Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

За Църковното Предание

 

Някои от съхранените в Църквата догмати и проповеди ние имаме от писмени наставления, а някои сме приели от Апостолското Предание по приемство тайно, но и едните и другите имат една и съща сила и значение за благочестието.

И по отношение на това никой не би казал нещо против, макар да не е много сведущ в църковните установления. Защото ако вземем да отхвърляме неписаните обичаи, като не обладаващи голяма сила, то така непременно ще увредим Евангелието в главните предмети и ще съкратим проповедта до едно само име, без да навлезем в същността.

Например, преди всичко ще спомена за първото и най-общото, че уповаващите се на името на Господа нашего Иисуса Христа, се осенявали с Кръстното знамение. Кой е учил за това в Писанието?

Кое писание ни учи да се обръщаме на изток по време на молитва? Кой светия ни е завещал писмено думите, произнасяни при пресъществяването на Евхаристийния хляб и благословението на Чашата? Та нали ние не се задоволяваме само с думите, които се споменават в Апостола или Евангелието, но преди и след тях произнасяме други, тъй като те имат велика сила в тайнството, а тях сме приели от неписаното учение. Благославяме също и водата за кръщението, и елея за помазанието, а тъй също и самия кръщаван. По какво писание правим това, не го ли правим по предание – умълчавано и тайно?

И още нещо: самото помазване с елей от какво писано слово сме научили, откъде сме взели трикратното потапяне на човека и другите действия извършвани при кръщението, отричането от сатаната и неговите ангели, това от какво писание е взето? Не сме ли го приели от необнародваното и неизказаното учение, което нашите отци са съхранили недостъпно за любопитството и научавано в мълчание, бидейки здраво научени да пазят Светите тайнства? Защото, що за приличие би било чрез писание да се разгласява учението на такива, които не са посветени в тайнството и не са придобили нужния образ на мислите?

И още. Причината да има Предание без Писание е да не се превърне в привичка изучаването на догматите заради многократно повторение и да не се загуби благоговението. Защото едно е догматът, а друго е проповедта. Догматите се умълчават, а проповедта се обнародва.

Вид умълчаване е и неяснотата, с която си служи Писанието, правейки догматите неудобосъзерцаеми за разума заради ползата на четящите.

Затова и всички гледаме на изток по време на молитва, но малцина знаят, че така ние търсим нашето древно отечество Рая, който Бог насадил в Едем на изток. Също така, стоейки извършваме молитва в първия ден на седмицата (неделя - ск. прев.), но не всички знаем причината. Защото не само като съвъзкръснали с Христа и длъжни да търсим небесното, със стоенето си по време на молитва в неделния ден си напомняме за даруваната ни благодат, но го правим и затова, защото се счита, че този ден е образ на идещия век.

А защо началният ден у Моисей не е наречен първи, а един. Казано е: Биде вечер, биде утро - ден един (Бит. 1:5), като че един и същи ден се завърта и повтаря многократно. И така, единият, който е също и осмият, означава онзи един по същество и истински осми ден, за който Псалмопевецът споменава в надписите на някои псалми, който изобразява състоянието, идващо след края на този век, ден непрекъснат, невечерен, безприемствен – онзи безкраен и неостаряващ век.

И така, Църквата с основание учи своите питомци в този ден да извършват молитва стоейки, за да може при честото напомняне за несвършващия живот да не оставаме небрежни към напътствията, подготвящи ни за него. Но и цялата Петдесетница е напомняне за Възкресението, което очакваме в бъдещия век. Защото онзи един и първи ден, бидейки седмократно умножен по седем, съставя седемте седмици на Светата Петдесетница. Петдесетницата започва с първия ден на седмицата и с него завършва. Църковните устави ни учат в тези дни да предпочитаме изправеното положение на тялото по време на молитва, с ясното напомняне да преселваме нашата мисъл от настоящето в бъдещето. При всяко коленопреклонение и ставане с това действие ние показваме и това, че чрез греха сме паднали на земята и заради човеколюбието на Този, Който ни е създал, пак сме повикани на небето.

Но няма да ми стигне времето да разказвам за неписаните църковни, тайно предавани учения. Оставям настрана останалото. Самото изповядване на вярата – да вярваме в Отца, и Сина, и Светия Дух, от какво писание сме я взели?

Ако по благочестиво умозаключение сме длъжни така да вярваме, както сме се кръстили, и от Преданието за кръщението извеждаме изповядване на вярата подобно на тайнодейственото изречение в кръщението, то нека ни позволят по също такова заключение и да възнасяме славословие подобно на изповеданието на вярата. Но ако отхвърлят образа на славословието като неписан, то нека ни представят доказателства, както за изповеданието на вярата, така и за останалото изброено от нас.

И така, тъй като има толкова много неписано, и то има такава сила в тайнството на благочестието, то няма ли да ни разрешат да използваме и този израз*, който е дошъл до нас от Отците, и е останал в неизмислените обичаи на неповредените църкви, и който има немалка важност и принася голяма полза за силата на тайнството?!

Св. Василий Великий, О Предании Церковном, Из 27 Главы Книги о Святом Духе Блаженному Амфилохию.

Превод: Свещ. Божидар Главев

* В един празничен ден св. Василий извършвал богослужение в своята църква. Присъствал и св. Амфилохий еп. Иконийски, както и много вярващи. Имало също и много еретици, които ненавиждали св. Василий и търсели удобен случай да го обвинят в нещо. Молейки се по време на службата, св. Василий в съответните моменти произнасял ту думите: Слава на Отца чрез Сина в Светия Дух (διά τού Υίού έν τω άγίω Πνεύματι), ту в същия смисъл - слава на Отца със Сина, заедно със Светия Дух (μετά τού Υίού σύν τω Πνεύματι τω αγίω). Това дало повод на еретиците да обвиняват св. Василий, че не изповядва истински божеството на Св. Дух. Амфилохий обърнал внимание на св. Василий за това, а той написал по този повод книгата «За Светия Дух», в която оправдава израза σύν τω Πνεύματι и доказва, че еднаква слава подобава на Сина и на Духа, също както и на Отца, защото Те имат една същност с Отца – бел. прев.


Други статии от същия раздел:

module-template3.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти