Ако демоните се показват като предсказатели, никой да не се прилепя към тях. Те често казват, че след няколко дни ще пристигнат братя и наистина идват. Това демоните правят не поради загриженост към оказалите им внимание, а за да събудят у тях доверие към себе си, и след това, като ги подчинят на себе си, да ги погубят.

Затова не бива да слушаме демоните, а да възразяваме против тях, казвайки им, че нямаме нужда от тях. Защото, какво му е удивителното, ако някой с тяло много по-фино от човешкото, виждайки тръгналите на път, изпревари тяхното шествие и извести за тях?! Също както яздещият кон изпреварва вървящите пеша.

Затова и в туй не бива да се удивляваме на демоните. Те нямат предзнание за това, което още го няма. Само Единият Бог знае всичко преди то да се е случило (Дан. 13:42). Демоните пък, като изтичат напред, известяват за това, което са видели. И за това, което сега правим, как сме се събрали и беседваме за тях, ще разкажат на мнозина, още преди някой от нас да излезе оттук и да разкаже за това. Но същото може да направи и някое бързо тичащо момче, изпреварвайки този, който ходи бавно. И аз това именно казвам.

Ако някой се готви да тръгне от Тиваида, или от някое друго място, преди да се отправи на път демоните не знаят дали ще тръгне, но щом го видят, че тръгва, хукват напред и преди да е пристигнал, известяват за него. И после, тръгналите след няколко дни наистина пристигат. Нерядко се случва този, който се е отправил на път да се върне и тогава демоните се оказват лъжци.

И така, те понякога обявяват предсказания за водата в Нил. Виждайки, че в етиопската страна са паднали много дъждове и знаейки, че те се изливат в реката, преди водата да е стигнала до Египет, те идват тук и предупреждават. Но същото биха могли да кажат и хора, ако можеха така бързо да прехождат от място на място като демоните. И както стражарят на цар Давид, като се качил на високо място, бидейки преди това долу, видял тичащия и после преди другите казал на останалите не за нещо, което още не се е извършило, а за това, което било вече станало и известието, за което вече приближавало (2 Цаp. 18:24-29), също така и демоните полагат усилия и съобщават знания на хората само за да ги прелъстят. Ако се случело за Промисъла да бъде угодно в това време да стане нещо друго с водите или с пътешестващите, (защото и това е възможно), то демоните ще се окажат лъжци и послушалите ги ще бъдат излъгани. 

Така са възникнали езическите прорицалища, така от древност хората са били въвеждани в заблуждение от демоните. Но тази измама накрая била прекратена, защото дошъл Господ и унищожил действието на демоните и тяхното коварство. Те сами от себе си нищо не знаят, а като крадци, каквото видят у другите, това и разгласяват и по-скоро отгатват, отколкото да знаят по предзнание. Затова дори и да предсказват истинно, нека никой не се чуди на това. Защото и лекарите, опознали проявленията на дадена болест, като видят тази болест у други, често се догаждат, изхождайки от опита, и предсказват. Така кормчиите и земеделците, съдейки по състоянието на въздуха, от опит предсказват добро или лошо време. И никой не би казал, че предсказват по Божие внушение, а не по силата на навика и опита. Затова, дори демоните понякога да познават, нека никой да не се удивлява на това и да не ги слуша. 

И каква полза за слушащия демоните, ако отрано узнае от тях бъдещето? Или какво му е важното на такова предзнание, дори да сме узнали истината? Това не представлява добродетел и без съмнение не служи като доказателство за добър нрав. Никой от нас не бива осъден, задето не е знаел, и никой не бива похваляван, задето е добил сведение и е узнал, но всеки подлежи на съд за това опазил ли е вярата и чистосърдечно ли е спазил заповедите.

Затова такова предвиждане не бива да се оценява високо. Да се подвизаваме и да се трудим не за да предузнаваме, а за да можем с добър живот да угодим на Бога. Трябва да се молим, не за да имаме предзнание и не такава награда да търсим за подвизите си, а да молим Господа да ни помага да победим дявола. 

Ако трябва да имаме предзнание, то нека да пазим ума си чист, защото аз съм уверен, че душа, която е чиста и във всичко вярна на своето предназначение, ако стане прозорлива, ще може да вижда повече и по-далеч от демоните, защото от Господ ще й се даде откровение. Такава е била душата на Елисей, когато видяла направеното от Гиезий (4 Цаp. 5:26), и видяла силите, които я пазят (4 Цаp. 6:16-17). 

Затова, когато демоните идват нощем при нас, желаят да ни възвестят бъдещето или казват: „Ние сме ангели”, не им обръщайте внимание, защото лъжат. Ако хвалят вашето подвижничество и ви ласкаят, не ги слушайте и ни най-малко не се сближавайте с тях, а по-добре запечатайте с кръстното знамение себе си и дома си, и се помолете. Тогава ще видите, че те сами ще станат невидими, защото са страхливи и особено силно се боят от знамението на Кръста Господен. Защото чрез кръста е отнета силата им и чрез кръста ги е посрамил Спасителят.

Из „Житие преподобного отца нашего Антония, описанное святым Афанасием в послании к инокам, пребывающим в чужих странах”. Святитель Афанасий Великий. Творения в 4-х томах. Том III.

Превод: Свещ. Божидар Главев