Ангелина Жекова е родена на 28 май 1944 г. в село Долна Врабча, Пернишко. Завършва 22-ра гимназия в София и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Дълги години работи като преподавател по детска литература в Полувисшия институт за начални и детски учители – София. Започва да печата още като студентка – в столичния периодичен печат, сътрудничи на списанията „Славейче” и „Дружинка”. Нейни стихове са излъчвани по Радио София, а по-късно и по телевизията. Автор е на много текстове за детски песни по музика на композиторите Борис Карадимчев, Петър Льондев, Парашкев Хаджиев, Красимир Милетков.

Нейни стихове са включени в учебниците по български език и литература за началния курс. Тя е един от авторите на буквара за първи клас на Изд. “Убенова”. Автор е на стихосбирките за деца: „Горска математика”, „Дрян и великан”, „Празнично календарче”, „Лисанка хитранка”, „Къщичка с балконче”; на книгите с детски приказки: „Искам да знам” и „Коледа в гората”; на книгите с детски стихотворни приказки: „Петелът Гого”, „Защо в гората няма телевизор”, „Горската библиотека”, „Компютърен клуб в гората”; на стихосбирките за възрастни: „Есенна жарава”, „Слънчогледови сълзи”, „Недочакан сняг”; на множество детски илюстровани поредици. Член на СБП. Живее и твори в София.

Предговор

В книгата „Искам да знам” е показан един богословски проблем - религиозното чувство, което е най-съкровена връзка между Бог и човек. Предложените приказки разглеждат този проблем в светлината на православно-богословската мисъл. В достъпна форма се поставят въпроси за нравствения облик на човека, за доброто и злото, което дреме в сърцето му. Ако ние се научим да изпълняваме още от деца Божиите заповеди в светлината на Проповедта, произнесена от Планината (Мат. Гл. 5), тогава няма да има между човеците неправди, кражби и раздори, ще зацари правда, мир и благодат. Така че всеки опит да се запознаят децата с Десетте Божи заповеди и да се учат да ги спазват е поощрителен.

Свещеноиконом к. б. Хр. Дамянов

Нареди Бояна старите кукли на детското си легло, постави до тях и голямото жълто пате с раздърпана моряшка фланелка и им рече:

- Знаете много добре, че съм много заета. Три задачи по математика има да решавам. Затова не ми пречете.
Точно в този момент русата Барби - журналистката, се наклони, удари малката обикновена Лили и тя вирна босите си крачета.
- Не можете ли да стоите мирно? - разсърди се Бояна. - В тази стая се слушат моите заповеди.
Баба Елена, която й плетеше пуловер, вдигна глава.
- Малки са и не разбират от заповеди.
- Но защо е необходимо да ги разбират? Заповедите трябва да се изпълняват.
- Така е, разумните заповеди трябва да се изпълняват, но по-лесно е, когато човек ги разбира.
- О, бабо, толкова заповеди чувам навсякъде, че ако почна всички да ги разбирам и изпълнявам...
- Истинските заповеди не са чак толкова много.
- Колко са?
- Само десет, но ако всеки ги изпълнява, няма да има нужда от повече.
- Ти, бабо, знаеш ли кои са?
- Знам, разбира се!
- А изпълняваш ли ги?
- Старая се.
- Но на тебе кой може да ти заповяда? Ти си най-голямата у нас.
- Е, светът е много по-голям от нашето семейство и много по-стар от него.
- И тези заповеди са по-стари от тебе?! Тогава откъде ги знаеш?
- Пише ги в Библията - най-старата и свята книга за християните.
- Защо не ми разкажеш, бабо? Искам да знам...
- Ще ти разкажа, щом искаш...

Това се е случило много, много отдавна, още преди раждането на Иисус Христос. Тогава еврейският народ живеел в Египет. Тежка била съдбата на евреите - роби на фараона. Нещастието им трогнало Господ Бог и той решил да им помогне. Избрал за водач в трудния им път Моисей. Три месеца Моисей водил народа си. Преследвали ги войниците на фараона, нападали ги разбойнически племена. Но Бог им помагал в бедите и сочел пътя им. Така те стигнали до планината Синай. И точно тук Бог решил да говори с хората, за да повярват истински в него. Той искал да направи живота им щастлив, но те трябвало да знаят кое е добро и кое е лошо. Затова създал десетте закона, които наричаме Десетте Божии заповеди.
- Бабо, а дали тогава хората са ги разбирали?
- Разбирали са ги. Те лесно се разбират, но понякога хората ги забравят.
- И аз ли мога да ги разбера?
- От това по-лесно няма. Но гледай да не ги забравяш като селянина от приказката, която ще ти разкажа...

ПЪРВА ЗАПОВЕД

„Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове, освен Мене.”

Един селянин решил да отиде в гората за дърва, слънцето вече се извисявало над гората и галело с кротките си лъчи прошарените есенни листа. Впрегнал коня в каруцата и извикал на жена си:
- Жено, аз отивам да насека дърва в гората. Докато приготвиш обяда, ще се върна.
- Ако е рекъл Господ! - прекръстила се жената.
- Ако Той не е рекъл, друг ще рече! Малко ли божества има в старата гора - все някое ще ми помогне... Казвам ти, че за обяд ще се върна.
Тръгнал селянинът. Гората била близо и той бързо стигнал сечището. Отсякъл едно дърво, ала на второто дръжката на брадвата му се счупила. Седнал да я поправя. Криво-ляво я закрепил и отново се захванал за работа. Но как се сече с такава брадва? Слънцето вече започвало да се спуска към отсрещния баир, а той едва успял да повали четири тънки дървета. Срам го било да се връща с празна каруца. Запретнал ръкави и започнал да събира сухи клонки. Привечер, уморен и гладен, впрегнал коня, седнал върху вършините и потеглил. Изведнъж в тъмното изскочила някаква живинка. Конят се подплашил и обърнал колата. Нещастният дървар лежал на земята, затрупан от клонаците. Едва се измъкнал и доколкото можал събрал дървата. Изправил колата, но що да види - едното колело го нямало. Отчаян селянинът продумал:
- Каква беда! О, Господи, научи ме какво да правя!
Никой отникъде не му отговорил. Съсипан от умора, мъжът се прибрал след полунощ у дома. Почукал на портата.
- Кой е? - попитала разтревожено жената.
- Аз съм... ако е рекъл Господ! - продумал селянинът.

- А какво е станало после, бабо?
- И сама можеш да се сетиш.
- Сигурно на другия ден си е поправил колата.
- И колата си поправил, и дървата си докарал... И най-важното - припомнил си първата Божия заповед: „Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове, освен Мене.”
Бояна погледна баба си с недоверие.
- Това ли е първата Божия заповед?
- Да, това е. Не я ли разбра?
- Напротив, разбрах я и ми се струва, че е много ясна. Имам си своя Бог и вярвам само в Него. Това е.

- Точно така - каза усмихната баба Елена.
- Знаеш ли, бабо, 3а да не я забравям, ще си нарисувам моя Бог на няколко листа и ще ги накача в стаята си. Така винаги ще помня първата Божия заповед.
- Недей, мое слънце, не прави това! За да запомниш първата заповед, ти ще нарушиш втората. А тя е: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята,и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи".
Бояна се замисли. Защо ли така е наредил Господ Бог? Нали като обичаме някого, ние искаме да бъде все около нас. Нали затова и мама, и татко носят в портфейла си нейната снимка? Нали затова в стаята й стои големият портрет на мама... Нали затова в черквата до олтара е иконата на Божията Майка?
- Бабо, нещо не ми е ясно. Ти казваш... не, не. Заповедта казва: „Не си прави кумири!”, а в нашата черква има толкова нарисувани образи...
- Така е! В нашата черква стоят иконите на Иисус Христос, на Неговата Майка, на Апостолите, но не на всеки е позволено да ги рисува.
- Не се сърди, бабо, но тази заповед е по-трудна за разбиране.
- Тогава да опитаме ли с приказка?
- Да опитаме! Слушам те... 

Илюстрациите в книгата са на деца, чиито рисунки са спечелили конкурса „Искам да знам”, организиран от издателство „ИЗКУСТВА”.

следваща >>

Книгата „Искам да знам” се публикува в "Бъди верен" с любезното разрешение на издателство "Изкуства" и авторката Ангелина Жекова.