Протоиерей Александър Мен като коментатор на Новия Завет – част 1

Земният живот на Христос е описан в една от най-ранните книги на о. Александър „Синът Човешки” (издадена от католическото издателство „Жизнь с Богом”, Брюксел 1969 г.), а второ разширено и допълнено издание на тази книга е реализирано от същото издателство през 1983 г.

В началото ето някои най-общи впечатления, които оставя тази книга. Несъмнено най-хубавите й страници са посветени на описанието на исторически личности и събития, съставляващи фона на евангелската история. Релефно са очертани характерите, нравите и обичаите на античността също са възпроизведени релефно. Може накратко да се каже, че живо се усеща колоритът на епохата и тези страници се четат с неподправен интерес.

Съвсем различно впечатление оставят местата, посветени непосредствено на събитията от евангелската история. Вяло, схематично, сухо. Като че ли авторът се опитва да замаскира Христос под общия фон на епохата, да представи уникалното и с нищо несравнимо по рода си събитие – Въплъщението на Сина Божий и Неговия живот на земята, като нещо съвсем обикновено, което не излиза извън рамките на обичайната реалност. Оттук и названието «Синът Човешки», оттук и похвалните отзиви за картините на Поленов на евангелски теми (С. 76). Образът на Христос при о. Александър е много близък до поленовския: същата педантичност при предаване на историческите подробности на епохата и същата груба приземеност, която превръща Спасителя на човечеството в най-обикновен странстващ «учител по праведност». За да не бъдем голословни, нека се обърнем към текста на книгата на о. Александър.

1. Евангелските чудеса

Едно от главните средства, с помощта на които авторът «приземява» евангелската история, е отрицанието на чудесата. Никъде в книгата няма да намерите споменаване на Витлеемската звезда – влъхвите били намерили мястото на рождението на Христос, като разпитвали съседите. Бягството на Светото Семейство в Египет и връщането му оттам е станало, съгласно Евангелието, след явяването на Ангела на Иосиф (Мат. 2:13,19). Отец Александър предпочита да не споменава за небесния вестоносец и счита, че Иосиф просто се е ръководил от съображенията на естествения разум (С. 48, 51).

Необикновената тъма настанала по цялата земя по време на страданията на Спасителя (Мат. 27:45), се оказва произлязла от това, че «подухнал вятър и тъмни облаци закрили небето» (С. 286)! Освен това в бележките се привежда мисълта на св. Иоан Златоуст, че «тъмнината описана в Евангелието, не можела да бъде слънчево затъмнение» и се прави извода: «явно над Иерусалим са се струпали облаци или въздухът е потъмнял, както се случвало когато задухал вятърът хамсин» (С. 435). Да се обърнем обаче към самия Златоуст. Той не само нищо не пише за вятъра хамсин, но направо подчертава, че тъмнината била с необикновен чудесен произход. Ето думите му: «Удивителното е, че знамението, което те (иудеите) търсели, дошло и от небето, и се явило в цялата вселена, нещо което никога преди това не се било случвало, освен само в Египет, когато трябвало да се извърши пасхата... Забележи и кога става това – по пладне... Това било достатъчно, за да обърне иудеите към истината, не само заради величието на чудото, но и по силата на неговата благовременност» (Т. 7, Кн. 2, СПб. 1901, С. 867).

В някои случаи, без пряко да отхвърля самия факт на чудото, о. Александър съобщава за него в изопачен вид. Пример за най-голямо изопачаване е чудото с възкресението на Лазар. Според Евангелието, това е най-значимото чудо, извършено от Христос през земния Му живот. То станало причина за прославата на Христос при Входа в Иерусалим, както свидетелства св. ап. Иоан Богослов (Иоан. 12:17-18). Толкова явно чудо първосвещениците и фарисеите не били способни да отрекат и именно след това събитие решили да убият ненавистния им Чудотворец (Иоан. 11:47-53). Според обяснението на о. Александър обаче всичко изглежда по-различно: членовете на Синедриона «решили, че става въпрос за измама» (С. 217), а тържественият Вход на Христос в Иерусалим, както се оказва, се състоял по случай изцелението на иерихонския слепец (Марк. 10:46-52) (С. 219).

Описанието на самото чудо също е изкривено. Преди самото възкресение на Лазар Христос бил «потънал в молитва» (С. 216). В Евангелието е казано само: дигна очи нагоре (Иоан. 11:41). Потъването в молитва преди извършването на чудо е нужно за тварното същество, за човека (сравни напр. пророк Илия в 3 Цар. 17:17-24), но е излишно за Христа – Всемогъщия Бог. И защо да говорим за «обратното въздействие на духа върху плътта» (С. 216), когато е ясно, че нито «духът» на самия Лазар, нито някой друг тварен «дух», а Всесилният Бог станал причина за възкресението на Лазар, и в това събитие е залогът за бъдещето възкресение на мъртвите (вж. тропар на Лазарова събота):

За да увериш в общото възкресение, преди Твоите страдания, от мъртвите въздигна Лазаря, Христе Боже. Затова и ние, които носим като децата знамената на победата, на Тебе, Победителя на смъртта, викаме: осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!

<< предишна || следваща >>

Антимодернизм.ру

Превод: Свещ. Божидар Главев