Здравей, скъпа моя ненагледна, красавице неземна!

Днес започнах да свиквам без твоето присъствие в моята скромна гарсониера, но в началото, когато ти си замина, стаята изглеждаше доста пуста и безлюдна... Поглеждам към празния шкаф, където ти се криеше – няма те, поглеждам  в кухнята – няма те и там, поглеждам в банята – няма никой, излизам на терасата – и там те няма!... Ех, Бог дал, Бог взел – пак останах сам! Сетих се за оная малка песничка, която ти написах преди години:

МОЕТО МОМИЧЕ

Тъй далече си от мен,
моето момиче!
Аз те чакам натъжен,
сам самичък.

Моля се сега за теб
със молитва тази:
Ангелът до теб да бди,
Господ да те пази!

Мое миличко дете,
радостта на тати,
Ангелът да е до теб,
Господ да го прaти!

Господи,
пред Теб коленича,
и моля Те: върни при мен
Твоето сладко дете,
моето момиче!...

Как ти се вижда Италия? Вярно ли е, че италианците приличат на българите? Изпращам ти учебници и речници по италиански и английски. А също и книги на български. И едно българско знаменце – да не забравиш Родината и как изглежда Знамето ни. И три малки прекрасни иконки на Христос, Пресвета Богородица, и св. Николай, които са осветени! Моли се пред тях с вяра и се учи прилежно, и Бог ще ти помага във всичко чрез Своите Ангели.

Св. Архангел Гавриил,
Известител на Божиите тайни

Историята, която ще ти разкажа, е за едно момче сираче, и тя е свързана с иконата на Иисус Христос. Момчето било християнче, но работело като слуга при един богаташ нехристиянин. Нещо повече, той не само че не бил християнин, но бил служител на демоните. И днес има такива хора – наричат ги сатанисти, служители на сатаната. Сатаната е началник на демоните (падналите ангели) и враг на Бога.

Момчето съвестно си вършело работата и неговият господар не подозирал, че то вярва в Христос.

Един ден господарят му го взел със себе си и те излезли извън града. Вече се било стъмнило и вървели през една поляна, когато изведнъж пред очите им изникнал един прекрасен дворец и те влезли вътре. Посрещнали ги като важни гости и ги поканили в някаква приказна зала, а господарят му седнал на един престол и момчето застанало до него. Залата започнала да се пълни с демони и демонични хора, и като се поздравили с господаря на момчето, запитали го:

- Кое е това момче, и той ли е служител на сатана? Господарят му отговорил:
- О, да – и той е като нас.
Тогава момчето, въпреки че било обградено от тия страшни демони и демонични хора, и било слабо и само, безстрашно изповядало вярата си и казало:
- Не, аз служа на Христос! Слава на Отца и Сина и Светия Дух! – и като се прекръстило, казало:
- Амин!

И изведнъж целият дворец, заедно с хората и демоните се сринал вдън земя (в ада) и момчето се озовало самò на голата поляна. Като се огледало и благодарило на Бога за избавлението си от това страшно място, то се прибрало в града и си потърсило друг господар.

Скоро намерило такъв, и той бил християнин. Вечерта застанали двамата на молитва пред иконата на Христос и новият му господар забелязал, че Христос от иконата гледа към момчето и му казал:
- Ела, момчето ми, на моето място, а аз ще застана на твоето.
Но като си разменили местата, господарят му що да види: - Христос пак гледа към момчето! Зачудил се много човекът и като свършили молитвата, изпратил младия слуга да спи и паднал на колене пред иконата на Христос с молитва:
- Защо, Господи, гледаш към момчето, а пренебрегваш твоя верен служител?
Тогава чул глас:
- Не те пренебрегвам, и ти ми служиш вярно, но твоят млад слуга, когато беше в смъртна опасност, смело и храбро изповяда вярата си и затова заслужи Моето по-специално внимание и Моята любов.

Ето, това е тази малка, но поучителна история, от която трябва и ти да се поучиш. Смело да изповядваш вярата си в Христос и в Пресветата Богородица, чието име „Мария” носиш. И да се кръстиш точно и вярно, без да се срамуваш, както се срамуваше по-рано да се прекръстиш и поклониш, минавайки покрай църква, страхувайки се да не би твоите съученици да ти се присмеят. „Защото който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели”, (Марк 8:38). Та нали Църквата е храм Христов – щом се срамуваш от храма Христов, ти се срамуваш и от Христос, Всемогъщия Бог. Силната вяра радва Бога и Той праща Своя Ангел да ни пази. Когато Ангелът Господен е невидимо до теб, никой не може да ти направи нищо лошо.

†

Подражавай на Ангела.
Тъй между вас приятелство настъпва,
и той за теб пред Бога се застъпва.

Подражавай, мила моя, на Ангела пазител, който денем и нощем служи вярно на Господа и сърцето му е изпълнено с песни и благодарности към Него. Тогава твоят живот ще стане една безкрайна песен и безкрайна радост, както е песенен и радостен твоят Ангел! Очаквам от теб писмо и завършвам с едно малко стихче:

†

Заспивай сладък сън,
детенце мое сладичко -
Ангелът те пази,
ангелче младичко…

Ангелски целувки: Тати
3 ноември 2003 г. Свищов