Скъпа в Господа Л.!
Аз наистина ще Ви кажа, че трябва да се придържате към благословението на Църковното свещеноначалие, за­щото в Църквата умът е съборен. Но ако някой има въз­можност да не взема засега карта, нека да не я взема. Ала не зная, дали сърцето му ще бъде спокойно, ако само той от цялото семейство бъде „праведен” - без карта, а в същото време яде хляба, получен чрез такава карта на погиващ близък човек.

Уверен съм, че Господ не ще изпита любещите Го и верните Му повече от мярката на силите им.

А печат ще успеят да поставят само на този, който неразкаяно е живял в грях и който чрез живота си се е отрекъл от Господа. Преди печата на антихриста, умът ще бъде запечатан от греха.

❖

Скъпи в Господа В.!
В отговор на Вашето писмо Ви питам: „С какво полу­ченият от Вас документ е по-лош или по-добър от паспорта, който всички ние имахме досега?” И механично, необосно­вано отричане не може да има, само нашето лично отноше­ние към Бога може да ни спаси или да ни погуби. А Вас никой не Ви е питал за Вашето вероизповедание. Бог да Ви умъдри.

❖

Скъпи в Господа В.!
Още през апостолските времена се е говорело, че тогава са се били появили вече много антихристи (1 Иоан. 2:22). Но животът си върви. Християнството е вече на 2000 години. И хората се спасяват и ще се спасяват до последните дни на света. И хората живеят, трудят се, едни - според Божия закон, други - според стихиите на този свят. И не можеш да седиш до прозореца и да не правиш нищо, в очакване на нещо. Ще бъдеш осъден заедно с невярващите както за безделие, така и за това, че не си започнал да увеличаваш поверения ти от Бога дар. А за новите документи вече ти писах и няма да се повтарям. Печатът ще последва само след лично отричане на човека от Бога, а не след измама. Измамата няма смисъл. На Господ Му е нужно нашето любещо Го сърце.

Смущението, паниката и неразборията ги сее все същият враг и те ще отдалечат мнозина от Църквата. Ето и Вие вече сте направили първата крачка към това. И ето, точно това е и стъпка към гибелта.

❖

Божия рабиньо Т.!
Това, от което се каните да бягате, ще Ви намери навсякъде. И в най-затънтеното място, и в столицата: новата система за регистрация влиза в действие. Ние всички трябва да бягаме не от компютрите (това е техника), а от своите собствени грехове. Но не би, ние ги отглеждаме грижливо, угояваме ги до безобразие и живеем, услаждайки се от тях.

И Писанието предупреждава хората, че ще настъпят тежки времена, защото човеците ще бъдат горди, надмен­ни, повече сребролюбиви, отколкото боголюбиви (вж 2 Тим. 3:1-4). А за опасност от техниката там никъде не е казано. Но това, че ще побягнат от запад на изток и от изток на запад, също е известено, и всичко това ще се извършва под ръководството на врага. А Бог е навсякъде: и в Луга, и в Кострома, и нався­къде ще помогне на чедата Си.

Бог да Ви умъдри!

❖

Скъпи отец Н.!
Да, настъпва много смутно време, врагът клати и се старае да събори Църквата. В клира влязоха много съвсем нецърковни хора и даже невярващи и те вършат своето дело. Е, а пък с нас е Бог (Ис. 8:10) и ние трябва да вършим Божи­ето дело.

Простете ми великодушно. Изпращам Ви своето виж­дане за днешните проблеми: върху всяка вавилонска кула има Божия сила и власт, а сегашното компютърно страши­лище - звяр, навярно, още не е така страшно, щом Господ се бави да унищожи този ненадежден „архив”. Но ще дойде вре­ме, и Господ ще разсее страховете, които е приел на въоръ­жение врагът на човешкия род. А ние трябва да стоим във вярата и да не се боим от нищо, освен от греха.

Прося Вашите молитви.

❖

Скъпи в Господа С.! Христос Воскресе!
По отношение на новите документи (за самоличност), минаващи през компютър, всичко вече бе казано от Светейшия (патриарх Алексий II) и от нашия Синод. Сега тези документи в този вид и с такова подаване не представляват опасност за нас. Но, безусловно, това е един от етапите в подготовката към бъдещия страх.

С., запомни и изясни за себе си Божията воля: Синко, дай си мен сърцето (Прит. 23:26) - нито паспорта, нито пенсионното удостоверение, нито данъчната карта, а сърце­то. Ето какво трябва да следим постоянно и с цялото си усърдие - на кого служим в живота, с какво живеем. Любовта, радостта, мирът, милосърдието - при всякак­ви държавни системи няма да бъдат посрамени от Бога. А ако човек е забравил Бога и живее от неправедна печалба, телевизията и всякакви безобразни видеопрограми и видео­филми са изместили молитвата и Църквата от живота даже и на свещенослужителите, то повярвай ми, С., печатът вече стои върху мнозина, даже и при документите от стария об­разец. Защото през това безобразие, с което натъпква себе си съвременният човек, и при това сам, доброволно, с лю­бов и желание, вече нищо божествено не може да премине и да влезе в човека. Нашето съпротивление спрямо бъде­щия страх е едно единствено - нашата вяра в Бога, нашият живот според вярата. А всички тези смутове, паники и неразбории затова така властно влизат в живота, влизат пора­ди това, че няма жива вяра, няма доверие към Бога. И цяло­то това вражеско действие измества спокойствието на духа и добрата надежда. Живей спокойно, моли се на Бога и Му се доверявай! Господ ли не знае как да запази Своите чеда от жесто­ките години, стига само сърцата ни да Му бъдат верни?

