Носенето на дрехи на противоположния пол всякога се е смятало за мерзост и грях. Жена не бива да носи мъжки дрехи, и мъж не бива да се облича в женско облекло: всеки, който прави това, гнусен е пред Господа, твоя Бог  (Втор. 22:5). От Ветхозаветната Църква този закон е преминал и в Новозаветната, като се е вкоренил в съзнанието на вярващите. Затова на хората, които го нарушават, се е гледало като на духовно болни членове на Църквата.

Жените-християнки и днес не само в храма, но и във всекидневния живот не носят панталони. А жените, които в днешно време влизат така в храма, правят това най-вече от незнание. Но свещениците и благочестивите енориаши, грижейки се за спасението на своите ближни, в рамките на добрия тон им показват тази тяхна грешка, а онези от приходящите, които се изправят, впоследствие са благодарни за тези съвети.

Женските панталони са се появили сравнително скоро – това е нововъведение, родено от капризите на времето. Живо е още поколението, което дори не би могло да предположи, че женските поли ще се сторят неудобни за жените. Същото мнение споделят и днешните млади жени-християнки, които макар и въцърковени отскоро, се стремят да се избавят от мъжките дрехи в женския си гардероб.

Преди време главата на Отдела за външно-църковни връзки на Московската патриаршия архиепископ Иларион (Алфеев), въпреки Божия Закон и многовековното Църковно предание, заяви, че жените могат да се обличат в мъжки дрехи и дори да влизат в този вид в православните храмове. При това той си послужи с перифраза на едно светско клише, че «Бог гледа на сърцето, а не на дрехата». Именно това заяви архиепископът в ефира на телевизионното предаване «Църквата и света», посветено на ролята на жената в Църквата. Навярно новите дънки тип шалвари с гротескно дълбоко дъно - поредното уродливо извращение на човешкия облик - също се вписват в рамките на благочестие, според „православния” архиепископ?...

Видно е, че обновленческият мироглед и любовното общение с еретици, за съжаление, са превърнали архиепископ Иларион в духовно незрящ човек. Ако уважаемият владика беше движен преди всичко от благоговение към Бога, то той нямаше да пренебрегва учението на Неговата Църква.

Това обаче е по-малката беда. По-голямата е, че игнорирайки Църковното предание, архиепископът фактически се изправя срещу Божията заповед и, разпространявайки мнението си в средствата за масова информация, обърква духовно неграмотните светски жени. «Щом Владиката благославя да се наруши едно правило, то защо да не се наруши и второ, и трето – „нали главното е, че Бог гледа на сърце!» Само че неверният в най-малкото е неверен и в многото (срв. Лука. 16:10).

Говорейки от името на Православната Църква, такива хора като архиепископ Иларион, за съжаление, превръщат този Богочовешки организъм в някаква светска организация, приспособяваща се към всевъзможните светски повеи, и по този начин смущават вярващия народ. Защото такива хора като архиепископ Иларион са приятели със света*, поради което и раболепничат пред него в угода на неговия княз**.

Информ-Религия

Превод: Десислава Главева

* «Приятелството със света е вражда против Бога ... Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога», (Иак. 4:4).

** «Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо», (Иоан. 14:30).