Скъпи в Господа Н.!

Човек, в което и време да живее, независимо от това, дали иска или не иска, прави избор, определящ бъдещата му участ във вечността. И това, което е допуснато от Бога, не може да бъде спряно нито от най-могъщата власт, нито от масови протести. Определеното от Бога несъмнено ще ста­не. Но кога, как? На нас не ни е дадено да знаем това и Писанието ни предпазва от желанието да го знаем. Защото Господ е положил това в Своя власт.

Но нима не за всички времена и не за всички вярващи християни е възнесъл Своята първосвещеническа молитва на­шият Господ Иисус Христос. Прочетете внимателно Еван­гелие от Иоан, гл. 17. Там ще намерим отговор на всички наши смущения, които не са нищо друго, освен съмнения и колебания във вярата. Особено обърнете внимание на думи­те:„Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото...”.

А цялата наша Божествена служба, цялото Свещено Писание говорятза непобедимото оръжие на вярата: „Имащият надежда на Господа няма да се уплаши, кога­то всичко ще бъде съдено с огън и мъка” (2 антифон, 8 глас). Разбира се, Господ знае как да избавя благочестиви­те от изкушения, а беззаконниците да запази за съднияден, за наказание, (2 Петр. 2:9). [Според синодалния превод: а неправедниците да държи в мъки за съдния ден.]

А сега за Господа всички премълчават, замълчават заНеговото всемогъщество, милост, любов. Едно само се чува - че врагът ни мами сега, а ако не сега, утре непременно щени измами. Не възниква ли у Вас въпросът, защо когато върху всички продукти и стоки от масова необходимост поставиха баркод с три шестици, наоколо имаше всеобщо мълчание - всички поглъщаха спокойно и досега ядат всичко, което се продава на пазара? А от данъчните доку­менти дори баркодовете махнаха, и заявление не е нужно да се пише, а шумът все продължава и няма край, и лъжата оплита лъжа, и простодушните хора в смут и страх вече бя­гат и от Църквата, бягат от спасителния ковчег, където Кормчия е Сам Господ. Ето каква мащабна диверсия е плани­рал и осъществява сега врагът.

А за баркодовете, ако в настоящия момент ги пог­леднем от позицията на вярващ човек, какво ще кажем? За невярващия те не са страшни, защото самото неверие е печат на идващата гибел, за която човекът не мисли, а вярващия тези три шестици сега също не го заплашват с нищо, тъй като в нашите ръце, в нашето сърце и ум има действен Божи печат - Кръстният Знак, в името на Отца и Сина и Светия Духи ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди (Марк. 16:18).

Ние, които сме оградени от Кръста, се борим срещу врага, без да се боим от неговото коварство, нито от хитростта му. Господи, Ти ни даде Своя Кръст като оръжие против дявола, (не само против трите шестици, а против самия дявол),защото той трепери и се тресе, не търпейки да гледа към Неговата сила, защото Той починали възкресява и смъртта унищожи. Но това става с вяра в Бога и с несъмнена надежда. А без вяра всичко е страшно и самият живот не е за живеене.

И какво, църковното достояние - Божията служба - е само представление за сантиментални емоции? Не, не и не! Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч (Евр. 4:12). И както казвал свети Филарет (Дроздов), той не ще повярва на очевид­ното, ако то противоречи на Писанието*. Ето това е сила на вярата.

Скъпи Н., живейте с вяра! Работете своята работа и я вършете като послушание към Бога. Не всички трябва да тичат към църквата с парцал за миене на пода, не всички трябва да станат служители в олтара, но по Божи Зов и поради любов към подвига, защото това служение е мъченическо.

Нужни са на хората и инженери, и лекари, и учители, и всички са нужни. Няма излишни хора в света. Важно е не какво правим, а как и в името на Кого. И в това е и спасението. А всичко, което не е по вярата, е грях.

Простете ме великодушно! Защото аз вече съм много стар и все живея и живея със стари понятия и за вярата, и за спасението. А тези понятия ги заложиха в мен Божии мъже, свети мъже, които сега пребивават в сонма на руските новомъченици. За мен това е достатъчно и ми стига за целия ми дълъг живот.

Прося Вашите свети молитви за моята немощ!

❖

Скъпи отец Н.!

Вие привеждате много хубав цитат от св. Теодор Студит. Той ни говори за това, че всички хора и през всички времена правят избор в живота си - дали да вървят по тесния или по широкия път.

И у Бога няма и не може да има несправедливост – например всички, които са живели до появата на тази нова техника и система за регистрация да се спасят, а пък след появата й всички поголовно да погиват само поради това, че живеят в апокалиптично време.

Най-страшното, което се крие във всичко това, е смутът и смущението, които заливат вярващите. В гласа на Църквата умът е съборен. Синодът се изказа, след като се помоли и след като всестранно разгледа проблема, и това е гласът на Църквата. Но ние нямаме вяра, не се доверяваме, а слушаме частни лица, макар и духоносни, но те са хора и не са застраховани от грешки.

Спомнете си на каква цена запазил Църквата свети патриарх Тихон и в какви условия, когато и външно те потискат, и вътрешно има смут! И какво стана с тези, които тръгнаха след „духоносните”?! Катакомбна църква, която после се изроди в секта. А Църквата все така живее и върши в света своето спасително служение.

Затова, простете! Отстъплението се разпространява по земята и трябва да се държим за Църквата, защото неин Кормчия е Сам Спасителят.

Р. S. А засега в нито една анкета няма въпрос за нашата вяра и надежда.

❖

Скъпа в Господа М.!

Печатът на антихриста ще се появи, когато той се възцари и получи власт и когато на земята ще има един единствен управник, а сега всяка държава си има свой глава.

Затова не изпадайте в паника преждевременно, а се страхувайте от греховете, които отварят и изглаждат пътя на бъдещия антихрист. А сегашните документи са със същото качество, с каквото и предишните.

<< предишна

Из „Старецът Иоан Крестянкин, Писма”

Изд. „Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”

* Когато изказали съмнение пред високо просветения митрополит за написаното в Библията, - как така китът погълнал Иона (книга на св. пр. Иона), светецът отговорил, че той ще продължи да вярва на Свещеното Писание, даже ако там би било написано, че не китът погълнал Иона, но че Иона погълнал кита – бел. ред. БВ.