Няма да пишем молби да ни бъдат присвоени номера, а ако ги въведат, без да ни питат за нашата воля относно това, няма да се съпротивляваме. Както навремето получавахме пас­порти и всички бяхме в системата на държавната регистрация, така е и сега. Нищо не се е променило. Кесарeвото - кесарю, а Божието - Богу.

Ето виж компютърът, който направиха плашило на нашето време! Ами че това е просто железария и без човека тя е нищо. Но един човек с помощта на тази железария е напълнил света с богослужебни книги, а друг - с безобразни. Кой и как ще отговаря пред Бога? И Бог ще съди човешка­та воля. Ето в какво е въпросът.

Относно войната не ми е известно нищо, освен това, че всеки човек я води ежедневно.

Трябва да се молим, това е и школата на молитвата. Не мога да ти обясня това теоретично. На молитва най-доб­ре учи суровият живот. Ето, в затвора аз имах истинска мо­литва и това беше така, защото всеки ден бях на ръба на гибелта. Сега, в дните на благоденствие, е невъзможно да повторя тази молитва. Макар че опитът от молитвата и жи­вата вяра се запазва за цял живот. Главното, С., не е в коли­чеството, а в живото обръщане към живия Бог. Вярата в това, че Господ е по-близо до теб, отколкото който и да е от твоите близки, че Той чува не шепота на устата ти, но чува молитвеното биене на твоето сърце и с какво е изпълнено то в момента на твоето обръщане към Бога. Ти си семеен човек и си отговорен пред Бога за всеки член от семейството си, значи сърцето ти трябва да более за всички. Бог да те умъдри!

И започни, С., с препоръката на преподобни Серафим Саровски: „С., радост моя, придобий мирен дух, и тогава не само твоето семейство, но хиляди около теб ще се спасят.” И това е всичко. Виж как животът ни учи да живеем. Искаш да бъдеш доволен и щастлив? Живей в Бога. А ако не живе­еш в Бога - щастие няма.

Наистина Христос Воскресе!

❖

Скъпи отец С.!
Няма да участвам в кампанията, предлагана от Вас. Самият дух на подобна дейност, където има много самом­нение, шум и надежда не на Бога, а на човек, плюс критикарство към свещеноначалието на Църквата, което блика от Вашите изказвания, ми забранява това. Вече съм виждал нещо подобно в действията и духа на обновленците, въставащи против претихия патриарх Тихон, а фактически против Са­мия Господ и Неговата Църква. Писмото, което така не Ви е харесало, не е фалшификат. Макар да е написано от мен до частно лице, но по Божия воля то получи по-широко ог­ласяване независимо от мен, а значи така трябва.

Простете великодушно, предлаганите от Вас методи не са ми по дух.

❖

Скъпи отец А.!
Относно свършека на света не ще мога да кажа нищо по-добре от това, което е казал митрополит Вениамин (Федченков). От себе си само ще отбележа, че мнозина се вълну­ват от тази тема, но малцина от тези, които говорят и преко­мерно мислят за нея, живеят в съответствие с тези мисли, и малцина са тези, които си помръдват пръста, грижейки се за спасението на душата си. А нали тези мисли само към това и призовават, и задължават. Знайте, че е близо, при вратата (Мат. 24:33; Марк. 13:29).

Ако утре трябва да застана пред Божия съд и ако утре трябва да дам отговор на въпроса как съм живял, с какво съм живял и живял ли съм с Божия дух, то какви грижи за спестявания, за строежи? А нали сега основно само за това и мислят, а с дух Божи живеят единици даже и в Църквата, даже и от тези, които служат при Престола, даже и от монашестващите.

Вгледайте се в себе си - страхът Божи ли ръководи Вашите мисли, постъпки? Любовта към Бога и към хората ли лежи в основата на нашето битие?

Ето, скъпи отец А. печата, който ежедневно поставя върху нас нашият начин на живот, който ние самите поста­вяме върху себе си в своята душа, сърце и ум, приближавай­ки или отдалечавайки времето на идването на антихриста. А неговият печат само ще засвидетелства този, който ние вече сме си поставили. Без нас никой не може нито да ни спаси, нито да ни погуби.

Телевизията и видеото проникнаха вече и зад манастир­ските стени, а кой и с какво ще изтрие този печат, ако ние сами сме го поставили върху себе си доброволно и с жела­ние и любов? Не антихристът ще ни погуби. До неговото идване ние вече ще се определим в своята духовна ориентация и ще направим избор. А печатът на антихриста ще бъде послед­ната точка в нашия избор.

Тръгнете с Бога по манастирите и по старците, ако това ще бъде от полза за душата, търсеща спасение. Но дали ще бъде от полза?! И за спасението ли е ми­сълта при поглед към калейдоскопа на живота? Този въпрос изяснете за себе си сам. От полза ли ще бъде?

Ще изпълня молбата Ви за молитва.

Скъпи отче, вгледайте се в живота си:

заради килията;

заради учението;

заради мнимата помощ спрямо хората.

(А между другото, от непритежаващия нищо нестяжателен монах материална помощ не се изисква, а духовна не можем да дадем, понеже сами сме бедни духом.) Да не загу­бим това, заради което сме облекли върху себе си шапка и расо. Прости ми за това тъжно писмо. Не изгубвай главното и не забравяй обетите, дадени на Бога.

<< предишна || следваща >>

Из „Старецът Иоан Крестянкин, Писма”

Изд. „Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”