Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Къде могат да отведат човека наставленията на протоиерей Александър Мен – част 2

 

Аз много се стараех, както ми се струваше тогава, да разбера православното учение, за да го приложа в своя живот, но на практика подсъзнателно исках да съчетая християнството с предишния си начин на живот, затова започнах периодически да отивам в енорията на о. Александър за съвет. Подкупваха ме «широтата» и «свободата» на възгледите му, които безусловно приемах за православен светоглед, тъй като до този момент не бях слушала други православни проповедници, (а едва по-късно научих, че такива има предостатъчно в Руската Православна Църква). Особено ме утешаваше това, че от о. Александър можеше да получиш благословение за най-различни творчески дейности.

Най-поразително се оказа, че на въпроса ми «допустимо ли е човек да се занимава с екстрасензорика», последва обнадеждаващият тогава за мен отговор: «Вие принасяте полза на хората, като ги изцелявате, още повече, че не вземате пари за това! Разбира се, че благославям, за слава Божия». Трябва обаче да призная, че след това благословение в душата си усетих някакво безпокойство. Аз подсъзнателно очаквах, че ще ми благословят да променя начина си на живот, да пожертвам нещо за Господа, но за това нямаше нито дума в беседите с о. Александър. Нещо повече, в думите му никога нямаше и дума за необходимостта от покаяние и изповед, както нямаше (нито в беседите, нито в лекциите му) предупреждения за козните на лукавия. Врагът на човешкия род като реална личност, която се бори против истинското богопознание и богообщение, изобщо не биваше споменавана в лекциите на отец Александър, което за врага беше, естествено, много удобно.

Разбира се, недопустимо е да приписвам на о. Александър собственото си греховно заслепение, което толкова години ми пречеше да осъзная, че основното християнско дело се състои в покаянието. Но несъмнено насажданият от о. Александър образ на осветскостено християнство, (което по същество не беше Православие, а осакатен католицизъм), съвсем не способстваше да науча за покаянието.

В това преломно за страната време, в началото на перестройката, когато се разрушаваха материалистическите представи и в християнството започнаха да проникват идеите за свобода, правата на човека, хуманизма. Западните понятия за абсолютната валидност на общочовешките ценности, които дори се поставяха над християнските, започнаха да проникват и сред повърхностно настроените православни християни (т.е. сред тези, които не обладаваха опита на аскетическото и мистическо богопознание и не се стремяха към него, ограничавайки себе си с «широтата» на «всестранното» образование).

За съжаление, прот. Александър Мен се числеше, (както доста по-късно разбрах), към сравнително рядката категория именно от това «просветено» християнство. Свидетелство за това бяха неговите изказвания на лекциите за определена зависимост на християнството от достиженията на човешкия разум. Така на стр. 12 от гореспоменатата брошура на Марк Макаров о. Александър признава: «За мен религиозният светоглед не може да се разглежда по друг начин, освен в контекста на еволюцията». Подобни нововъведения в християнството, основани на «достиженията» на падналия човешки ум, се явяват рационализъм и хуманизъм, и нямат нищо общо с православното учение.

Но най-гибелно за мен се оказа това, че всички действия и изказвания на о. Александър напълно и безусловно се отъждествяваха по онова време в моите очи със самата Руска Православна Църква. И когато «широтата» на неговите размисли, които считах известно време за дълбокомислени, спряха да удовлетворяват моите духовни потребности, когато душата започна да жадува да проникне във вярата в дълбочина, то в мен възникна лъжливото мнение, че тази дълбочина не може да бъде постигната дори в самата Руска Православна Църква. И затова след трагичната гибел на о. Александър, аз известно време «се самообразовах» с четене на Евангелието, докато не попаднах в ужасната секта с примамливото название «Богородичен център». Този чудовищен избор, несъмнено, стана вследствие «катехизацията» на о. Александър. Това ще се опитам да обоснова по-долу. А сега ще се постарая да потвърдя казаното от мен за о. Александър с цитати от споменатата по-горе брошура на Марк Макаров.

