а после, когато селяните започнат да се оплакват и от него, ще им изпратя друг. Тогава след отец Теодор следващият ще им се стори светец.”

Извикал той провинилия се и му рекъл „така и така, дава ти се значи последен шанс...".

Заминал о. Теодор за Бузихино. Изминал цял месец и ни една жалба от него. Изминала година – пак нищо. Владиката изпратил своя секретар да разбере какво става. Върнал се секретарят и докладва: ”Всичко е наред. Селяните са доволни, църковното настоятелство е доволно, отец Теодор също е доволен.”

След като изминала още една година, владиката повикал при себе си отец Теодор:

- Кажи, как успя да намериш общ език с бузихинци?
- Още щом пристигнах, аз, Владико, открих тяхната основна слабост и заложих на нея.
- И как стана това?
- Разбрах, Владико, че бузихинци са народ прекомерно горд. Те не обичат, когато някой ги поучава. И ето, казвам им аз на първата си проповед: „Братя и сестри, знаете ли с каква цел ме назначи архиереят при вас? Да ме наставяте на истинския път. Не можах да завърша семинария и поради това, че останах необразован, започнах да пия, заради което пък ме изгониха от града. Като останах без средства за препитание, аз водех жалко съществуване, а на всичкото отгоре и жена ми ме напусна, защото не пожела да сподели моята участ.” Като казах това, сълзите ми потекоха от очите. Гледам, на селяните в очите също сълзи блестят.

„Така щях да си загина, - продължавам аз, - но нашият владика, Господ здраве да му дава, ме назначи тук, казвайки: ”Никой, отец Теодор, в цялата епархия не може да ти помогне, освен бузихинци, защото в това село живее народ добър и благочестив.” Така че, мили мои, умолявам ви, където греша, поправяйте ме! Защото отсега нататък връчвам съдбата си във вашите ръце.”

- И от този момент нататък, – завършил свещеникът, - ние си живеем в мир и съгласие.

Като чул това архиереят решил да махне отец Теодор от селото, защото от пастир сам се бил превърнал в „овца”, ала не сполучил - бузихинци въстанали като един и заплашили, че ще се оплачат чак на Патриарха, ако им отнемат техния отец Теодор.

<< предишна || следваща >>

«Из жизни старцев (мудрость праведных) или Душеполезное чтение». Составитель Д. Гриценко

Превод: Красимира Маджарова

* Един свещеник няма право да служи повече от една литургия в рамките на един ден – бел. ред.

module-template5.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти