Протоиерей Александър Мен като коментатор на Новия Завет - част 2

Въпросите за задгробната участ на човека биват подложени на огромно изкривяване в книгата на о. Александър. В открито противоречие на Евангелието и цялото православно вероучение, той се осмелява да твърди, че геената не е реалност (С. 128 и забел. 85 на с. 419), че думите на Христос за Страшния Съд и за разделянето на всички хора на овце и кози били притча, която не трябвало да се разбира буквално (С. 129).

«Може ли, - възкликва о. Александър, - Богът на любовта, възвестен от Христос, да налага безкрайно наказание за греховете от временния живот? Нима властта на злото е толкова велика, че то ще съществува винаги, даже когато «във всички» се въцари Господ?» (С. 128).

Отговорът на тези въпроси отдавна е даден и в Свещеното Писание и от отците на Православната Църква. Преп. Максим Изповедник пише, че неразкаяните грешници в ада ще бъдат мъчени от огъня на Божествената любов, тази любов, която те са отхвърлили, предпочитайки да живеят по собствената си воля, а не в съответствие с всеблагата и всесъвършена воля Божия. И, разбира се, вечните мъки не означават могъщество на злото. Даже сега силите на злото са свързани с веригите на адския мрак (вж. 2 Пет. 2:4), и могат да вредят на човека само в мярата, в която това се допуска от Божието всемогъщество. Тяхното състояние след Страшния Съд ще бъде състояние на пълна свързаност: неунищожимите по своята природа паднали духове и неразкаяните грешници ще бъдат лишени от всяка свобода на действие и ще бъдат напълно отделени от праведниците, на които вече няма да могат да вредят.

О. Александър не само отхвърля вечността на адските мъки, но и фактически отрича реалността на Второто Пришествие и Страшния Съд като историческо събитие. В книгите на о. Александър тази мисъл присъства, така да се каже, в скрит вид. Отец протоиереят подтиква читателя към нея. Всемирният потоп, по неговите думи, не е реално събитие, а само легенда. Значи се поставя под съмнение и пророчеството на Христос за края на света, записано в Евангелието (Мат. 24 и парал.), тъй като в това пророчество Христос, в потвърждение на Своите думи, се позовава именно на потопа като достоверно историческо събитие: „Както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески” (Мат. 24:37-39).

Недвусмислените пророчества на Христос за края на световната история о. протоиереят се старае да изтълкува в смисъл на «перманентен (тоест постоянно извършващ се) Съд». Защото, според него, «идването на Сина Божий наистина било съд, който продължавал през вековете ... Новият народ Божий ... постоянно ще преживява «съдните дни», докато борбата на доброто и злото не достигне най-високата точка на напрежение, когато ще дойде последният съд, преломът, пробивът на историята зад своите предели, очистването и преобразяването на света» (С. 243-244). «Съдът вече тече, новата ера вече е настъпила» (С. 191). Ще ми се да попитам автора: И сега какво? Тогава ли ще бъде Съдът или Съдът вече тече?!

Също така мъгляво се изразява о. протоиереят и за признаците на Второто Пришествие. Според него, «говорейки за това Иисус Христос има предвид не някакво отдалечено бъдеще, а това, което се случва сега и винаги» (С. 244). Изобщо «може да се мисли, че и сега историята на християнството преживява по-скоро само началото» (С. 123), а там, където «Иисус говори за гаснещото слънце и падащите звезди ... символиката на тази апокалиптична икона, не трябва да се приема за точно описание на събитията» (С. 244).

Допотопният патриарх Енох, който бил взет жив на небето (Бит. 5:21-24), според тълкуването на о. Александър, не е конкретен човек, а «събирателен образ» (К. 41). Оказва се, че възнасянето на св. пророк Илия на небето било легенда (М. 470-471). Значи бива лишено от достоверност и свидетелството на Апокалипсиса за двамата пророци, които ще проповядват по времето на антихриста (Откр. 11) и които, според тълкуванието на светите отци, ще бъдат именно Енох и Илия (виж напр. тълкуванието на св. Андрей Кесарийски върху Откр. 11:3-4).

Отец Александър се старае да замаскира главния виновник за злото в света - дявола. Ето, например, неговото обяснение на стиха в Откр. 12:9. Да припомним текста: «И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена” Какво пише по този повод о. Александър? „Тук се сливат в едно всички проявления на злото: чудовището Хаос, Нахаш, (тоест змей – авт.), който съблазнил човека в Едем и падналият дух, който изкривил пътя на мирозданието” (М. 598). Излиза, че апокалиптичният дракон, съблазнителят на човека в Едем и падналият дух са различни същества, които «се сливат в едно» чак в последната книга на Библията и не е ясно, личности ли са това или безсловесни животни, тъй като о. Александър ги назовава с мъглявия термин «проявления на злото». Продължаваме нататък: «На дракона съдейства Антихристът, въплътен в зверовете, излизащи от морето» (М. 598-599). Кой е този Антихрист? Човек ли е или дух? Не може да се разбере! И как се е въплътил в зверовете? Значи бихме могли да го видим например във вид на тигър? Според изяснението на о. Александър се получава точно така! Но съвсем иначе говорят Свещеното Писание и светите отци на Църквата. Свети апостол Павел съвсем ясно пише, че антихристът ще бъде човек – човек на греха, син на погибелта (2 Сол. 2:3), който не само ще установи своята еднолична власт над света (Откр. 17:12-13), но и ще изисква хората да му се покланят като на Бог (2 Сол. 2:4). В Апокалипсиса той бива наречен звяр (гл. 13) по причина на лютия си нрав. Според тълкуванието на св. Андрей Кесарийски, звярът излизащ от морето, това е антихристът, а звярът излизащ от земята е лъжепророкът, който посредством лъжливи чудеса, ще привлича хората да се покланят на антихриста, както св. Иоан Кръстител със своята проповед привличал хората към Христа (Тълкувание на Откр., Слово 13). Тоест двата звяра от 13 глава са две личности – антихристът и неговият лъжепророк, при това първият се явява най-послушно оръдие на дявола, затова е и казано, че змеят му е дал «силата си, и престола си, и голяма власт” (Откр. 13:2). Но все пак той е само оръдие, а не въплъщение на дявола, тоест самостоятелна личност, доброволно подчинила се на «бащата на лъжата».

Ето и още един незначителен на пръв поглед детайл. Защо о. Александър твърдеше обратно на истината, че числото на израилевите колена било повече от 12 и изобщо съвсем неопределено? Оказва се, че това също е свързано с изопачаване на есхатологията. В Апокалипсиса се изреждат колената, но Дановото коляно е пропуснато (Откр. 7). Именно това дава основание в Църквата традиционно да се приема, че антихристът ще произлезе именно от него. В «Брюкселската Библия», където често се използват коментари на о. Александър Мен при тълкуванието на Откр. 7:5-8, това се премълчава, като е дадена само мисълта на о. протоиерея за непостоянното число на колената (С. 256).

В периодичния печат о. Александър изказва още по-определено своите възгледи относно учението за последните съдбини на света. Изказванията му следват съвсем проста логика: след като не е имало потоп, който се явява предобраз на края на света, няма да има и край на света. Като пример ще цитираме едно от неговите изявления в пресата:

Въпрос на кореспондента: «Имало ли е по-рано край на света – Атлантида, всемирен потоп? И ще има ли в бъдеще такъв?»

О. Александър отговаря: «Вторият въпрос е по-актуален ... Що се отнася до първия, честно да си призная, тази концепция е доста привлекателна. Тя ни увлича с романтични картини на загинали цивилизации. Но трябва да ви огорча. Сериозни данни за това, че е имало цивилизация, загинала при потоп, няма. Жалко, нали?» («Московский комсомолец», 24 май, 1989).

Ето, виждате ли! Звучи твърдо и категорично, доста по-категорично, отколкото в книгите на о. протоиерея. А на какво се гради това твърдение, вече имахме възможността да изясним. Тук само ще отбележим, че и Новият Завет за о. Александър е недостоверен източник. Недвусмислените свидетелства на Христос и Неговите апостоли за всемирния потоп, запечатани в Евангелието (Мат. 24:37-39; Лука 17:27-28) и апостолските послания (1 Пет. 3:20; 2 Пет. 2:5; 3:5-6), той отнася към числото на несериозните.

Да се върнем отново към отговора на о. Александър, даден на кореспондента на «Московски комсомолец». Отец протоиереят с подкупваща убеденост заявява, че човечеството може още дълго да спи спокойно. «Що се отнася до близкия край на света, аз мисля, ... вярвам, че ще се случи катастрофа на Земята, но човечеството все пак ще оцелее и ще продължи да се развива. И колкото по-често то отчита грешките в миналото си, толкова по-рядко ще ги повтаря в бъдеще» (МК, 24 май, 1989).

Тук можем само да отбележим, че нито четейки Библията, нито пък вестниците, можем да кажем, че човечеството най-после е започнало да отчита грешките в миналото си, особено главната си грешка, желанието да живее и да строи своята цивилизация без Бога. Напротив, горкото човечество, отдалечавайки се все повече и повече от Христос и Неговата Църква, със стремителни темпове се приближава към онзи финал, който така ясно и недвусмислено е описан в последната книга на Библията –Апокалипсиса.

<< предишна || следваща >>

Антимодернизм.ру

Превод: Свещ. Божидар Главев