«Аз съм уверен, че всеки учител, създал световна религия, ни говори истината. <...> Мохамед казва, че Бог го е взел и му се е открил. Можем ли да повярваме на това? Да! Аз вече казах, че трябва да се вярва на всички. Ако вярваме, че Бог се открива, то Той се открива на всички различно... И аз вярвам, че Бог действа във всеки велик учител» (с. 5, 6).

«Ако в китайското миросъзерцание небето — Цян — представлява ориентир за човека в житейските му дела, то това го има и в християнството... Брахманизмът ни разкрива многообразните прояви на Божественото, същото прави и християнството» (с. 17).

«С повтарянето на различни молитви, християнските подвижници могат да бъдат уподобени на източните, индийските, които повтарят различни мантри. Тук има сходство и паралел» (с. 25).

«Във всяка религия има свещени книги, прояви на висок духовен полет... Да вземем, например, Бхагавад-Гита» (с. 3).

Сравнете това твърдение на о. Александър Мен с мнението на светител Николай Сръбски: «Бхагавад-Гита... е само едно прекрасно произведение на човешката мисъл и литературна ценност, ала съвсем не е „хлябът на живота”, каквото е Христовото Евангелие» («Избранное», с. 516).

Приведените откъси са съвсем достатъчни, за да се разбере, че в своите проповеди прот. Александър Мен е внушавал на своите слушатели антихристиянски идеи, които могат да се квалифицират като синкретизъм, съгласно който откровението на истинския Бог е налично във всяка една религия. Бидейки проповедник на синкретизма, с това свое лъжеучение той обезценява изкупителната жертва на Спасителя, независимо от дитирамбите, които пееше във възхвала на Иисуса Христа.

В потвърждение на тези мисли ще приведа още един цитат от светител Николай Сръбски: «Другите вери изхождат от хора, от хора, които са говорили за духовния свят или според своето разбиране за него, или прелъстявани от злите духове... Затова и дума не може да става за сравнение или изравняване на свидетелствата Христови с останалите вероучения и вярвания, разпространявани по белия свят... Православната Църква, бидейки отначало и до днес единствената истинска Христова Църква в света, всякога е поддържала вярата в Евангелието, без да гледа ни наляво, ни надясно, и без да се опира както на другите различни вярвания, така и на естествените науки. Защото когато следваш зрящия и прозорлив Пътеводител, е ненужно и смешно дори да питаш за пътя у еднооките и слепите. Светите отци не са допускали и най-малък компромис ни с хора, ни с вери, възниквали или установявани извън Христа и Неговото Евангелие» («Двести слов о вере и любви», с. 11–14).

Това потвърждава дори професорът от МДА А. И. Осипов: «У него (прот. Александър Мен) се срещат различни твърдения, които са съвършено неверни, а тези негови твърдения, изказвани по принципни въпроси, са с доста сериозни отклонения... Той пише, че индийските брахмани достигали същото, което достигали и преживявали и православните аскети от „всички времена и всички народи”, (а ако обобщим, това би могло да се отнесе и до „всички религии”), само че постиганата от тях реалност наричали другояче, а именно: даоистите наричали това дао, будистите — нирвана, кабалистите — ен соф (безгранично нищо или безгранична светлина – бел. прев.), а християните — Бог. Тази теософия е чиста лъжа! Излиза, че Христос съвсем не ни е нужен! Оказва се, че всички аскети от целия свят без Христа, постигат една и съща реалност! Тази типична теософска идея е често прокарвана от Мен. Но тук имаме абсолютно низвергване на християнството!... У Мен има и други подобни... Така например във „Вестник Р.Х.Д.” има интервю, което той дава за своите съотечественици - евреите. Там те го питат: „По какво да се ориентираме” Отговор: „Аз не съветвам да се ориентирате нито по католическата, нито по православната Църква, а само по единната църква на бъдещето! И това го казва православен свещеник! Такова изявление вече свидетелства не само за неговите богословски възгледи, но за нещо далеч по-сериозно» (из лекции на проф. А. И. Осипов).

<< предишна || следваща >>

„Благодатный Огонь”

Превод: Десислава Главева


Други статии от същия раздел:

module-template6.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти