Арсеналът на дявола
(притча)
Веднъж дяволът решил да продаде инструментите на своя занаят. Той внимателно ги подредил на една витрина, за да се виждат от всички. Колекцията впечатлявала със своя богат избор: тук блестяла камата на завистта, а до нея лежал чука на гнева; на друга етажерка пък бил лъкът на чревоугодието, а до него живописно били разположени стрелите на мечтанията и ревността. Можело също да се видят оръдията на страха, гордостта и ненавистта. На всички инструменти били поставени етикети с названието и цената.
На отделен шкаф, върху красива подложка и някак настрани от останалите инструменти лежал малък, незначителен на вид и доста захабен дървен клин, на който била поставена табелка с надпис ”униние”. За всеобщо учудване цената на този инструмент била значително по-голяма, отколкото на всички взети заедно.
Един минувач попитал дявола защо толкова високо е оценил този странен клин.
- Действително е така, оценил съм го по-скъпо от останалите, - отвърнал дяволът - защото това е единственият инструмент в моя арсенал, на който мога да разчитам, ако всички други се окажат безсилни.
И той нежно погалил дървения клин.
- Ако ми се отдаде възможност да го забия в главата на човека, - продължил своето обяснение дяволът, - то той отваря вратите за всички останали инструменти.
Къде е Бог
Съществува следната притча. След като Бог създал света, човекът веднага прекрачил прага на позволеното. Това обстоятелство твърде много обезпокоило Неговия Творец. Той свикал седемте ангели на съвет и им казал:
- Възможно е да съм направил грешка, създавайки човека и ето сега нямам покой. Хората постоянно ще прекрачват прага на позволеното, а след това непрестанно ще се оплакват от своя нещастен живот. Къде да се скрия от тях?
Архангелите дълго мислили. Един от тях посъветвал Бога да се скрие на най-високия връх на света. Но Бог казал:
- Още не ти е известно, но след време хората ще стигнат до него.
Друг архангел предложил да се скрие на дъното на океана, но Бог само въздъхнал. Трети Му предложил да се скрие на луната. Имало още много такива предложения, но Бог отхвърлил всичките.
Най-накрая един от архангелите казал:
- Скрий се в сърцето на човека. Там никой няма да Те безпокои, а ще може да Те намери само човек с открито сърце.
Това предложение се харесало Богу и Той така и постъпил.
Минута за размисъл
Един вярващ човек имал невярващ син. Бащата силно страдал от това, но по никакъв начин не успявал да предаде своята вяра на сина си. Когато почувствал, че смъртта му наближава, той повикал сина си при себе си и му казал:
- Сине, изпълни една моя молба!
- Каква е тя, татко?
- Когато умра, идвай в продължение на четиридесет дни в тази стая за петнадесет минути.
- Но какво да правя, когато дойда?
- Нищо не прави. Просто стой вътре. Но идвай всеки ден и стой не по-малко от петнадесет минути.
Синът погребал баща си и съвсем точно започнал да изпълнява неговата заръка. Отивал в стаята всеки ден и оставал вътре петнадесет минути. Така минали четиридесет дни, след което юношата сам отишъл на църква и станал дълбоко вярващ.
Едва след много години той осъзнал колко мъдър бил заветът на неговия баща. Бащата знаел, че животът на младите е прекалено динамичен и изпълнен със суета, че нямат време да се замислят за вечното, за смисъла на живота, за спасението на душата и нейното безсмъртие, за Бога. Затова си струва да поспрем за малко, да притихнем в покой и тишина, и тогава ще чуем Господ, Който чука на нашето сърце.
«Из жизни старцев (мудрость праведных) или Душеполезное чтение». Составитель Д. Гриценко
Превод: Красимира Маджарова