Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Грехопадение и изкупление

 

 

Протоиерей Александър Мен като коментатор на Свещеното Писание – част 10

Отец Александър настойчиво се опитва да убеди своите читатели, че разказът за грехопадението на Адам (Бит. 3 гл.) не трябва да се разбира буквално. Това било само «метаистория», тоест история, записана след преработка на древни митове и легенди.

Буквалното разбиране на библейския разказ за грехопадението, според о. Александър, пораждало трудности за възприемането му. А какви точно? Първата трудност била в това, че такова разбиране противоречало на принципа на справедливостта. «Защо вината на първия човек, - пита о. Александър, - да е паднала върху всички негови потомци» (М. 549)? Втората трудност, по мнението на о. Александър се заключава в това, че ако се вярва на Библията излиза, че «смъртта и страданието са се появили в света след грехопадението на човека. Но това значи, - продължава отец протоиереят, - да виждаме в два индивида толкова огромна сила, че заради тях се изменило положението на нещата не само на цялата планета, но и в цялата вселена» (М. 549).

Какво да кажем на това? Ще кажем само, че доводите против буквалното разбиране на библейския разказ за грехопадението, които изтъква о. Александър, са всъщност общоизвестните доводи на невярващия разум, комуто е трудно да се смири и да приеме Божествената истина открита в Свещеното Писание.

Ние затова се спираме на тези въпроси, защото обикновено ги задават хора, които за пръв път са взели Библията в ръце. «Защо аз да съм длъжен да отговарям за престъплението на Адам? Той е съгрешил, а аз какво общо имам с това?» - питат обидени скептиците. С тях ние няма да спорим. Да видим как отговаря на този въпрос самото Свещено Писание. То въобще не поставя въпроса така – справедливо или несправедливо е това, което ние получаваме при раждането си: човешко естество, повредено от първородния грях. Свети апостол Павел прави паралел между грехопадението и изкуплението. И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот, (Рим. 5:18). И защо роптаеш срещу това, човече? Ако ти се струва несправедливо, че Адам е съгрешил, а ти носиш последствията, тогава как би могъл да считаш за справедливо получаването на благодатното оправдание в Христа? Та нали Христос пострада на кръста, не ти, а пък плодовете на Неговите изкупителни страдания ти получаваш даром, според вярата си в Изкупителя. Така Божествената Правда се оказва неизмеримо по-висша от човешките понятия за справедливост, защото оправданието и пътят към вечния живот за всички хора се откриват благодарение на подвига (свети ап. Павел го нарича послушание, Рим. 5:19) на един човек – Втория Адам, тоест Христос, също както осъждането и пътят към вечната смърт са привнесени в света чрез греха (непослушанието, Рим. 5:19) на един човек – Адам. И този, който отказва да повярва, че грехът и смъртта са влезли в света именно по този начин, с това само показва своето неверие в този способ на изкуплението, който е предложен на страдащото човечество.

Относно втория аргумент на о. Александър – «нима заради два индивида се е изменил целият свят»? Да, това е точно така!

Да се обърнем отново към Евангелието: Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Мат. 16:26) Такава е пред Бога ценността на една човешка душа, че тя е по-скъпа от целия свят. И цялата Свещена история свидетелства, че заради един праведник се благославят цели народи и даже цялото човечество. Аз ще произведа от тебе голям народ... и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена, (Бит. 12:1-3) – тези думи са казани на Авраам от Самия Бог. Заради десет праведника Бог бил готов да помилва цял град на крайно развратени грешници (Бит. 18:32). При разумен и вещ мъж (само един!) страната е дълговечна (Прит. 28:2), а греховете на управника навличат Божия гняв върху страната (3 Цар. 11:26-35; 4 Цар. 23:26). Най-яркият пример за силно влияние на една личност върху целия свят е Христос, Който със Своите страдания изкупил целия човешки род. Един се оказал Спасител за всички, Един изменил хода на световната история и извел човека от това безнадеждно и безизходно положение, в което то се оказало. Какво да говорим повече за значението на една личност за съдбините на целия свят!

Така че и този аргумент на о. Александър косвено е насочен срещу Православното учение за изкуплението.

Но отец протоиереят не спира дотук. Отхвърляйки буквалното разбиране на историята за грехопадението на Адам, той предлага в замяна друго алегорически изкривено тълкувание. Съгласно това тълкувание Адам не е отделна личност, а «целокупната душа на човечеството» (К. 34) – «някакво своеобразно множество заключено в единство» (М. 557). Цели шест страници от своята книга (М. 553-559) отец Александър посвещава на «доказателствата» за тази идея, привличайки на своя страна не само философи-волнодумци, но и светоотечески текстове. Впрочем по отношение на последните о. Александър си е позволил явни фалшификации. В тях действително под името Адам се разбира целият човешки род, но не в смисъл на «колектив» от личности, а в смисъл на човешката природа. Обратно, в трета глава на книга Битие съгрешилият Адам е конкретна личност, а не безлика природа, която не може да съгреши. Тъй че приведените от отец протоиерея текстове изобщо не се отнасят до разказа за грехопадението. Единственият текст от св. Григорий Нисийски, който има отношение към тълкуванието на трета глава на книга Битие о. Александър просто изопачава в полза на своята идея за „колективния Адам”.

Защо е необходимо такова извратено тълкувание? Оказва се, че за да се „подрие” Православното учение за изкуплението. Ако се приеме теорията за „колективния Адам”, то по силата на симетрията между грехопадението и изкуплението се получава така, че „вторият Адам” – Христос също трябва да не е бил единствен! Отец Александър направо така го и казва, че св. ап. Павел, видите ли, „във втория Адам, в Христос виждал съборния организъм на Църквата” (М. 555). Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му! Нима съборният организъм на Църквата се въплъти и се роди от Св. Дева Мария заради нас човеците и заради нашето спасение, пострада на кръста при Пилат Понтийски, възкръсна и се възнесе на небето? Православното учение прави ясна разлика относно това къде е Спасителят, и къде са спасените, къде е Христос, и къде - Църквата. И св. ап. Павел, на когото се позовава о. Александър, недвусмислено говори, че последният Адам... е Господ от небето (1 Кор. 15:45,47). Може би и този текст трябва да разбираме в «събирателен» смисъл, така както о. Александър третира стиха Рим. 5:12: «съвсем не е задължително единството да означава единичност» (М. 556). Тогава излиза, че могат да бъдат признавани много спасители на човечеството. Защо да не се поставят Буда и Мохамед наред с Христос? Междувпрочем, в своите трудове о. Александър определено съчувства на такава идея. За него е все едно «дали иде реч за пророк Амос, Мохамед, св. Франциск (Асизки – авт.) или Лутер» (М. 179), Моисей или Мохамед (М. 311), йога или исихазъм (М. 377).

По такъв начин алегорически извратеното разбиране на разказа за грехопадението, предлагано от о. Александър, е насочено против Православното учение за изкуплението. Ако се отрече, че източник на злото в света се явява една личност – съгрешилият Адам, то оттук неизбежно следва отхвърлянето на факта, че единственият «личностен източник» на истината и доброто, единствената личност спасила човечеството от греха и смъртта се явява Христос.

<< предишна || следваща >>

Антимодернизм.ру

Превод: Свещ. Божидар Главев


module-template16.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти