В гръцкия Синаксар е описано следното чудо на св. пророк Илия.

Някой си Паисий, игумен на манастира на св. пророк Илия в Иерусалим, отишъл в Цариград, откъдето заминал за Белград. Тогава патриарх там бил Паисий.

По това време в Белград живеел един православен християнин, който бил женен за латинка (католичка). В деня на св. Илия (20 юли/2 август) жената захванала да меси хляб, но мъжът й казал: «Днес е празник на св. пророк Илия и не бива да се работи». Жена му обаче отвърнала, че този празник вече е минал още преди десет дни* (по папския календар). И така, те се скарали.

Упоритата жена все пак продължила да меси тестото, но изведнъж, докато месела, почувствала, как то се превръща в камък.

Да видят чудото дошли дори съседите и всеки един от тях си взел по парченце от този камък. Паисий също се оказал там и, след като си взел парченце от този камък като свидетелство за Божието чудо, занесъл го в Иерусалим. Това камъче Паисий окачил пред иконата на св. пророка Илия в своя манастир.

Синаксарь по книге XII Досифея. Гл. 2. С.1192.

Превод: Десислава Главева

* Става дума за времето, когато разликата между стария и новия (папски) календар е била още десет дни, (днес вече - тринадесет). Значи чудото става някъде през 17 век, по времето, когато сръбски патриарх е бил Паисий (Яневац), светителствал в периода 1614-1648 – бел. прев.