Безпределна лъжа по адрес на безпределната Истина

Дякон Георги (Юрий) Максимов продължава да публикува на руски език серията профанации с автор митр. Атанасий Лимасолски от Кипърската Православна Църква. Преведените статии на митр. Атанасий се намират като цяло извън границите на християнството, защото съдържат атеистическа критика на християнската религия и аморална критика на християнския морал.

Протоиерей Владимир Переслегин писа преди време за атеистичните нападки на митр. Атанасий, сведени до знанието на руския читател от о. Георги Максимов. В последната статия на митр. Атанасий „От списък с правила не можеш да познаеш Бога” („Богослов.ру”, 3 май 2011) виждаме напълно закономерна пропаганда на аморализъм, който неотлъчно съпровожда богословския модернизъм.

Митр. Атанасий предлага следната карикатурна картина на това, което той нарича морализъм: „Някой може да каже:  „Ако искаш да вървиш след Бога,  трябва да правиш това и това”. И слушаме неща, от които ти настръхват косите, казват ги особено на младите: „За да си църковен човек, Божий човек, добър човек, трябва всяка неделя да ходиш на църква,  да не вършиш нередности, да не правиш това и това, да се причастяваш 3-4 пъти в годината и да се изповядваш четири пъти”. И с това всичко приключва.”

Това, разбира се, е язвителна шега от страна на митрополита: никой никъде не е говорил, че съблюдаването на църковните установления и още повече участието в тайнствата отменя първите християнски добродетели: вяра, надежда и любов.

Нима в Кипърската Църква вече не възгласят преди Причащаването със Светите Христови Тайни: „Со страхом Божиим, верою и любовию приступите”? Да не би да са спрели да учат за вярата в Бога? Разбира се, че не, и в църковната действителност приведените от митрополита съвети трябва да се допълват с увещания и поучения за вяра, надежда и любов.

Само че митр. Атанасий се е заел не с изправяне на измислените от него изкривявания на Православието. Неговата задача е по-обща - той въвежда нов догмат: „Не е възможно изпълнявайки накакъв списък с ограничения и предписания да станеш добър.”

Напълно в духа на съвременните православни аморалисти от сорта на бореца срещу „пиетизма” Хр. Янарас, митр. Атанасий обявява морализма за неправославно, протестантско изобретение. Той пише:  „Внимавай да не вършиш лоши неща, не ходи на лоши места, не говори лоши думи”  - целият този морализъм обаче е болен, той е едно анти-нравствено неправославно разбиране, пуританизъм, пиетизъм, който гледа само на привидния резултат.” При това митрополитът твърди: „В Църквата  отците не са се занимавали с подобни неща, а са гледали в дълбочина”, което е откровена лъжа.

Първо, не е налице никакво противоречие между същността на християнството и изпълнението на заповедите и църковните установления.  Второ, даже беглото познаване на съчиненията на светите отци показва, че те са се занимавали именно с предписването на нравствени правила, и като монах митр. Атанасий би трябвало да знае това от правилата на св. Василий Велики или преп. Пахомий Велики.

От гледна точка на нашия борец срещу пиетизма, дългът няма нищо общо с Православието. Той пише например: „Нашата връзка с Бога е въпрос на любов. Не е въпрос на дълг – да ходя на църква, да спазвам тези неща, да изпълнявам заповедите и да бъда добър човек”. Тук биваме потопени в някаква особена неправославна среда, където дългът противоречи на любовта.

Основа на християнската нравственост, презрително наричана от о. Георги Максимов „морализъм”, се явяват Десетте заповеди, в които са указани правила и норми, които християнинът трябва да изпълнява, без значение дали това се харесва на митр. Атанасий и неговия преводач. И тези заповеди не са някакво „остаряло” наследство от Стария Завет. Не, Сам Спасителят казва: Ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите (Мат. 19:17).*

Божественото Откровение не вижда нищо антихристиянско в дълга. Та нали Сам Господ казва: Ако Ме любите, опазете Моите заповеди (Иоан. 14:15). Ето ви и любов и дълг – двете в едно!

Работата е там, че „любовта” на митр. Атанасий няма нищо общо със заповедите и дълга, освен това тя безразборно се насочва към всички: и към грешници, и към праведници, и към демони, и към светии. Трудно е да се повярва, но митр. Атанасий твърди, че Бог еднакво обича Пресветата Божия Майка и сатаната: „Бог обича всички без изключение по един и същ начин – това е основна истина на Църквата – няма ни най-малка промяна в любовта на Бога към което и да е творение. Както Той обича нас, така обича и демоните. Защото, ако Бог обича някого малко, а друг повече, означава, че Той има мяра в  любовта Си, че има страсти, има изменения в Себе Си, че не е съвършен. Това, което става, е че ние сме тези, които не обичаме Бога по един същ начин. Дяволът изобщо не обича Бога, а света Богородица Го обича изцяло. Един от нас Го обича 10%, друг - 20%, трети - 100% и така нашата връзка с Бога има различна мяра в зависимост от човека, а не от Бога.”

Ще го кажем направо: горният абзац е пъклено извращение на християнството! Съвсем иначе учи Спасителят, съвсем иначе учи Писанието. Не, не е казано, че „обича всички”, а е казано: Обичам, които мене обичат (Притч. 8:17).

Писанието говори: Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му - към техните вопли. Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им (Пс. 33:16-17). Еднакво са омразни Богу и нечестивецът, и нечестието му, учи Премъдрият Соломон (Прем. Сол. 14:9).

Св. Иоан Златоуст се обръща към нас, които сме забравили що е добро и що е зло: „Узнай какво обича и какво ненавижда Бог. Кого обича той? Онзи, който изпълнява заповедите Му. „Него Аз ще възлюбя, - казва Той, - и ще дойда при него” (вж. Иоан 14:23) – не при богатия, не при здравия, но при покоряващия се на „Моите повеления”. А кого ненавижда и от кого се отвръща? От този, който не изпълнява заповедите Му.”

В Писанието са казва за Бога: Ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие (Пс. 5:6). И затова, въпреки „заповедите на митр. Атанасий” ние не трябва да изпитваме любов към всички без изключение. Като християни ние сме длъжни да ненавиждаме Божиите врагове: Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе? С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове, (Пс. 138:21-22).

Съчиненията на митр. Атанасий показват, че той не е запознат с основните начала на християнството и нищо не знае за Бога, както е видно от статията му „Най-големият опит, който човек може да има”. Там той пише: „Свети отци са казали, че Бог не съществува”. Понятно е, че така може да пише човек, който никога не е чел свети отци или такъв, който смята за „свети отци” Маркс, Ленин и Емилиян Ярославски.**

И така накрая стигаме до същността на проблема. Оказва се, че да повярваш в думите на Спасителя „ако Ме любите, опазете Моите заповеди” (Иоан. 14:15), е възможно само при наличие на вяра в Бога. Ако такава вяра липсва, то изпълнението на заповедите се превръща в неприятно и безсмислено съблюдаване на накакъв списък с ограничения и предписания. Християнският морал е нещо противно за човек, който не вярва, че Бог съществува и награждава ония, които Го търсят (Евр. 11:6).

Могат да ни кажат, че митр. Атанасий и о. Георги Максимов не отричат добродетелта, макар статията да е насочена срещу заповедите. Наистина в статията „От списък с правила не можеш да познаеш Бога” има някои намеци за това. Но не е ли странно, че митрополитът и дяконът говорят за християнското изпълнение на Божиите заповеди с неохота и с големи уговорки?!

Това е и страшното, че в това ново „учение за видимостта”*** добродетелта остава, но й се придава съвсем ново значение. Така например митр. Атанасий обръща особено внимание на милостинята. По отношение на тази добродетел той отхвърля нейното тясно значение в индивидуален аспект. „Защо Христос ни е казал да бъдем милостиви? – пита авторът и сам си отговаря: Нима, за да направим бедните богати? Или богатите бедни? Не, разбира се, а за да общуваме с другия човек.”

Ние пък си мислехме, че благотворството се диктува от желанието да помогнеш на човека, тоест да направиш бедния не толкова беден, гладния – сит, голия – облечен, а тук в духа на съвременните колективистки идеологии, смисълът на добротворството бива заключен в социалната значимост на милостинята, в това, че тя просто сплотявала хората.

За християните духовен смисъл на целия християнски живот се явява Богообщението чрез вярата и изпълнението на Божиите заповеди. Затова св. Григорий Палама учи: „Каква е целта на вършенето на добри дела? Единението с Бога и уподобяването Нему”. А за митр. Атанасий „духовна” се явява именно социалната функция на милостинята. Той пише: „Причината за милостинята ... не е социална, а духовна - да те накара да общуваш с брата си, да му състрадаваш в бедите”. Това учение е, така да се каже, паралелно на християнството, което от своя страна учи да не помним себе си и не на общението да отдаваме значение, а да вършим милостиня така, че дясната ръка да не знае какво върши лявата.

Затова трябва да признаем, че о. Георги Максимов отваря за руския читател малка, но изключително зловонна кутия на Пандора, защото както Благото и Истината са безпределни, така ужасно и безпределно се явява пък кощунството с тях!

Антимодернизм.ру

Превод: Свещ. Божидар Главев

Четете още:

Митр. Атанасий Лимасолски и неговият духовен атеизъм

* Явно митрополитът е забравил и отговора на Христос към питащия го младеж: „Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен”, на което Христос отговаря именно със „списък с правила”: „не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си”, (Марк. 10:17-19) – бел. прев.

** Емилиян Михайлович Ярославски или всъщност Миней Израилевич Губелман (1878 – 1943), революционер, деец на Комунистическата партия, идеолог и ръководител на антирелигиозната политика на СССР. Председател на „Съюза на воинстващите безбожници” – бел. прев.

*** Тоест разбирането, че външно видимите дела на благочестие сами по себе си нямат никакво отношение към пътя към съвършенство и делото на спасението - бел. прев.